Възможно или не?
Фонът, медиен и политически, на който пиша тези редовe спокойно може да отхвърли тезата за общо бъдеще като абсурдна.
Точно по тази причина, вярвам в актуалността на поставения въпрос…и в неговия потенциал за размисъл.
Новият етап на развитие на съвременната цивилизация отстъпва от класическия екстензивен модел на капиталистическо развитие и се опря в ограниченията, предизвикани от съвременните технологии.
Именно бързия поток на информация между краищата на земното кълбо направи невъзможно технологичното предимство на едни страни над други. Вече не за дълго.
Модерните за времето си средства за производство, модерните и превъзхождащи за времето си оръжия и похвати на политическа, икономическа и социална манипулация, вече не могат да бъдат монопол на група държави-Цивилизатори или Колонизатори.
300+ годишния модел на покоряване на Туземците от Господарите се разби в Интернет. Туземците се ограмотиха бързо, получиха новините от света на ежедневна база и осъзнаха, че могат и те, не по-зле. Проба-грешка…научаване.
Ако преди столетия или десетилетия една технология за производство на каквото и да било е могла да не достигне до някой затънтен край…сега научните публикации и информационните масиви са общодостъпни. Поне в общи смислови граници всичко може да се научи, копира, направи и пре-направи, до-направи.
Капитализмът умря в своя класически вариант. Новият етап е вече на прага – т.нар. Инклузивен капитализъм. Социална система, в която ще има “Включени” и “Изключени” групи хора, държави, региони.
Поне така е замислен от съответните комитети, организации, фондации, тинк-танкове и други структури на доминиращите елити.
Цифровизацията и дигиталните пари, камерите, електронните услуги са новите инструменти за формиране и направляване на поведенческите модели на Широките Народни Маси. Утвърждаването на привлекателни, на лишени от смисъл Звездни примери, са шарена примамка, но само толкова.
Това е дълга друга тема.
Движението на информацията прекърши монопола върху нея.
Финансовите институции в процеса на глобализация промениха бизнеса в света, изравнявайки процедури, стандарти и дори самия бизнес език по цялото земно кълбо.
И туземците се научиха.
Най-вече на това, че не е задължително Белият Господар да придобива ресурсите им, нито да им продава своята по-добра и по-скъпа продукция, нито да ги управлява незабелязано чрез финансови или политически интриги. Отпадна и заплахата да загубят в противопоставяне с Цивилизаторите, заради вековна разлика в оръжия или машинария, притежавана само от атакуващия съперник.
И започна промяна.
Япония след втората световна война, технологичното чудо, което само 15 години след разрухата изгради промишленост, която нахлу в света с нарастващо качество и конкурентност на водещи пазари.
Сингапур, Малайзия, Южна Корея, Индия и други страни като Бразилия и Мексико нагазиха в съвременното индустриално бъдеще. Бавно,понякога смешно, с малки крачки и остри завои, но напред.
Световното финансово казино също им помогна да напреднат и да създадат социални слоеве от компетентни специалисти, да придобият бизнес култура и стандарти с прехвърлянето на производствени мощности в държавите с по-ниски нива на трудово заплащане и по-евтини разходи като цяло.
Така към средата на 90-те години по земното кълбо се нароиха производствени региони, които въпреки похлупака и управлението на корпоративния капитал, ръководен от структурите на водещите държави от северна Америка и Европа, изградиха ниво на техническа и производствена, на финансова и бизнес компетентност, което се превърна във фундамент на последващо развитие.
И към 2008-2010 година (Световната финансова криза) стана ясно, че политиката на прехвърляне на производствата (деиндустриализация на цели огромни региони във водещите към момента капиталистически държави) и фокусирането върху ВВП, базирано на фокуси в стил Wall Street е…наливане на вода в чужда мелница, независимо от доминацията на долара и производното му Евро в световната икономика и търговия.
Затова част от тези нови зони на икономическа активност на туземците бяха готови да поемат свой собствен път, да създават варианти на свои технологии от познатите или да експериментират, да сътворят нещо свое, напълно ново и без аналог.
В Мащаб. И то в Какъв! Започна Процес. Необратим.
Това беше точката, в която водещи геополитически анализатори стратези и съветници на господстващите елити заговориха за Света на Макро-регионите.
