Демокрацията е невъзможна

Ако не сте свикнали да четете без да вадите меча от ножницата – този текст може би не е подходящ за вас.

Демокрацията е Модел и мисловен Модул!

Копче.

Нашият мозък чертае Писти, с които свикваме в годините и просто плъзгаме мислите си по тях и в тях. Едни коловози. Прокопани от повтаряне или в резултат на извод, направен някога си, запомнен за верен. И си търкаме по утъпканото.

С години. С една идея, която сме приели за истина.

Но, по същество:

Демокрация не е имало никога.

Дори в Древна Елада, където е измислена. Гасували са съвсем демократично само елитите от знатни мъже… не се налага да разказвам известна история.

Още от тогава тя е използвана като механизъм за Съгласуване, но между онези, които и до ден днешен се договарят през клубовете си, без нас, а шумните панаирни изяви са прехвърлени към гражданското мнозинство.

Реалната Демокрация, като народовластие и широко подкрепен управленчески механизъм за решения е Невъзможна само по една единствена причина :

Необходимо е Обединено Мнозинство от хора-единомишленици, уважаващи едни и същи правила, етична норма и ценности.

Многомилионно единство с единни разбирания, преценки, мироглед и цели.

Необходим е диалог и консенсус между равни. Не компромис. Компромисът води до подмяна.

Е ТЕ точно тук кулата от карти се разсипа.

Многомилионно единство за едно, например едничко решение.

Само си представете общото събрание на входа в кооперацията.

Е те това е пряка демокрация.

Как да се разберат 22 апартамента за чистачката, елекричеството на стълбището и асансьора, за ремонта на покрива, защото на едни им тече – ама на други не?

Доколко работи – хъм. Айде да не ви разказвам личния си опит. Имате си ваш.

Затова си избираме фирма-управител. Т.е. Тоталитарна полицейска структура на която плащаме да ни дресира. Плащаш ползваш, не плащаш гориш или сам си създаваш разни проблеми, дето накрая – пак греда. Е, може и някой да мине метър, ама това живот ли е!

Та:

– Магазинерът от първия етаж си има своя картинка на живота, бъдещето и как трябва да Е, че да му е добре. И си брои и разпределя бюджета.

– Маникюристката от втория етаж, дето още е мома, хич не я вълнува бъдещето на магистралите, парламентарното мнозинство и прочее…щото сега Гошето й е в главата и там сватби рокли, фотосесии бански и море… И градския транспорт и е през… щото салона е на съседната пряка.

Нейният бюджет за бельо и дрешки е приоритетен. Къв асансьор? Аз съм на втория. Ходя пеша.

– Политическият активист от петия етаж, въпреки че е топлотехник по професия, дава акцент на своята житейска мисия и обръща всички в правата вяра. Воюва с оня номенклатурчик от четвъртия, дето ДС му дали всичко, включително и дедовата му колиба на село, дето я нарича Вила и кара зимнината оттам. Ето го Врагът, окрал бъднините. Тоя най-много трябва да плаща!

– Художникът от ателието на последния етаж и жена му не споделят общ естетичен екстаз с останалите от блока, нито със строителните работници пред магазина долу (дето се събират на бира) спрямо модерната живопис и новите авангардни тенденции. А на тях им тече отгоре…

Я ги съберете най-демократично за едно-единствено решение! И слушайте…

Така де – за Общото Събрание стана дума, което прилича и на Народното ни Събрание.

И ето как “Обединението прави Силата”. То по новините го слушаме вече колко станаха? Години…

Уникалната комбинация от Различности, които всеки един от човеците на Земята носи произвежда Различна картинка не само на  бъдещето, но и на миналото и на настоящето.

Двама души, ходили на бригада в дълбокия соц, какво ще ви разкажат поотделно?

Двама души, чукнали на улицата колите…какво ще ви разкажат поотделно?

И двама души на спирката на метрото – как виждат днешния ден?

А утре?

И продавачката от будката за алкохол и цигари, ако я попитате Какво Трябва “Да Се Оправи” със сигурност има дълъг списък, както всеки друг, който срещнете в деня си…

Да Се Оправи. Ама кой?

Кой ще го оправя туй? Дето трябва?

То и вие имате списък, ама зависи дали го адресирате към Властта или към себе си.

В повечето случаи адреЗа е Властта.

