Конфликт или Полет?

Всеки има своята неповторима история.

И много нови, чисти и бели страници напред.

Точно толкова, колкото има стремеж, сила и хъс да напише.

Една след друга.

Така разчертаваме и рисуваме хоризонтите си. Един след друг и час след час.

Посоката ни на развитие и напредък са у нас, оформени в мислите ни.

Садхгуру казва, че можем да построим своя уникален свят, като го изработваме мислено детайл след детайл, картинка след картинка и цвят по цвят.

Защо тогава се затрудняваме и спираме, защо живеем в синусуидни колебания и си позволяваме да се движим в цикли нагоре и надолу?

Всъщност това е някакъв механизъм на неосъзнато самобичуване.

Иначе можем да се движим просто Напред, към разширяване и развитие.

Защо ни се случва да изпадаме в мазохистични „свивания”: неудовлетвореност, гняв, отрицания, тъга, депресия?  

Предполагам, едно от ключетата е в тази обща и не много ясна дума „комуникация”. Ако помислим колко различни смисли всеки един влага в нея, ще установим и разминаването в разбирането и очакванията от процеса. Нека да заминем това понятие с друго: Взаимодействие, т.е. ОБМЯНА НА ЕНЕРГИЯ.

Всяка мисъл, диалог, мимика и още куп парчетии са намесени в обмяната на енергия, която всеки миг осъществяваме с предмети, хора, природа.

И защо има толкова неудовлетворени и тъжни хора?

Може би защото трудно изключваме „нещастието”, единсвената преграда пред усмихнатия  и волен хоризонт, който ни привлича.

Дълго ще е, но ще го изпиша, за онези, които биха искали да прочетат.

Да „дишаш с Вселената”, както предлага Дийпак Чопра, е простото правило да се развиваш с реалността, да се възползваш от всяка възможност, без да се опитваш да я прекрояваш, променяш, без да се съпротивляваш, защото…не ти е по силите. Реалността просто Е. И след 10 секунди ще Е, но вече друга. Всъщност, движението „в потока” заедно с нея зависи от нашата „диалогичност” при взаимодействието.

От какво се раждат проблемите, конфликтите?

От липсата на това Взаимодействие чрез Диалогичност.

Нека направим проверка чрез взаимодействието на хора, държави, континенти, накратко различните субекти, които така или иначе, обвързани в единен Свят, дишат, развиват се, западат или си противостоят.

Диалог или насилствена ( друга не може да бъде) Манипулация.

По-голямата част от общуването ни с другите преминава в полето на манипулацията.

Ще се радвам да греша, но проверете сами.

Диалогичен режим:

Имате желание да взаимодийствате с някого. Той може да ви е в помощ. Отправяте предложение. Обяснявате как виждате общия хоризонт (цел, разширение, перспектива), към който ПРЕДЛАГАТЕ да вървите със съвместно усилие. Чувате неговото желание за обединение или не. Разяснявате, дискутирате стигате до общо решение Консенсус, не Компромис.

В диалогичния режим има Двама или Повече, обединени от обща позитивна енергия, без доминация и насилственост. Доброволно и волно. Личен избор и съгласие. Лекота в общуването и постигането. Диалогът  между два СУБЕКТА, Човек и Човек/Човеци.

Или образно казано: ако детето не желае да яде попара сега, да го оставите на мира, без гняв и насилие. Просто не иска, не му е необходимо.

Манипулативен режим.

Той се идентифичира чрез инструментариума:

Страх (Ето какво ще ти се случи…),

Дълг (Длъжен си да…),

Вина (виновен си пред нас/мен, защото…И тук се „вменява” някакво „инвалидно” качество от типа: „не си достатъчно добър, отдатен, или накратно „съответен на нашите/моите интереси).

Ако едно взаимодействие още от първия миг ви поставя в състояние на напрегнатост, несигурност или объркване… проверете.

Разговори, започващи с „Лесно ти е на тебе защото…”,  „Ти винаги правиш така, защото си…”, „Няма ли най-после да…” дават само една единствена информация: ВИЕ, лично не сте Субект във взаимодействието и никой няма намерение да ви включи в него в такова качество. Вас ви НЯМА в тази картинка.Никой не се интересува от вас и вашето решение. Вие сте Обект на интерес, който трябва да бъде постигнат, чрез поставянето ви в защитна, оправдателна, объркваща по-ниска позиция. Вие като личност със собствена воля практически не съществувате в този процес.

Смисълът му  е да бъдете дестабилизирани, за да сте притиснати да се съгласите за нещо, за което в обичаен диалогичен режим, бихте се противопоставили. В този случай вашето Не, няма да бъде от значение, а то трябва да бъде преодоляно през Страх, Дълг,Вина.

Или образно казано: ако детето не желае да яде попара сега, да го принудите чрез различни инструменти, упражнявайки натиск/насилие. Ами в един момент ще я изплюе. И при големите е така. Натискът поражда бягство, оттегляне ли обратно насилие понякога.

Сега можете да проследите как Диалогичния и Манипулативния режим работят ежедневно край вас и да си направите изводите.

Двата режима са два пътя към Картинката на Бъдещето. Към мечтания Хоризонт.

Малко за тях.

Нашата уникалност е в изборите и решенията, които правим на базата на знания, опит, интуиция, осъзнаване, ценностни приоритети осмисляне…

Мечтите и стремежите ни са КАРТИНАТА НА БЪДЕЩЕТО. Тази холограма на идеалния живот, коята смътно или по-контрастно виждаме пред себе си.  В различна степен всеки един човек я скулптира в краткосрочен и/или по-дългосрочен Хоризонт.

Конфликтите при взаимодействието между хора, групи, нации е именно в това.

На базата на различни културно-исторически, религиозни, климатични, икономически, природни фактори всяка нация и индивид вижда РАЗЛИЧНА ХОЛОГРАМА за мечтания начин на живот. Има различни страмежи и познава различни средства, знания, ресурси за постигането й.

И тук започва конфликта. При липса на диалог.

Когато един се опитва да наложи на друг своята холограма насилствено. С принуда, с използване на инструментариум на принудата.

За да се движим волно към своето добруване…остава ни да се освободим от желанието да доминираме, да се наложим, да принудим, да постигнем на всяка цена…

Вложената Енергия на Насилието се връща като нереализирани свръхочаквания, неудачи, гняв, обвинения към външни фактори и всички последици от противопоставянето на „потока” на реалността.

Взаимодействието чрез съгласие може да е в малки стъпки, на малки дистанции, с променящи се спътници по пътя, но в един ритъм и в обща Енергия на Обединението, във взаимопомощ и радост. Споделеност.

Разликата не е сложна.

Точно като плюс и минус.

Как пишем сценария на днешния си ден или следващите десет секунди, какви мисли отправяме към Всемира, който постоянно ни „слуша” и реагира на нашите сигнали, зависи от осъзнаването на плюса и минуса.

Какво избираме съзнателно, без референция към духовните си дефицити и незакрити болезнени точки, които сме пропуснали да излекуваме…

Всяко вдишване е секунда НАШ живот, който в миг се превръща в история на войни, победи и загуби или просто в ПОЛЕТ.

Избор, личен, свободен…

Ми така.

Ханя, 18/09/2022