Всички и в хор. По-тихо или по-ярко, с едни или други думи от една или друга школа и направление, но стана ясно следното, най-просто:
1.Вече не може да гърмим туземците с оръдия, а те да ни отговарят с копия и стрели.
2.Вече не можем винаги да изнасяме ресурса им през доминираща сила, защото ще се противопоставят. По-успешно или по-малко успешно, но шансовете да причинят на агресора загуби, несъвместими с рационалността нарастват.
3.Ще живеем с нови конкуренти. В нискобюджетния сектор на стоките, но и с постепенно пълзене към по-скъпите и луксозни сегменти на потреблението. Т.е от евтините китайски чукове към автомобили, кораби и друга съвременна продукция.
4.Все още корпоративния западен свят държи първенство в технологиите и контрола над тях. Докога?
5. Необходимо е да се забави развитието на регионите-конкуренти, (т.нар. “ревизионисти”) за намиране на нови методи за влияние, доминация и съхраняване на позициите на Хегемона и присъдружните държави в новите условия. Митнически тарифи, ембарго, санкции, финансови инструменти и т.н.
Малко закъсняла намеса, но пречеща. Факт.
И…Светът на макро-регионите започна да се оформя не само от производствената база, но и от националните вътрешни пазари, чието грамадно потребление ограничи частично, но нарастващо, влиянието на Експорта, като главен източник на приход и оцеляване.
И ако Азиатския Макро-регион е очевиден и бурно развиващ се, Североамериканският е неоспорим, но все още остават въпроси свързани с Латинска Америка, Близкият Изток, Африка, Индо-окенаският и… Великият Британски Регион (има опити нещо…)…а важният за нас въпрос е за
Сиротна Европа.
80 години живот и развитие под Американски похлупак, с евтин руски енергоресурс, все още с остатъчно, но съществено икономическо присъствие в бившите колонии създадоха онази Европа на магистралите, висококачествените индустрии, чистота и социална осигуреност. Онази прекрасна Европа, развила се в златните времена на Възраждането, превърнала се в пример на стандарт за култура и начин на живот.
На фона на разпада на СССР и социалистическия лагер, социално-политически-инжинерингов проект, който бе реализиран напълно успешно (друг 6 часов разговор), Европа заблестя и се снабди с нови пазари, нови кадри и грамотна трудова сила от бившите страни на т.нар. Съветски блок, с нов достъп на ресурси и икономически възможности. С една нова страница на екстензивен капитализъм, с Лидерство.
Ама…Свърши се. Дори в пещерата на Али Баба златото свършва…бързо или бавно…докато останат голите скали.
Е те там сме сега.
На финала на златото.
Американския похлупак се изтегля, защото Североамериканският Макро-регион ще загуби много в конкуренцията с агресивния Азиатски напредък, ако се разпилява. Усилията се пренасочват към противоборство в тази част на света. Чиста и рационална американска сметка.
Ролята на Европа като тампон между СССР и САЩ, ролята на Витрина на Цивилизацията и пример, вече не е приоритет за доскорошните USA партньори. Те побързаха да решават собствените си стратегически приоритети като наложат Зелената Сделка, компресирания газ, преноса на производство и капитал от европейските корпорации и финансови институции към собствената си територия, за да стабилизират Америка (First) и да съберат юмрук и потенциал за противоборство с другаря Си и неговата експанзия на петте континента.
Щото… дори флагмана на автомобилостроенето Мерцедес е вече с около 30 процента…китайски капитал и дялова собственост.
Вот и тебе бабушка Се Ля Ви!
На практика остава отворен въпроса как във времето на зараждащите се и усилващи се Макро-региони ще се интегрира полуострова, Европа, с население около 5-7% от световното?
И още въпроси:
Как ще задържи технологично превъзходство и позиции в експортната конкуренция при ограничени, силно ограничени, природни, енергийни и най-вече активни и перспективни човешки ресурси. Демографският фактор на застаряващото население, неадекватната вече, за наличния финансов ресурс, социална политика и заплати, мигрантската маса и невъзможността тя да бъде интегрирана в единно, ново европейско движение към Скоростно развитие на бързи обороти – са актуални отворени проблеми, които остават в ежедневието секунда след секунда и правителство след правителство.
