“Така работи живота” – промяна на примирението, което ражда празнота…
Има едни такива формички за сладки.
Натискаш тестото и – готово…чудесно оформено, по калъп.
После ред по ред, нареждаш равните изделия в тавата – красота.
Ето ви подредбата на съвременното “Цивилизовано общество”.
Излишното е отстранено. Всичко е подравнено. Някои размазани кьошенца са “за раскош”.
Иваче – под конец.
Край!
Приемливо… Напълно приемливо…
Колко често се съмняваме в ежедневието си за каквото и да било… дали е смислено, добро за нас или вярно?
Колко често оспорваме каквото и да било дали е адекватно?
И колко често се сещаме за себе си?
Поне да се питаме – добре ли съм? Жив ли съм? В автоматичен режим ли съм…Пак?
Така работи Автоматизма, Матрицата, Системата – при липсата на активно съмнение и повтаряне на заучено действие, поредица от действия, поредица от седмици, месеци и животи.
“Нормално е. Така се прави.” (???)
Ставаш, оправяш се търчиш и…познатото…цялото ежедневие. (Така се прави?)
Прибираш се уморен, ядеш подготвените от хранителната индустрия полуфабрикати – Няма време за глупости. (Така се прави?)
Някакво лично забавление…скролване…клипче друго…(Така се прави?)
Лягане – Ставане… (Така се прави?)
А…
Питанка…
Добре ли съм?
Жив ли съм?
Всъщност – това ли искам като житейска реалност?
Цялата тази въртележка произтича от Великанската глупост – Така трябва…(Така се прави?)
Тя се появява още преди да сме се родили, когато нашите родители вече се “подготвят” и/или са “подготвени” как трябва да ни отгледат, да ни въведат в живота в интерес на Системата (каквато и да е тя) и на актуалната към момента нейна поведенческа и ценностна Матрица.
Тях са ги научили пък техните родители, на “модерните” към онзи момент разбирания, как се гледа дете, как е правилно…(Така се прави?)
Та сме в Системата и Матрицата от първия вик, зависим от регулаторната рамка на някакви непознати чичковци, които са написали едни разпоредби и даже дали мама ще ни кърми или ще тича из офиса на високи токчета седмица след раждането, а ние ще засмукваме някакво шише с нещо неясно, (Така се прави?) и това е вече предопределено…
Съвременно общество.
Общество на Посредници.
Между нас и бъдещето ни Посредниците са много – образование, обществено положение, религия, позиция, активност…
Между нас и Всевишния – пак посредници
Между нас и управлението на обществото – цели вериги посредници.
Между нас и бизнеса – пак посредници от финансови институции до бюрократични служби.
Системата чрез доминиращата към момента Матрица има три страни
Прът / Правила и унищожаващи личността ограничения (като цяло прикрити зад разни там много хуманистични лозУнги за важността на личността, нейните права и свобода – “Да ама НЕ” по Петко Бочаров). Прът си е!
Салам (морков или рибка) / Придобивки – потребителски символи, като значки на ревера.
и Пъп / Его, което задвижва кръга, чрез сравнението.
Според внушените алгоритми на Пъпа Ако не съответстваш на Пръта: си аутсайдер, лузър, селяк, тъпак и шмотльо и няма да се добереш до Салама и до позицията, която той ти отрежда с големината си:
Колкото повече “ордени” наредиш, колкото повече престижни притежания натрупаш – толкова си по-справящ се, успешен, много успешен или напрау “Голуемото работа”.
За всичко това отговаря Пъпа – Той е Активатора!
А Социалните медии подпомогнаха всичко това със Сравнението.
Конкурентното “предимство”, изтъкнато публично е Личното Знаме. Мерилото на всичко, което тази конкретна личност Е ….. за Пръта!
И още и още и още и по…
Конкуренциия и доминация…
И каква е формата на това състезание към върховете на света?
Ами формичката на тестото… В тавата.
Тя премахва всичко излишно за Пръта, А то е и онова, което сами избягваме.
Тази формичка, която ни е пъхната в главата още от началото… И благодарение на нея ни нареждат в тавата… На редички.
Да съответстваме на Системата.
