Виждаме ли или извръщаме очи от това, което ни тревожи?
Може да се каже, че живеем в епоха на Картинките.
За всичко си имаме по една.
Какво Е хубаво дете, хубава кола, жена, къща, как изглежда хубавият, мечтан живот.
Картинки.
И повечето от тях спуснати от Киното, сайтовете и като цяло от Екраните.
Като цяло картинки от едно отдавнащо и захаросано минало, което ни продават за стръв.
Картинките заживяват като наши цели. А мозъкът не прави разлика между виртуалност и действителност.
Вградена веднаж като мечта, картинката заживява у нас като еталон и много често я превъртаме в плановете си безкритично, като икона.
Оттук и повишената тревожност и стресираните ни реакции, когато ежедневието ни поднася най-разнообразни препятствия към постигането на картинката. Всъщност Онова, което не Съществува.
Животът е промяна. Постоянна. Същата, която се случва всеки миг по орбитите на планетите, системите, галактиките, по теченията на реките, по вълните на моретата и океаните и при растежа, цъфтежа или увяхването на растенията.
Затова картинките НЯМА КАК ДА СА фиксирана и устойчива реалност. Те са снимка от вече било.
А, някак много ни се иска да установим веднаж завинаги Едно, да вземем решение и това да е нашата Единствена истина за десетилетия напред.
Така умират много животи...приживе.
Прекрасното заливче с фин пясък, слънце и кристална, нежно помръдваща водна повърхност, то е такова сега и само утре може да бъде кошмарна, неприветлива гледка в бурята. И вълните да погълнат задълго или завинаги онова, което веднаж и завинаги сме определили за РАЙ. Снимка от миналото…Прекрасното заливче с фин пясък, слънце и кристална, нежно помръдваща водна повърхност, то е такова сега и само утре може да бъде кошмарна, неприветлива гледка в бурята. И вълните да погълнат задълго или завинаги онова, което веднаж и завинаги сме определили за РАЙ. Снимка от миналото…
Защо живее Героичната митология?
Ами тя е Догмата, която сме фиксирали като Една и неоспорима Истина, непроменима и непреходна… Много обичаме Матрицата, която “ни гарантира”… провала.
Героичната митология е просто свита, ограничена зона на виждане. Гледаме Само онова, което съответства на идеализираната картинка в главата и никога встрани. То онова…”няма значение”
Човек е толкова по-свободен и силен, колкото Истина за себе си и околния свят може да Поеме без съпротива, Осмисли и Приеме. Най- малкото – да разбере, че нищо и никога няма да се развива точно така както го искаме. Свитото от картинката виждане е ограничено в това да търсим Само онези “Факти”, които потвърждават нашата Правота и направен Избор. При това доста избирателно и често пъти извън всякаква адекватност и критично мислене. Защото много НЕ НИ се иска да си признаем, че нещо Не сме довидяли, преценили, обмислили, проучили и съвсем НЕ НИ се иска да коригираме тези пропуски, с ясното разбиране че не сме безгрешни. Ама как! Признаването на грешка се превръща в екзистенциална заплаха!
Затова…
Героичната митология виннаги има зли “Врагове”. Обстоятелства, персонажи или групи хора, събития, които ни Пречат и Заплашват. Всъщност Препятствията, които подсказват необходимостта да видим Картинката Отгоре, по-Нашироко и в Цялост приемаме като окопи, които със сила ще превземаме, вместо простичко да ги заобиколим. Ама как да си признаем, че не сме в час?
Върху този феномен паразитират Посредниците.
Онези, които ни казват Кое е модерно, Правилно, Цивилизовано, как е необходимо да действаме, да се държим и направо Как да мислим, защото ние сме “избраните”.