Когато се оформи новата конфигурация на силните макро-региони какъв ще бъде военния потенциал на Европа да брани своите владения и интереси?
В момента Европа е луксозна и изящна карета теглена от елегантни коне, които тържествено я придвижват покрай скоростна влакова магистрала, по която профучава бъдещето.
А достолепната дама с чадърчето…отпъжда прашинките от вдигащите прах досадници с аристократична погнуса и подвиква на слугите – “По бързо!”
Слугите от своя страна кимат “разбиращо”, съгласяват се и правят каквото могат, ама без увереност и зор! С единственото очакване да не ги отлъчат от паницата дето изтънява, ама все пак е европейска, щото оная, на ватниците с балалайкие е отврат!
Ама отврат!
Предразсъдъците и позата на г-жа Европа, утвърдени от разбирането на собственото й цивилизационно величие, напомнят на апломба на разоряващ се граф, залагащ с широки пръсти финалните пари от наследството в монакското казино, докато револвера с последния патрон за Алеята на самоубийците е оставен в балтона на гардероба.
За момента забравен. Докато не свърши играта.
За взаимотношенията на европейските държави и Русия всеки един от нас знае, че те са градени на Презрение. На необективно Сравнение. На внушено Превъзходство.
Дори средностатистическия български гражданин използва език, който може да се опознае в неговата неизобретателна повтаряемост в медиите и социалните мрежи.
И това е наш, общоевропейски, господарски, морализаторско-наставнически език на Висшата раса над Нисшата – рашките.
Всъщност проблемът си е наш. Ама… чисто наш и персонално наш. На всеки един, изпаднал в самозаблудата, че може да подвиква с полу-уста презрително на…онези там… Разбирам вдъхновението, когато някой ударя с изящно накичено с панделки бастунче по…корпуса на ядрена подводница.
Дори да не ви хареса такова сравнение, ще се съглася с вас веднага.
Че защо не!
Аналитичната адекватност изисква и съпоставимост на Мащабите.
Европейският Полуостров, а той изглежда точно така на картата, заедно с всичките си постижения, прелести и претенции е територия, зависима от суровини, частично плодородна почва и климат и ограничена към нуждите на населението от храна.
Територия, зависима от Сигурност, територия, зависима от външни пазари, територия, зависима от ВСИЧКИ ПРОЦЕСИ на съвременния свят.
Вече зависима. Не господстваща.
Без неограничената, както доскоро, безусловна, както доскоро, геополитическа и военна подкрепа на Големият Американски Приятел реалността брутално се променя. Сиренето е вече с пари. Приятелят си има други приоритети и грижи. Дойде момента на Чистите Сметки…така де, между приятели.
Без американския ядрен щит и американския бек-ъп НАТО е една бюрократична институция с малко възможности, що се отнася до националните армии. Не и Тези Възможности, необходими днес за перчене.
И накъде?
Към джамиите? Към китайските молове, към супермаркетите с пластмасови храни, разнообразяване единствено от стоките на Средиземноморския топъл пояс.
Индустрията на Европа е водеща, нали?
Порше? Лидер. Добре. Докога?
Еърбас самолети? Лидер. Докога?
Кораби, танкове, оръжия? Има. А в бъдеще? С какво?
Индустриално развитие?
С какво? С Ветрогетератори, соларни панели, избиване на крави, които отделят вредни газове и директиви за геометрията на краставиците, за лиценз да си свариш ракията, забраната за пушене или ограничения за предлагане на шкембе чорба!
Напрау да се възхитиш.
Когато намаляват ресурсите, се вихрят регулациите, правата и…глупостите от трибуните.
Тик-так-тик-так-тик…
Колко продукция излезе за тези пет секунди от заводи и работилнички на нископлатените туземци? Лъскави, не лъскави….
Тик-так-тик-так-тик…
Колко инжинери си взеха дипломите в Индия, Китай и в Турция, Иран, Малайзия, Бразилия и Някъде…, колко младежи, неразглезени от сладък живот се захванаха да работят за тези 5 секунди?
