Бентът се пропуква.

Търсим истината нали?

Тревожим се, съмняваме се.

И уж сме сигурни и уверени, а напоследък не чак толкова.

Мантрите, фокусирали надеждите ни за “Светло бъдеще”, присъединяване към “цивилизования свят”, “вярността към”, “интеграцията във..” се оказаха фалшива посока.

И да си го признаваме или не…

Балонът изпуска въздуха с яростно съскане, но е така е Съпротива и гняв ще има при всяко дълго жадувано… разочарование.
Причината е проста.

Картинката в главите ни е отдавнашна. Красива, но стара.

Европа от 70-те и 80-те, онази мила и приветлива Европа: чиста, организирана, социална, просперираща, богата, конфортна, подредена, свободна и демократична…има ли я?

Как изглежда сега? Като приказната картинка, която ни заплени?

И…Американската мечта…картинката с палми, вили, плажове и лимузини…

И?
САЩ от 70-80-90-те – страната на неограничените възможности, силата, инновацията, благоденствието, финансовия и технологичен мотор на света – къде е?

Как изглежда днес?

Потенциали?

Перспективи?

Има ли съмнение, че света, в който живеем е Турбулентен.

Нова Реалност и нова Нормалност всеки 6 месеца.

Нови проблеми, нови заплахи – всеки ден.

Не е необходимо да се щураме в разни дискусии и спорове, в етикети и обвинения.
След колапса на фондовата борса през 2008-2010 година, след Black Life Matters, Арабската пролет, Жъртите жилетки, Сирия, Либия и трясакът по шевовете на всички континенти е факт. Идва ново време.

Готови ли сме?

Бентът се пропуква, защото мантрите и догмите кое е вечното Доброто и кое вечното Злото, коронясаните за единствени Лидери и Праведни срещу анатемосаните като задължително Изостанали и “Лоши”… ами тези Ясни и Неоспорими “иСТИНИ” се изпразват от съдържание. РЕАЛНОСТТА ГИ ЗАТРИВА.

Лошите, изостанали и “нецивилизовани” се опъват на Биг Брадър, защото той никога и на никого не е бил Брадър, а сега вече все по-малко – Биг.

Реалност. Това, което Е!

И врящите коментари, заклеймявания или възхвалявания – не вършат работа нито в едната посока – нито в другата.

Светът е единен. Като Капката и вълната в океана.

Светнът се движи в един единствен ритъм и по една единствена логика – Вселенската.

И нашите щения или Нещения как да продължи еволюцията – едва лми ще я спрат с въздишки, подсоци, гняв, обвинения или депресии.

Светът се променя към Добро, но това добро ще настъпи извън и въпреки агиткаджийското противопоставяне на Ние и Вие.

Без дуализма на Правилно и Неправилно…

И кое е по-правилното Слънцето или Луната?
И кое е по-доброто Приливът или Отливът?
И кой е по-важен Плюсът или Минусът?

Ние живеем в Дуализъм, защото досега той ни е помогнал да еволюираме през противопоставяне.

Но вече е време да сменим музиката, защото в новия свят все повече ще отпадат “посредниците”, които преди са ни обединявали като лидери на групи.

И защо искаме да продължим да живеем с Посредници и Съюзници?
С врагове?

Исторчеки сме се обединявали в групи по оцеляване.

Нашето племе и племето от гората Срещу племето зад реката.

После графствата, държави, нации.. обединени едни Срещу Други.

Политически, военни икономически съюзи Срещу…

Защо ли?

Защото през всички тези столетия и хилядолетия човекът се е ползвал от Посредниците.

От Шамани, Пълководци, Царе, Президенти и Председатели на това и онова.

Защото човекът не е бил готов да комуникира с човека отсреща, не е имал обширно знание, много от случващото се наоколо не е могъл да си обясни и някой му е служил за Преводач.

И манипулатор. Какво да мисли, кого да обича, на кого да се подчинява, от кого да се плаши и какво да мрази.

Това е минало. Сега сме свързани. Всички.

И защо… когато информацията е навсякъде, знанието е ширноко достъпно като никога и сме в комуникация с всеки и навсякъде за секунди…Защо да се държим като зомбирани примати? Защо някой като стадо трябва да ни води срещу друго стадо?

И да преповтаряме същата неадекватна за съвремието ни система, че някой трябва да ни каже кое е правилно и неправилно и накъде да вървим… И да се трепем с “неправилните”

Новото време ни дава шанс да си говорим. Да дискутираме, да се съгласяваме или да се замисляме.

Да учим.

Може ли да оставим настрани Посредниците, които ни крадат живота?

Може ли да оставим настрана Системата, Матрицата, Машината, която ни засмуква в поведение, реакции и действия, които имат за цел само да хранят черната финансово-енергийна дупка на същата тази машина.

Оцеляването ни в тези турбулентни времена, в които със страшна сила ще се рушат съюзи, институции, социални и политически механизми, икономически структури ще зависи от разбирането ни за Реалност.

А къде можем да я намерим по-ясно и конкретно освен в хората около нас и в другите човеци навсякъде по света.

Като махнем предрасъдъците – ставаме част от всички. От цялостния и обединяващ се свят.

Посредниците ни поробват, ожесточават един срещу друг, с тоягата и моркова ни бутат глава срещу глава и юмрук срещу юмрук. Това ли е градивното развитие?

И сложно ли е да попиташ Различния: “Ти какво виждаш край теб, как искаш да живееш, какво бъдеще очакваш за близките си, как искаш да го постигнеш…”

Дали с Всеки ще намерите общи мечти?

А можем ли да намираме и общи пътища за общо бъдеще?

Голямото предизвикателство на днешните времена е да стигнем до такива конфликти и до ръба на унищожението за да НИ СВЕТНЕ,че конкуренцията, противопоставянето, надменността, унижението, доминацията, битките и войната са епизоди от един предходен, отминал 26 000 годишен цикъл.

Сега се сменя с нова, който поставя нови еволюционни правила и предизвикателства.

И от нас зависи как ще влезем в него. Като неадекватни персонажи от отминала епоха или с нова висока вибрация.

Не ми вярвайте.

Никой от нас не започва да се променя, докато не се докара дотам, че да не може да диша, докато сърцето му не започне да се спъва и докато не почувства колко е реално след малко да умре.

Но пък има и шанс да започнем осъзнато да се обединяваме. Именно различните, защото тогава ще сме Конниците на Обновлението. Всеки с различния си поглед, с уникалните си знания и със своята особена сила.

Всеки с мястото си в галактическия пъзъл, което няма как друг да заеме.

Не можем, нямаме силата, да застанем на пътя на вселенските цикли и на логиката на Мирозданието.

В ерата на Водолея ще напредваме така или иначе.

И ще се разделим.

Адът и Раят не съществуват.

Те са състоянията, които избираме.

Някои ще тръгнат към светлината, другите – там докъдето стигнат.

Личен избор е.

Да продължим ли пак-отново и отново да се противопоставяме, само защото векове е било така. Не можем ли да се научим на диалог и единство?

Или ще продължим…все така… даразмахваме нашата Правота… докато спрем да дишаме?

Нашият живот е наша отговорност.

27/07/2026

@Villa Amore