Аха…
От политическите партии, движения, инфлуенсъри, звезди, авторитети и институции и всякъкви канени и неканени в живота ни Лидери на Мнение, окупират нашата несигурност да се справяме сами, включително и мързеливата ни неграмотност. Посредниците ни подреждат в редички зад Картинките, които ни продават с едно условие:
- Следвайте ни и ще ви преведем До Картинката, Светлото Бъдеще, Благоденствието и Щастието. Зад нас…дисциплинирано и без възражения, защото…
Посредниците са Разказвачи на Приказки, които искаме да чуем. Лукави съблазнители.
Посредниците са “мили довереници”, които ни “разбират” и са “загрижени” за нас. Те са “авторитетите”, които сме сложили като икони в ежедневието си, защото ни “водят във вярната посока и по верния път”.
И така ли е?
Да не забравяме, че през това време реките текат, Слънцето и Луната се сменят заедно със сезоните и Утре не е същото като днес, извън надеждата, че живота е под контрол.
Ами НЕ Е!
Цикличността на всяка жива и нежива система е принцип на еволюцията. Зараждане, развитие, пик, заспиване-забавяне, край. Всяка една система, включително и обществените, държавите, империите, партиите и работните колективи, корпорациите и каквото още изберем са подвластни на циклите на развитие.
Героичната митология е нашата неосъзната стратегия да избягваме промените. Да си спим в “приказката” на посредниците.
Когато си обясняваме неблагополучията с Външни Врагове и Фактори, това не означава нищо друго, освен Пропуска, който сме направили да наблюдаваме видим и се преориентираме при прииждащата насреща вълна. Събитията са Прах, а до тях водят дълго развивали се край нас процеси, които сме отказали да забележим, защото : “Това не е възможно!”. “Това е абсурд”.
Кое не е възможно?
Нали вече се случи?
Възможно е. А къде бяхме през последните 5-10-15 години?
Какви картники гледахме, на кои разказвачи на приказки се предоверихме?
В света на Тотална информационна свързаност времето и събитията се забързват както и нашите реакции.
Докато се тюхкаме, че кранчето на чешмата, което прокапва от половин година вече е непоправимо строшено и борим с последиците, защото спешно трябва да намерим решение – някъде някой не си губи времето с това, а създава в този момент Продукт и Стойност и напредва. Докато Героичната Митология от типа “кой Крив-кой Прав” изяжда времето в социалните мрежи, някой става по-добър, научава нови неща и създава други.
И живота задминава дезоринтираните.
Нежеланието ни да си признаем, че малко четем, че сме пълни с Мантри и Внушения, повлияни от ласкателни етикети или самоетикети, които ни “въздигат” над другите, често натрапени от Посредниците, за обединение на широките народни маси зад необходима на тях Кауза ни води към ситуации, в които Отричаме Реалността и я Обясняваме в своя версия – митове в които вярваме докато се ударим в стената.
А, животът е процес. И митовете са само превръзка пред очите. Да не си даваме зор.
Основната заблуда на съвременния човек е че Посреднициите “имат задължението” да се грижат за неговото добруване, защото той Съществува, Има Права, Плаща Данъци, Гласува и е безценно важен за Елитите, които избира.
Така ли е?
Може би това е било частично валидно само за Монархиите от миналото, когато монархът и неговия двор са се грижели за населението от старх за предстоящи бунтове и революции, които да ги изметат от троновете и историята.
И понеже в такива турбулентни периоди понякога се сменят Елитите, като при Великата Френска Революция, тогава Героичната митология е набор от лозУнги и илюзорни Вярвания пак за Светло Бъдеще, които осъществяват надмощието на едни елитни групи над други (избесването и изколването) .
В съвременния трансформационен етап на технологичен преход, на икономически, социални и геополитически трусове НИКОЙ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НАШИТЕ ПРАВА И ОЧАКВАНИЯ, НИКОЙ. Обратното ни нашепват онези Посредници, които все още искат да останем като ресурс в тяхната зона на влияние и като данъкоплатци и като одобрители на политиките им и като заблудена маса, с която да постигат целите си или да пратят на изтребление.