О,да! Туземци там едни…
Тик-так-тик-так-тик…
Често пъти ние, човеците приемаме картинките, продиктувани от навиците ни на мислене и медийните потоци, като вечни. Също, като римляните, които са презирали Варварите за тяхната “нецивилизованост”. А, Варварите освен че са разрушили потъналата в самодоволство Империя са изградили нови национални образования, съюзи, култура и нов цивилизационен етап в човешката история. Откъде са възникнали съвременните държави под знамето на ЕС? Кръговрат. Белязан от амбиция и развитие, завършил със самовлюбена деградация.
Тик-так-тик-так-тик…
Да ставаш жертва на собствените си измислици е чиста глупост, ама не сте го чули от мен.
Всичко тече, всичко се изменя. И ако не желаем да останем влюбени в проекциите си, докато дворците край нас се сриват под напора на реалността, може би е време да излезем от позата си на Приети или Примъкнали се към Клуба на Богатите, Успешните и Великите. Време е да си припомним, че живота ни изисква Вода, Храна, Топло, Индустрия, Усилие и най-вече Хоризонт с подредени РЕАЛНИ приоритети. И работещи решения в дългосрочна перспектива. Движение.
Плакатните оди и брюкселското дрън-дрън са музикалния фон на оглушали и ослепели дъртофели, фъфлещи за приключило величие.
За Ватниците.
Странно защо те още са на картата на света. Нали?
Да, зная че “несправедливо” са населили тази територия от граница до граница с дължина от 10 000 километра, която се прелита със самолет за време като от Франкфурт до Лос Анджелис. Да зная, че напълно несправедливо са владяли Аляска и Сан Франциско, а на Източния бряг…почти до Ню Хейвън…Минало.
Да, зная че “несправедливо” притежават и разработват повече от 25% от целия природен ресурс на планетата.
Да, зная че “несправедливо” отказват да бъдат опитомени в слуги на Белия господар.
Да, зная колко е “несправедливо” и “нецивилизовано”, някак неизящно да не принадлежат на клуба на цивилизованите в ролята на тор.
Нали така беше планирал автора на проекта за Обединена Европа.
Досетих те се нали?
Онзи, австрийския художник, който градеше с британска и американска помощ Третия Райх, който “обедини” Европа за няколко месеца под германски ботуш и пое да усвоява Източните пространства.
Всяка аналогия със съвремието е излишна.
Позата на нашето европейско изящество си има и сянка.
Та, ватниците, рашките, орките и алкашките просто отказват да се присъединят към бъдещето, което им е предначертано от Правилните, където Белият Господар, под знамето на ЕС или там някой друг аксесоар на цивилизацията им размахва заплашително и вискомерно пръст… За да ги учи на Демокрация.
Живот в илюзия от миналото.
Кризата на смисъла и ценностите сега е точката…онази, същата от късната Римска Империя, която я запраща в историята.
А, г-жа Европа почуква по навик с гравираното бастунче по корпуса на ядрената подводница, позира суетно без да се огледа, че зад нея вече няма Американски Самолетоносач и гарантиран ядрен чадър.
Препозициониране на интереси. Не от вчера. По разчет като семеен бюджет
Процесът започна още от първия мандат на президента Тръмп.
А бързината и безпроблемността на избирането му втори мандат е ясен сигнал…
Wake Up!
Good Morning You ALL!
Очакванията за смяна в Белия дом са основателни, заради противоречия между две силни и мощни лобита в елита на страната, но…целта-приоритет остава възпирането Азия. Това е новото бойно поле за който и да е следваш американски президент. Така че… Туй то.
Животът и предизвикателствата ни са ежедневни. Нито застинали в поза, нито красиви или некрасиви.
Реалността е! Отговорността ни към нашия живот е наша!
Европейско бъдеше? Чудесно. Хайде.
Как?
С въоръжаване? Със Санкции? С война? С победа над неправилните и нецивилизованите? Как с какво? Кога? С Надежда, че Режимът в Кремъл ще се смени и ще се отвори пак Касичката на Горбачовата Перестройка. Беше. Тая. Замина.
Сега какъв е плана?
Ако съм заблуден – посочите ми ЕДНА дългосрочна стратегия за развитие, която трасира конкурентното предимство на ЕС в следващите 20 години?
За Путин.
Путлер,
джуджето и т.н.
Когато видя такива етикети и пубертетни прякори, винаги се сещам за неприятната граница, която очертава вагон прочетени книги – фактическа разлика между хората.
Между чУл и чЕл.