То и затова са протестите.

Да се чуе Гласът Народен.

Кой глас,  и на кой Народ?

Е, то е ясно.

Всеки един от нас е Народът. Ама точно аз, лично!

Всеки един от нас в тЕя случаи говори  без замисляне от Името на Народа.

Както и политиците ни. И те от името на…В името на…

Момент.

То не е български феномен. Да сме наясно.

На всяко летище, гара, паралели, меридиани и в точки помежду им… има по един Човек-Народ със списък, “Какво трябва да се оправи”. И съответните политически ездачи, които го оглавяват, умножен по другите…списъци…Дайте да дадеееем!

Ето, затова Демокрацията е принципно невъзможна.

Излизаме на протест срещу…

Защото всеки си държи в главата и сърцето неговия си Списък. И протестира защото неговата си работа не се урежда. А другия, 3 метра по-напред…Той за какво протестира. И за какво мисли че…трябва да се оправи?

И, като част от множеството, което внушава усещане за сила…всеки един поотделно вярва, че точно за неговия Списък и неговите Точки е БОРБАТА.

Може някои точки от списъците да са горе-долу в една посока, ама някои. А другите? Цялата лична Картинка Как трябва да е?

Гениалността на интригата Демокрация е в едно – в пълната мъгла, че властта се интересува от Твоя списък, точки и желания.  Или от Неговия,  Или от Моя, или изобщо…

Властта се интересува от Властта си.

Там доминира друга логика.

И резултатите са пред нас.

Често споменаваме едно – НАВЪН! ТАМ!

Където е чисто, светло и подредено?

Където се живее като “бял човек”?

Пак индивидуална, субективна картинка, извадка от реалността. От Голямата картинка.

Ако се разхождаш (не пеш защото…) в Бевърли Хилс и край булеварда на Залеза – виждаш Пракрасната Америка.

Уау! И аз искам така!

Ако се разхождаш край именията на Лазурния бряг – О-лала!

Страхотно.И аз искам така!

И на Малдивите и на  Бахамите е страхотно.

И аз искам така!

И както казваше хитровато Петко Бочаров:

Да, ама Не!

Не е точно така…навсякъде.

И три километра по-насам или по-нататък вече Не Е Така.

Еталонът не е равен на реалността за  мнозинството.

За 3-7% (три-седем процента) от финансово обезпечените в световен масщаб – да.

Процент горе, два долу – все е същото. Черешката на тортата.

Така че Еталонът не е продукт на демокрация, тоталитаризъм, племенна организация, феодализъм или каквото и да било друго социално управление през последните векове, та и хилядолетия. Винаги е имало Дворци, фонтани Пирамиди и колиби.

Сега е в пъти по-добре със съвременните жилища, контрастите са по-малки отпреди. Не навсякъде, но да приемем, че живеем по-цивилизовано и охолно. Така е. Но социалните медии вдигат летвата напълно целенасочено.

Еталонът е резултат на познаване и функциониране в Реалността. И адаптация в конкуренция.

Почтена, непочтена…всякаква точна адаптация. С цена. Винаги. Дори при наследствените богаташи.

Има една категория хора, които при  всички възможни системи и режими са Все Добре, на високи и силни позиции. Но, не заради режимите на социална организация. А заради простичката логика, че Потреблението – изисва производство, изобретения, открития.

Нито една социална система не е отменила Таланта.

Нито една социална ситема не е отменила Изобретателността.

Нито една социална система не е отменила Упоритостта и Трудолюбието.

Нито една социална система не е отменила Инновациите.

Защото живота е там. И той налага живеене през развитие.

С или без ограничения това са “товарните магарета” без които нито един режим не би устоял.

Всъщност “въвличането в управлението” на широките народни маси е илюзията- фундамент на Демокрацията.

Този мехлем за базовия, слабо осъзнат човешки страх за незначителност и слабост е компенсиран именно с тази шумна и емоционално наситена примамка и лъжа:

От мен зависи! Аз избирам!

И когато цитират грузинския семинарист че “Няма значение кой гласува, а кой брои гласовете” нека да добавим, че го е казал по повод изборите в САЩ, но може спокойно да го приложим и към всички съвременни избори и не много актуални също.

Хайде да сме честни.