Почна се през 2020.
Ковид? А?
Ваксините? А?
Локдауните? А?
Кой Какви права защити? Или изтестваха система за арест на целия свят заради Тоталната Неинформираност, Незаинтересованост и Безотговорност на широките народни маси… към собствения им живот. Честито!
И понеже имаме Икони, на които сме поверили живота си, те ни Казват Какво се случва и Какво Трябва да правим… си караме по трасето на…
Простата манипулация:
- Създаваш страховит Проблем, внушаващ ужас (щото 85% от населението няма да чете друго освен кратки форми във внушаващи медии)
- Предлагаш решение, което се приема на вяра (щото 85% от населението няма да чете друго освен кратки форми във внушаващи медии)
- Изпълняваш мерките, които са масово одобрени, а “враговете” заклеймени и изолирани (щото 85% от населението няма да чете друго освен кратки форми във внушаващи медии)
- Постигаш целта, а след години ще стане ясно…ама… (щото 85% от населението няма да чете друго освен кратки форми във внушаващи медии)
Е, колко стотици милиона си набиха ваксините (щото 85% от населението няма да чете друго освен кратки форми във внушаващи медии).
Героичната митология как се Борим с проблемите Под Мъдрото Ръководство На… отхвърля всякакво мислене.И кога някой се осмели да извади поредица Факти и да ги навърже в аналитична и Неполиткоректна връзка, различна от благите приказки на посредниците…тогава се използват ТАПИТЕ.
“Теория на конспирацията” ,” Трол на Москва”, Мракобесни Ирански Чалми”, “Китайски Комунизъм”…списъка може да си допишете по свой вкус.
Митичният героизъм като Убежище се изразява и в илюзорната “канонизация” на “цивилизованите” като “по-висши”, които знаят “как трябва да е” и имат право да обясняват и подреждат света спрямо “правилната картинка”. Посредниците ни правят част от тази Висша раса и капана щраква.
А през това време – всичко се променя. И никой не се интересува от нашата Праведна Гиздавост.
Участието в Големи каузи на една или друга страна също е продукт на Его-то и Картинките “как трябва да е” , че на нас “да ний баш удобно”.
А реалността е. И никой не се интересува от нашата Праведна Гиздавост.
И никой НЯМА да поеме отговорност за живота ни утре, следващата седмица и нататък. Никой. Търсенето на родителска ласка свърши отдавна. Пълнолетни ли сме?
И колкото повече сваляме филтрите от погледа си – толкова по-реално ще живеем.
Сократ (май) беше казал, че : Мъдрият човек е способен да обсъжда с други дори това, което вярва че е абсурдно, защото не знае, дали това не е реалността” – простете ме за свободния цитат, това е смисъла.
И…нищо не е абсурдно. Само Героичните митологии с които се Присъединяваме, Отсъединяваме, Воюваме, Преодоляваме и си Прецакваме живота са абсурни. Защото са картинки. Нереални и несбъдвани.
Същото е като да тичаш по непознат и променящ се терен с вързани очи.
Светът е мени много бързо. и пъстротата на палитрите не ни оставя време да си изберем само един любим цвят. Свободният и силен човек се разва да се променя и да плува в приключенията на случващото се. Недоволството идва от стагнацията на догматичните вярвания.
От нас самите зависи.
И никога да не забравяме какво е казал един от преките наследници на фамилията Рокфелер: “защо е необходимо да се интересуваме от живота и съдбите на хората, които сами не се интересуват от живота си”.
И докато тичаме да доказваме верността си на картинките-икони какво печелим, какво спечелихме досега, какво ще спечелим в бъдеще? Кога?
Къде живеем?
Героична митология, нарисувана от някого и вградена в главите ни или в Реалноста.
В кое поле сме сега?
Всеки един?
Всеки миг…
Благодаря, че стигнахте дотук.
12/08/2026
@Villa Amore
Ivo Malinoff 