Всички, които приемат руския президент като някаква случайна и неадекватно появила се фигура, начело на най-огромната държавата са ПРАВИ.
Напълно ПРАВИ.
Съгласен съм с тях.
Защото не можеш да спориш с милиционер какво е зебра.
Той ЗНАЕ и е ПРАВ! Ми зебра, не знаеш ли!
Диктатор, узурпатор, маниак, не знаеш ли?
Дълго ще е тук, ако започна да се връщам в историята, в миналото, което обуславя Вертикалата на Властта, като особен руски модел на управление. Управление на Територия, за което нито една друга държава не е имала и няма такъв специфичен опит. И не това е целта.
Лидерът на Русия, както и да се казва той е Брокер на влияние, обединяващ няколко основни стълба, които изграждат конструкцията на държавата. Той е отражение на обединителния интерес на Армия, Финасов блок, Силови структури, Промишлен блок и.т.н. основни, затвърдени, изградени в десетилетията влиятелни групи, в които са включени от поколения силни играчи, (тема за още 5 часов разговор), той е гарант на народовластието, на реда и на съподчинеността в тези основни колони, наречена Вертикала на Властта.
И няма защо да ни харесва или не. Просто така е.
Горбачов беше логичен крив израстък на една позаспала машина, която пропусна момента да се обнови и реформира, да се стабилизира и отвори към новите времена. Стареещия елит закъсня и колосът излезе от строя в края на 80-те.
Не без чужда помощ, но така го поиска историческата реалност тогава. Заспиваш… И …изоставаш.
Очакването сега за втори подобен Разпад, в толкова кратко време, след научените уроци, е меко казано наивно, а по-честно казано: проста липса на политическа грамотност. Специалисти Кремнолози, емигрирали от хаоса на 90-те в американските институти и университети, като че ли все още не могат да напипат пулса на руските промени и пълнят анализите си с познати мантри: малко недоволство, протести, тероризъм и туй-онуй и готово, все лафове на мегдана, които пълнят и световните медии.
За Русия разпадът на СССР е както за Китай позорния финал на Опиумната война.
Тежка болка с тежък урок. Обединяваща болка. Катарзис.
Путин за Русия е новия Сталин.
И ще бъде на власт, докато изпълнява функцията си на гарант на единството на империята и балансьор между стълбовете на властта и структурите отгоре надолу. С максимална подкрепа. И от Урока и от Болката.
Защото никакви шествия в Москва, Ленинград и други градове, водени от младежи и “демократични” лидери не могат да изтрият ужаса на човека от вътрешността на страната от нови Елцинови времена. Ужасът от унижението. Не от бедността. Връзката с родината.
Опортюнистично настроения, модерен потребител би погледнал на този детайл като на архаизъм, но… Отношението към факта не отменя самия факт. Руснаците имат висок праг на търпимост на трудности и лишения в името на имперската кауза, която наричат Великата Страна. Срещнете се с тях там…извън туристическите обиколки.
Новият Сталин.
Ако Путин слезе от сцената по някакви причини, нищо няма да се промени. Ще дойде друг, с друга фамилия, Който ще е пореден Нов Сталин в своята си версия.
Лидер от голям мащаб. Сталински.
Трудно ще е да обясня кратко и приемливо за аудиторията ролята на Сталин след наслоените пластове от етикети и целенасоченото формиране на един единствен поглед върху личността му. Ролята му в изправянето на крака и развитието на СССР, в период, в които разпадащата се от изостаналост Руска Империя, от граждански войни и страшно преформатиране на социално икономическите отношения страна и се превръща в индустриална държава и световна свръхсила, вместо да се потопи в хаос и да отиде в небитието. Трудна и драматична история с изранени човешки души и с огромни постижения в процеса на оцеляването.
Така се е случило, независимо от нашето Фейсбук одобрение или не.
Историята на лагерите…репресиите…мегаломанските строежи…Всичко, което ви е интересно е облечено в литература и проучвания, в статистика от най-различни източници от цял свят.
Информационен век.
Всеки може да стигне до истината за поука със съпоставяне и сравнение и малко разсъждение. И в един момент ще установите, че щампите, етикетите, и тиражните “истини” са само удобни инструменти на модулно мислене.
Т.е. Отказ от реална информираност и осмислено знание. От мисленето като процес.