Навсякъде по света има различни избирателни системи. Почти постоянно ставаме свидетели на специфични механизми за отчитане, протоколиране, пресмятане, преброяване, ръчно, машинно, изборни комисии, мажоритарен или не, друг вот, невалиден вот…

Дупки колкото щеш.

Дори да мине всичко горе долу прилично.

Какво остава от изборните програми и обещания?

Коалиции, обединения, сглобки и разглобки, партийни депутати, дето стават незамисими или отиват някъде другаде, разпределения на министерски кресла…работни места в държавни структури за наши хора…

Какво остава от първоначалния замисъл и поети задължения – преценете сами.

Освен това можем да отпочнем и още по-отпред.

Какви са посланията на водещите партии и политици?

100% доминира един Лайтмотив.

“Ако ни изберете ще живеете по-добре защото…”

След две-три години.

“Ако ни изберете ще живеете по-добре защото…”

И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак…Избори.

Защото…Натам!

Горе- Долу! УУУ!

Не, не…Насам!

Работи ли?

4 годишните мандати за нищо не стават, освен да възпроизвеждат властта, която прави корекции на това и онова, но не може, не иска и просто няма как да смени курса на кораба.

Панаир.

Дори една дребна социална, икономическа или друга програма, каквато и да била тя, преминавайки през бюрократичната машина може да потръгне поне след 5-7-10 годишно целенасочено усилие, ако вихрите в администрацията не слагат нови и пак наши хора тук, или там с цел.

Структурни промени или национални праграми за отраслово стратегическо развитие се правят с 20-30 годишен хоризонт. Да се определят приоритетите, да се планират ресурсите, да се подготвят кадрите, да се изградят мощностите, да се инвестират основните, важните  направления, да се стимулират сродните бизнеси, да потръгнат… Десетилетия.

Стратегическото планиране на съвременните корпорации се налага постепенно през 50-те години на XX век, което на практика Е преработена версия на принципите на социалистическата планова икономика. Запознатите знаят историята, заинтересованите ще намерят източници за информация.

Стратегическо корпоративно планиране е цел в Бъдещето и…избори до дупка.

Горе- Долу! УУУ!

И сега НАШТЕ като спечелят…

Тези два свята не се срещат в едно. Има проста съподчиненост.

Не и на площадите.

Бизнесът и Демокрацията са различни планети.

В този смисъл чисто фасадната система, наречена Демокрация е предназначена за масово его-упоение  на мнозинството, тя просто митологизирана картинка на политизирано нищоправене и разпределение на налични социални фондове. И на вас…ето, е…, малко и на вас!

Това не означава, че нищо не се върши в реалната икономика.

И не означава, че нищо се случва. Напротив! Все пак идват едни данъци, с които оперират народните избранници…ето на вас…и на вас… и малко за болници…и на горските малко или повече…и на пенсионерите.

Ама как?

Бизнес системите, които определат курса на големите икономически процеси и държавните приоритети, геополитическата стратегия и посока…са…

ВНИМАНИЕ!

Абсолютно и по default  

НЕДЕМОКРАТИЧНИ

ТОТАЛИТАРНИ

ПОЛИЦЕЙСКИ РЕСТРИКТИВНИ

Или не?

85-90 процента от световното население по един или друг начин е ЗАВИСИМО от корпоративните системи. Разнородни, в най-различни области на човешката дейност. От Здравеопазване и Образование, през инновации, фондации…и каквото се сетите. Системи на вертикално управление. Включително и частният фонд, наречен Световна Здравна Организация.

И пак – 85-90 процента от Световното Население работи и/или се изхранва ежедневно в ТОТАЛИТАРИЗЪМ.

Когато сутрин отиваме на работа във фирма, болница, научен институт, измислете сами… ние ли определяме задачите, приоритетите, проектите, бизнес-плановете, инвестициите, заплатите, съдружията, капиталовите разходи и работното време?

ТЦЪ. Спускат ни го Отгоре. Тоталитарно.

Когато се събират съдружниците, акционерите и Бордовете на директорите, експертните звена, Началниците по нашенски, правят ли преди това  общо събрание на всички деловодители, счетоводители и оперативен мениджърски състав, на шофьори и програмисти, бюфетчии и музиканти да питат: а вие как ще се изкажете по темата за Светлото Бъдеще на компанията?

ТЦЪ.Решенията се Спускат Отгоре. Тоталитарно. За изпълнение.

