Свързващото звено на всички важни решения Когато ми се наложи да се размисля тези дни, внезапно ми изникна важността на въпроса Как? Да, някакви три букви. Заедно с това доста решаващи за връзката между две немаловажни координатни точки – Настоящата ни Реалност и желаната след малко или повече време, онова, което наричаме Бъдеще, Перспектива или…

Homus Hysterikus – или защо да си причиняваме това? Признавам, сядам да напиша този текст с ясното съзнание,че ще предизвика полярни емоции. Разбирам, приемам, че темата е чувствителна. Надявам се тези редове да са от полза. Може и да намерите нещо смислено и ориентиращо за себе си. Не мога с малко думи да отворя цялото…

В търсенето на ключето от Задната врата на живота. Нямам претенции за политически анализатор. Никакви. Може би вярвам в силата на наблюдаващия инстинкт, с малко добавен за „вкус“ размисъл. Всичко, което ми попада в полезрението за безполезната към момента политическа надпревара на „тези“, „онези“, „другите“ , „новите“, „системни“, „несистемни“ и прочие отличителни етикети, предизвиква аналогия…

Ами Да! Свободата ни днес се превръща в Затвор. Като се огледам… радостта и добруването някак си са в дефицит. Стрес, болести, страхове и неудовлетвореност. Винаги ги е имало. Не се наемам да определям масщаба, но ми се струва, че с Ковид-19 ескалацията е факт. Опитвам се отдавна да осмисля корена на злото, причината за…

Искате ли да си пуснете тази музика? А после да споделим написаното? Хайде, както ще ви е приятно… Щастливи ли сте? Просто щастливи. Без причина… Без „успехи”, без „победи”? Щастливи, усмихнати ведри? “Нещастието ви в крайна сметка произтича не от обстоятелствата в живота ви, а от стереотипите на вашия ум”. Ерхарт Толе, “Гласът на покоя”….

Да, Пътят към мечтите…или… На кея Когато Залезът разказва,Спри, послушай го, седни…Вдишай го със радост да останеВ душата ти…И друга прегърни… Стопли я, дай и с Залез – Хоризонт,И нека тишината ги погълне,А после…пак без думиВъв синхрон…Мигът, Светът, ЖивотътЩе пребъде… Думи за една душа… Не питам, не очаквам и мълча. Пак тихо вдишвам погледа зареян….

Как тишината у нас ни помага да живеем в реалността и да преуспяваме Благодаря на приятелите, Йосифа Стоянова и Юлита Станишева, които ме подтикнаха да споделям наученото по духовния път. Всеки едни от нас е ярко впечетлен, когато открие своите самозаблуди и реши да ги пооправи. След полицата прочетени книги, размисли и експерименти, вярвам, че…