Сталиновата епоха е много поучителен етап от човешката история. В много аспекти.
И руснаците вярват именно на такъв тип лидерство, осигураващо единен национален юмрук. Дълго, много дълго за обяснение е…това… руский и совецкий человек.
От 30-те години на 20 век в Русия са израснали няколко поколения със самосъзнание и ценности, които са основните връзки между социалните и националните групи, вероизповеданията, между пъстротиите в страната. Те всички са Руснаци. И независимо от това как ги характеризираме, подиграваме и каквото и да било. Това няма значение.
Смисълът е прост. Държавите, народите, социално-икономическите системи преминават през своите завои и перипетии. Всякакви кървища, възходи, позор и уроци. Чисти, съвършено Бели в Бяло има само в Рая.
Така съм чувал, но не съм бил.
И ако имаме желание Не Просто да Блеснем с поредния Правилен и водещ към паничката и общественото одобрение Фойерверк на Модерното пустословие ще видим друга картинка на света, формирана от историческите събития, онази, в която изпадаме от влака, заспали…с евроилюзии.
И така!
Мамка им на тия! Бой до победа!
Убийци Тоталитаристи! Санкции, Дай!
И оттук нататък можете да допишете сами….
Нямам време за това.
Медийната война е не по-малко важна от реалната.
Ама реалността не е в медиите.
А сега по Същество.
Ама Съвсем По същество.
Ако си сгънем в шкафа мундирите с ордените за неспечелени войни по протестни шествия, ако оставим настрана позите на потомствени аристократи от Горно Уйново, дето имат Лиценз от Господ преподреждат света на чаша вино, ако изключим ла-ла-джийските лозУнги ще видим най-простото.
Че
Европа и Русия имат:
- Общо пространство. От Лисабон до Владивосток. Евразийски Континент.
- Имат обща история, каквато и да е тя. Със съюзи, предателства, войни, сътрудничество и поуки.
- Имат и обща история на изкуството и културата, независимо от оценките. Постижения и личности брилянти, омесени в различни епохи и различни държави, без значение на национален произход с принос към общата европейска култура.
- Имат общи транспортни коридори от Тихия Океан до Атлантика през Транс-сибирската магистрала и втората скоростна товарна магистрала Транссиб-2. Северният морски път, който се разработва като нов и перспективен транспортен коридор. Флотът от атомни ледоразбивачи е отдавна факт, обновява се и се допълва с подкрепа на руската държава и е важен и за азиатските икономики. Той и удобен и евтин канал за обмен между двата края на света. И още…Хайде да си представим и полетните коридори на авиокомпаниите, които при едно задълбочаващо се разделение и конфликт откъде ще летят ако не над вражеската страна? Над кои територии и с какъв разход.
- Имат и дълга история на икономическо, индустриално, финансово сътрудничество, (особено между Германия и Русия – ужасът на Великобритания) в решаващи периоди за развитието на страните.
- Енергоносители – тема без коментар. Програмата Газ-срещу тръби, даде тласък на западноевропейските индустрии през 70-те години и не само тя. Специални суровини и материали за производствата – възможности без коментар. Всичко в огромни количества.
- Възможност за съвместни инвестиционни проекти. Рублата е покрита със златен резерв.Манипулациите на световните финансови пазари са отделна тема.
- Научни разработки във фундаменталните науки, приложения в медицината, квантовата психология, ядрени технологии, нови източници на енергия от плазма, създаване на изкуствено синтезирана обвивка на човешката клетка… Малко изброяване на необятното.
- Сигурност. Тази тема може да бъде затворена без да е започната за новия обединен макро-регион.
Бензиностанцията с Ракети умря . Оная с чиповете от пералните. Трудно, техко и по руски – със зор.
И онази Горбачовско-Елцинова Русия много се промени и си повярва. Избави се от комплекса за вторичност и подчиненост на нещо по-силно и по-добро.
А това беше непростимо за хегемона и статуквото.
И дойде украинската трагедия. Неизбежният опит отново да бъде изправена на ръба с цел катурване по наклонената плоскост на разпада.
Устоя на натиск във всички сфери. Изправи се срещу обединените усилия на Нато и не си изпусна нервите да приложи несъразмерна сила, въпреки сериозните арсенали.