В резултат на “Адекватното ни поведение” идват бонусите на Салама:
Търкулват се стъклените топчета: телефонче, лъскавко, жилище: горе-долу, ама засега… дрешки по-така, кола на лизинг, кредит за… а пък догодина ще…
Щрак!
Пъпът се оглежда, сравнява обстановката през обрязания му прозорец – абе, става, но слабо! Това са още медалчета, не ордени. Газ! Дай!
Още Пърт – още работа още гмуркане в тръбата… Стискай зъби, Бори се, Мачкай, Напред! Трябва!
И резултата: Салам…придобивките, които ще престанат да ни радват съвсем скоро.
Пъп…сравнение, стимул, мотивация “да не изостана” и Газ!
Години…отдадени на въртележката на конструираната от други Реалност.
Добре ли съм? Жив ли съм?
Всъщност – това ли искам?
Ако изобщо се спрем да се запитаме.
А ако се задълбочим…
Естествено… Не, но… Трябва!
А, Защо?
Излизането от този цикъл, Разкачането от Системата изглежда почти невъзможно заради Пъпа.
Его-то.
Нашия АЗ.
А само откачането от матрицата ни дава шанс за бъдеще.
Защо тази матрица отдавна вече не работи.
Поне от три десетилетия или от пет.
Отдавна е време да я сменим с нови поведенчески модели и стратегии за развитие, вместо да се местим само между фигурките на неспиращата скърцаща въртележка: от слончето на жиравчето, после на кончето… Без да слизаме.
Всъщност “не слизаме” заради нашите неизживяни и/или неосъзнати страхове да бъдем отхвърлени като непригодни, неспособни, несъответстващи, дефектни и излишни.
Просто защото “да не съответстваш” е било важно за оцеляването и развитието в предишни етапи на общественото развитие. Отдавна не е така…И все пак…
Ами – просто е НЯМА НОВИ МОДЕЛИ.
НЯМА НОВИ СМИСЛИ
Въртележката, в която живеем почти насън, се храни от тази наша спотайвана несигурност и неяснота и се излива в желание за доминантна или поне “съответстваща на тренда” и общоприетото изява. А тя да валидира съществуването ни и да запуши несигурността от отхвърляне.
Липсата на нови Модели и Смисли, предопредля и липсата на посока.
Липсата на посока (осъзнати нови Хоризонти) възпроизвежда Матрицата, през страх : че самата идея да излезеш от нея (т.е от “цивилизования” Прът) веднага те хвърля в Ужас, че преминаваш в отбора на Аутсайдерите и Непригодните.
На Отхвърлените, Отречените и Обречените.
На НЕуспелите и НЕцивилизованите.
Затова дори не си го помисляме.
И тук е заровено кучето.
И златото.
Светът очевидно се променя.
Обществата също.
И необходимостта от нови пътища, нови модели, нови хоризонти ще се избистря ден след ден през неудовлетвореността от сегашния живот и примирението “Така Работи Живота” .
Ами… Не работи.
Добре ли съм? Жив ли съм?
Всъщност – това ли искам, днешното дето ще е и утре и нататък?
Как изглеждат отговорите ?
Матрицата е самоограничение, което сме приели за Неизбежно и Задължително.
Защото се оправдаваме с другите – че и те, и третите, и четвъртите са в редичките, във формичките на тавата…защото “Така Трябва” (Прът).
И с това примирение у нас нахлува Празнотата, с липсата на Смисли.
Липсата на живец и на Живот.
Липсата на мотивация да летиш, а така някак си да крачиш…по тротоарите на ежедневието…
Прекрасната новина е, че това ще се промени.
Проветрението ще донесе Възкресение на творческия човек.
Т.е. на Всеки!
Ерата на Водолея ще го стимулира и въздига, нов цикъл, ново Човечество. И не за първи път на Земята.
Но еволюцията винаги налага закона си: Адаптирай се или Отпадни.
Да си помогнем!
Без ПОСРЕДНИЦИТЕ на досегашната пенсионираща се Матрица.
Новото ни бъдеше идва с кристализирането на нови разбирания за организацията и подредбата на света, нови, съответстващи поведенчески модели, нов начин на взаимодействие между личностите, с навлизането в нови смислови хоризонти…
Промяната е зад рамото ни.
Ама за това…
Следващият път.
@Villa Amore
17/10/2026