Когато пускаме молба за отпуск, пишем отгоре Молба, а не демократично избрано Уведомление, че тея точно дни хич не ни се работи. А там, някой брои колко още дни ще останат, ако  ползваме отпуск.

Всичко пристига Отгоре и заминава на съгласуване Натам. Нагоре! Дори одобренията на нови идеи.

Тоталитарно. За изпълнение по Вертикалата на властта.

Хубаво, лошо, обичано, мразено – командно-административните системи от този тип са ЕФЕКТИВНИ и често пъти ИННОВАТИВНИ.

Защото могат да организират целенасочено Ресурс и да постигат Цели без изборно-определени срокове и излишни приказки от неексперти, от лутане ха-натам-ха насам. Без списъците на отделните индивиди кой какво иска и на какво се надява.

Или играеш в механизма на системата или се разделяте, защото машината върви и без теб. Напълно неемоционално и напълно недемократично.

Резултатите са единственото мерило за Правилност или Провал в тази система.

Горе-Долу и УУУУ!

А?

И всичко се пише на сметката на някого или на група, без размиване на отговорност, въпреки постоянните интриги за изклинчване, ама на финала: Под чертата – има ли пари или засуха. И кой е Отговорен.

Защото Отговорността и Властта са свързани. Поемането на Отговорност предполага Властта да реализираш. В ръцете си имаш ресурс и скулптура си ти. Има ли резултат? Или ще сменяме когото трябва. Time is money. Shut UP!

И каква е Властта да Реализираш на гласоподавателите при Демокрацията – Голяма Кръгла НУЛА.

Властта да попържаш вкъщи пред екрана или да се съберете на площада.

Голяма и Кръгла НУЛА.

Така е направена Системата.

Един подаден глас може да натежи на везните на една или друга партия, дето ще ни води към Светлото Бъдеще (пак и отново) , ама под светлината на хладилника – резултатите си ги пишем самостоятелно в семейния бюджет. Ако обещанията можеха да се превърнат в електроенергия – пак бонус, поне за тока на компютъра можеха да стигнат!

От избори до избори живеем в Демокрация, а ден подир ден и десетилетие след друго във фирмен, всекидневен Тоталитаризъм, с попълнена трудова книжка.

Мирноо!

Малко сме двулични, Нали?

Човекът не може да живее без граници, защото се разпада. Необходими са му ориентири.

Иначе ще се побърка, от сутрин до вечер да преценява рисковете от всяка стъпка в деня.  

Оформили са се обществено приети етични правила, за някои съществуват Десет Божи Заповеди и различни други навигационни жалони. Преди столетие Религиите са направлявали в житейските несгоди.

За когото…както.

Обществото не може да живее без граници, и без рестрикции, защото ако всеки от нас си извади Оня Списък със Желанията и Как Трябва да Бъде – ще получим ни повече-нито по-малко от хаос и силово, агресивно самоуправство. Не че не помним такива “застрахователни епизоди” в един момент на нашата преходна история.

Общоприети правила, ама какви?

Цитирам грубо по смисъл Николо Маккиавели: Човек по своята природа е порочен и само страха от наказание го принуждава да върши добри дела.

Затова си имаме демократично гласувани Наказателни Кодекси, според които най-демократично разни престъпници си излизат след 3-4 години след присъда за убийство.

И нов закон с нова кръпка, кърпи друга кръпка, докато от кръпките не се вижда смисъла на първоначалния замисъл. МазнЯ ама горе-долу става. И функцията е да не се разлетим в убийства и грабежи. Но, направено е не точно по наше желание, а за контрол. Логиката на възпроизвеждащата се Власт. Къде  ли не по света. Но с намигане – вие сте важните!

Корпорациите по-рядко се разклащат от такъв тип пропуски и случайни дупки или бързат да се трансформират, за да запушат пробойните. Те са целево ориантирани без ала, бала, исками се. Целта е на фокус, пътя е повече или по-малко предначертан. Няма времеви ограничения от Избори. И не намигат на Важните!

И ние се стремим именно към големите, където всичко е по-уредено и по-стабилно.

Мозъкът ни е устроен така, че най-силно го възбужда Неопределеността.

Тя ражда несигурност и дори паника.

А сигурното е сигурно…нали?

И тук е подигравката.