Санкциите помогнаха да се мобилизира и справя. Да се размърда на по-високи обороти.
Целта ми не е да изпадам в съчиняване на Оди или в сътворяване на идеална картинка на една огромна даденост върху картата на света, а да открехна един прозорец за свеж въздух. Да проветрим главите и да освежим с кислород мозъчните клетки.
Европейската традиция във всички области на развитието от Ренесанса до сега, съчетана с неоспоримите плюсове на Онова Голямо Нещо са онзи Макро-Регион, който може да бъде конкурентен и силен полюс при днешното формиране на Новия свят, с възможности за присаединяване на Турция и други страни. Обединението и на многомилионно население е допълнителен стабилизиращ аспект, необходим за силно присъствие в бъдещата конфигурация на световните центрове на влияние и определяне на трасетата на бъдещето: Макро-регионите.
Извън спарените стереотипи, които един заинтересован елит, натриса на народонаселението в противопоставяне на други стереотипи на друг друг заинтересован елит… Това е за пропагандаторите.
Ерата на Водолея, която ще ни промени искаме или не, поставя пред човечеството смисъла Не Да се разделим на За и Против, а да направим от тези два полюса Заедност.
Не за губим ресурс във взаимно разрушение…
Ин-Ян.
Искаме или не новия етап от развитието на човешкия биологичен вид ще отсява всеки един от нас по принципа на естествения отбор. И хора и обединения и държави. Като при динозаврите, например. Който оцелее, оцелее. Или заедно в историята на земята като минало. Имало, неприспособили се няма ги.
Вселената няма да умре с или без нашите Каузи, постове и декларации от високи трибуни.
На бюрото на Господ няма 112.
Хоризонтът е за онези, които могат да се обединят за растеж и развитие, а другите, които все още в просъница почукват господарски с бастунчето, когато отдавна никой не ги слуша…е, и те имат Път за уроци.
Перспективите?
Дуалността, разделението е най-глупавия дисонанс в живота ни сега. Неефективен.
Вярвам, че няма Враг, с който да не можем да се обединим.
Докато живеем в концепцията за Враг ще имаме Врагове.
Иначе?
Докато седим вкопчени в “правилния бряг” няма да преплуваме вододела.
Новата грамотност на човечеството е отхвърлянето на дуализма и проглеждането към света като неизменен процес на единство и противопоставяне на противоположностите, което води до развитие.
Противопоставяне, не с копия. Не с илюзии, не с манипулация.
Но трудна е тази трансформация, в която да признаеш правото на онова, което смяташ за бурен, да расте край розите ти. А то е също растение. Живот.
Добре. Врагове.
Защото все още мислим през правилото, че доминацията осигурява живот ни.
А можеш ли през амбразурата да попиташ:
Накъде отиваш, към какво се стремиш, можем ли заедно?
И дали няма да установим, че всички имаме необходимост от еднакви неща?
От личностна реализация,
От подслон и сигурност.
От мечти и бъдеще?
От деца и радост?
От любов?
А сме в ситуацията, в която водим войни за Светло Бъдеще.
Ние за нашето Правилно Светло Бъдеще срещу онези с Неправилното Бъдеще.
И в това противопоставяне има ли Бъдеще?
Или когато Победим? Тогава?
Или когато си ни го върнат и загубим? Тогава?
Или когато се обединим с още едно племе, за още една война да Победим и… Тогава.
А после…когато паднем…после пак ще съберем сили…
Какво не научихме последните векове?
Е те това.
Да се бием, вместо да градим.
Може би световната война е необходима и задължителна за пробуждане.
Болката води до промяна…Гибелта също.
В стремежите си към едни и същи светли постижения се разминаваме в подходите и визиите си за пътя към целта. И воюваме за визиите си, за подходите си – вярни или не.
Рационално.
Европа и Русия? Общо бъдеще?
Приемете го като размисъл за Брак по Сметка.
Приемете го като странна идея.
Приемете го като научна фантастика.
Приемете го като любопитна тема за проучване.
Приемете го като лично предизвикателство да се изкачите на върха на планината и да погледнете света оттам.
Времето тече, живота също.
Накъде отиваме?
При динозаврите?
Имам други планове.
Вашите?
Благодаря, че прочетохте.
06/06/2025
@VillaAmore
Ivo Malinoff 