Демокрацията, истинската, предполага НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. НЕСИГУРНОСТ.

Постоянна промяна, многовариантност.

Каквото каже Народа! И кой го знае какво ще каже!?

И как може да се организира стабилно развитие върху плаващи пясъци?

Днес надделява тази група от населението и тръгваме  под едни партийни знамена НАТАМ.

После друга група взема мнозинство и тръгваме с 37 градуса отклонение по-настрани или баш Наопъки! А, идват и другите избори за кметове…и там вече…а след още две години…а за евродепутати… Тръгни! Остави!

Ох.

Стига примери. Сами ги виждате тези реалии или не!?

Във властовия контингент, независимо от избори и партии присъстват  структури (Национално ориентирани или привнесени) които направляват кораба. С пари, с влияние, с планове.

Предходния XX век – предимно индустриално-икономически ориентирани лобита, сега по-скоро финансово и дигитално профилирани гиганти.

Избори или не… става нещо друго. Системно и целенасочено. Е и там има корекции поради търкане на интереси. Но, случващото се в закритите кръгове няма никакъв досег с Волята на Народа.

Те постепенно “присвояват” поведенческите ни навици.

Точно така. Присвояват нашето поведение. Масово.

Това е новия тренд на крепостничество.

Т.е.  “най-демократично” повлияват ежедневното ни живеене с различни инструменти: от кредити и ипотеки, през дигитален маркетинг, медийни формати и промотирани стереотипни модели на Успешно, Модерно, Обществено значимо лично Позициониране, видеокамери, бази данни и…личните ни мобилни устройства.

Научаваме се да ходим на ол-инклузив, да ядем стрийт фууд, да си правим селфи като… да се обличаме марково, защото… Да стиснем зъби и бюджет за новата кола…защото…

Експлоатирайки естествената необходимост на човека към Принадлежност и Признание му задават формата, в който да бъде Приет и Признат. Точно тази естествена природна необходимост се превръща в моделиран Капан.

И логиката на Потребителското Общество, т.нар. Общество на Благоденствието, ПОДМЕНЯ животворната и вродена способност

Да Сътворяваме Живота Си

с удобната и управляема схема

Да Потребяваме Живота Си по модел.

Зададен Отгоре.

Нека рекламите да започнат….сега!

Пригответе си кредитните карти, да не изпаднете от тренда!

Това е сложна и добре измислена Его-манипулация, която постига всичките си цели, най вече заключва НАС в промотираното твърдо и ограничително ежедневие на успяващите към успешните:

1. Безкрайно потребление на още и още, на ново и по-по-ново, на по-вълнуващо и по-по-вълнуващо и безкрайно модерно, но Не Наше. Кешът вали. Белезниците ни също.

Това е процес на Привързване, закрепостяване към производствения ритъм, работното място и диктата  на бизнес системите: през кредити, лизинги, абонаменти с дискаунт, служебни телефони и автомобили, талони за храна и други механизми. Това е най-демократичния способ да не гъкнеш, защото утре… Чао!

А, датата на падежа е скоро.

А, датата на заплатата…

Ама като се набълбукаш веднаж за Престижен квартал, Престижна кола, Престижна почивка и друга Престижност по модела… на успешните… и…Айде на въртележката!  

Тихо…тихо…да не ядосаме шефа, че да подпише новогодишните бонуси!

И после на площада:  Горе- Долу! УУУ! Де-мо-кра-ци-я!

• Контрол върху предпочитанията. Всички инфлуенсъри и звездни герои-пример на нашето време, изпълняват тази функция, с напълно открити спонсорски източници. “Ей така се живее!” Е, някои от тях умират в по-ранна възраст, счупени от собствения си модел на хубав живот, ама това отделна тема. Плащат си на Системата.

Дигиталният маркетинг ни натрапва реклами по нашите профили и неусетно започваме “да харесваме познатото”, което често виждаме. Не точно осъзнато желаното.  Натрапеното става устойчива писта в мозъка ни. За нашето съзнание Познатото означава Спокойствие. И така пазаруваме… Друго я познаваме- я не, защото да  търсим в информационния водопад често пъти граничи с лудост. Хиляди и стотици хиляди оферти… Ленивостта надделява от претоварване, заради просто енергийно изтощение и поръчваме какво…онова…видяното 100 пъти.

• Медийно пристрастяване Е убийство на Свободното Време с фалшиви уловки. Телевизионните формати (включително и новините, които са основен формат) се градят по схемата на конфликта и дуалността. На емоционализацията на съдържанието.

Заплаха, Заплаха, Заплаха, Предложение, Политик-лице, Въвличане на мнозинството в предложено решение, Призив за участие и усилие – резултат. Ура.

И после пак.

Проблем – Лошите, Имаме план за победа на Добрите. Юрууууш!

Бий анти ваксърите! Носете маски, каси и препаски! Докладвайте нарушенията. Снимайте ги и пращайте!

Напълно демократично.

С новите социални мрежи не е по-различно. Принципът е същият.

Хубавите срещу Грозните (купете козметика и естетична хирургия),

Богатите срещу Бедните (Курсове по успех и търговия с Биткойни),

Мерцедес срещу БМВ… и купувайте си светло бъдеще с  купчини лайкове, намръщени човечета и коментари. И останете актуални.

Без Ваше Свободно Време, извън Системата. На въртележката.

• Създаване на фалшиви вярвания: От измислени страхове до “Правилен Път към Обетования хълм”.

Новинарските формати и публистичните предавания ще се погрижат, както и досега, Водещата, Правилната линия на разсъждение да Е пред очите ни и в ушите ни от всеки ъгъл. Не само потребителското ни поведение, но и социалното ни.  Да си знаем!

Ако са вярни моите проучвания – 6 бр. (шест броя) информационни конгломерати притежават поне 80 процента от водещите световни и национални медии, включително и у нас. Каквито и да са процентите – медийна концентрация има. А също и водеща  информационна линия.

Преди всичко страх. Наводнения, земетресени,кризи, престъпления и разбира се Горе Долу и УУУ, КАТО ЧАСТ ОТ СЕРИАЛА.

По  тази причина всеки, който каже нещо друго, освен Рупора- Авторитет е веднага осмаян с онова, което Айн Ранд формулира като Аргумент на Сплашването:

“ Ти да не си луд? Та всички Знаят това”! И го казаха по… Пише го в… Заяви го Той!

Този похват е ежедневие.

В този смисъл, колективния натиск към отделната личност, отхъврлянето и усмиването са достатъчно мощни да пречупят мнозина, които започват да се съмняват в собствените си сетива и преценки. Класически Газлайтинг.

Ама масов.

Напомням за базовата ни потребност от Принадлежност към групата. Отхвърлянето провокира пра-историческия ни инстинкт за смъртоносна опастност при отлъчване от пещерата и племето. Малко индивидуалисти могат да махнат на това с ръка, когато мнозинството ги изолира като неадекватни инвалиди. Хаховци.

И ВСЕ ПАК ТЯ СЕ ВЪРТИ! : Е извикал, според историята, Галилео Галилей, когато го съдели като еретик, оспорил господстващото вярване, че земята е плоска и статична.

Когато знаеш, когато откриваш нови хоризонти – не е необходимо да принадлежиш.

Когато следваш…обединяваш се  с Правилните за момента.

Зависи къде е сложен личния център на сигурността. Вътре или Навън.

Салвадор Дали е Велик! – крещал художника, провиснал на въжена стълба под хеликоптер към тълпата очакващи го долу репортери… и си заминал. Така отговорил на критиките и подигравките към него.

Ами за мен е ВЕЛИК. Поне заради смелостта си. Лудата си смелост.

Център на сигурността.

Навън или Вътре.

Способността ни да бъдем Събудени е именно в предизвикателството да оспорваме Догмите.

Да оспорваме Етикетите:  Добър- Лош, Правилен, Неправилен. Това са понятия на колективното съзнание, което обединява племето около страха от различието и динамиката на случващото се.

Живият организъм на живота носи промени всяка секунда и не можем да  оперираме с мисловни конструкции отпреди 1, 10 или 100 години с увереността, че разбираме какво става.

Вече, в този миг е друго. И не това става, за което все още мислим, че знаем.

Заговорих за демокрацията, защото именно този  ПОДЪЛ механизъм ни възпира от възможността да сме СВОБОДНИ. Откровеният Тоталитаризъм е друга бира, не по-малко манипулативна, но е отделна “Писалка”. И през неговите стоманени пръсти пак можеш да вървиш по своя път. Е, пак с цена, но друга. И до него мога да стигна при интерес.

И няма как да си Личност, щом сам се пъхаш в Модел, който Следваш от страната на Добрите.

Демократи, Национал социалисти, фашисти, монархисти, комунисти, племенни вождове или… други моментно правилни сега!

Слагаш си Верните очила, няколкото изискуеми чифта и влизаш в чужда схема. Виртуална реалност, подредена за друг интерес. И хич не Демократична. И доста Вертикална. Спусната от Система. Отгоре, ама пък ти е гот, че “от теб зависи”.

Подло.

Гадно.

Именно този Енергиен Вампир, Демократичното управление, извършва подмяната мазно и лъжовно. При диктатурата поне е ясно. Строй се, преброй се, това е пътя Натам! Точка.

Илюзията  за принадлежно участие във властта отравя даденото ни от Твореца, от Живота: свободния избор на личния път, шлифоване на нашите таланти, способности и като резултат – удовлетворението, което усещаме с прилив на нова, чиста и вдъхновяваща енергия. Това да си Себе си, въпреки Всичко. Защото трябва са сме правилни и срещу неправилния Враг. И ни е внушено Кой е верния избор.

Всяка управленска система създава някаква рамка. Е, добре.

Но, няма система, която Творечеството да не може да се изключи, да се забрани да търси върхове.

Затова всяка епоха има личности, които независимо от всичко са постигнали потенциала си и четем за тях.

Тази рамка не може да ни стяга, ако гледаме навътре в себе си. Ако не я правим своя. Ако не тичаме с нея, с надеждата, че не можем да се справим, а рамката ще ни подпира.

За някаква илюзорна сигурност, която няма как да съществува.

Когато я захвърлим, заедно с илюзорните бонуси, които уж ни дава, реализираме себе си, не модели. Защото цената на “Да остане както е сега” е Много по-висока от Промяната към истински живот.

Устремът към своето, осъзнато живеене ни помага да не си пилеем енергията да търсим противопоставяния.

Кой от Враговете ни пречи, как да се опазим защото иначе… как ще живеем добре!

Някой изповядва друг модел, Бой! Кой ще е новия ни Бащица, който ще ни поведе…На-На-Там … Накъде?

Моделът е Врагът! Нама значение как се казва и колко е захаросан и подъл.

Той ни ослепява с Даровете на Послушанието. Ш-ш-ш-т!

Е, свободния път си има цена.

И прелест.

Да изпъстряме този свят и живот, със собствената си уникална индивидуалност и светлина.

Да намираме красиви решения (или откровено тъпи, които да поправяме)  в онази сфера на човешка дейност , в която по душа принадлежим. Без инструктаж.

Тогава сърцата ни ще пеят и хората наоколо ще поглъщат създаденото от нас с жадни очи и открито сърце. Ще го искат и придобиват срещу стойност. Стойност за стойност.

Не Илюзии за коричка и меки белезници.

Познаваме усещането, когато застанем пред творба или изделие, пред решение, която ни разтриса. Еха! Гледай! Виж това! Заредени с гениалната индивидуалност на възторжения Човек-Творец.

Ето това сме ние Творци, но с доспехи, стегнати от Догми и Неверие изразени с вечното: Абе.. Разбираш… Иначе няма Как!

Има.

Има!

Има!!!

Целта ми не е да “разтурям”един модел с хвалебствия към друг.

Просто да демистифицирам тази очевидна неистина, че сме слаби и некадърни, и все трябва да се прилепваме, към Султан, Цар, Генерален Секретар… комисии, трансмисии и други Не Наши Мисии.

Разкаченето от Системата е  болезнен процес, да не говоря, че понякога считан за невъзможен.

Ама Става.

Ако платиш Цената.

И ако запазиш у себе си две неща – Почтеност и човешко достойнство, докато пазиш достойнството на другите. А тези две неща не са толкова сложни. Те са у нас.И всеки знае какво значат. Пък при чудене – Десетте божи заповеди могат да подскажат и не само те.

Да се РАЗКАЧИШ от системата… Независимо как е наречена.

Това е Осъзнаването.

Да заживееш в мир и творческа светлина…

Това е един Друг Дълъг Разговор.

Благодаря, че прочетохте.

Или не.

Всичко е Правилно.