Затворът, наречен Свобода

Ами Да! Свободата ни днес се превръща в Затвор.

Като се огледам… радостта и добруването някак си са в дефицит.

Стрес, болести, страхове и неудовлетвореност. Винаги ги е имало.

Не се наемам да определям масщаба, но ми се струва, че с Ковид-19 ескалацията е факт.

Опитвам се отдавна да осмисля корена на злото, причината за все повече страдание и конфликтност, разочарованост и неудовлетворение… Те изглеждат някак не на място в иначе доста уредения и напреднал технологично и медицински съвременен свят.

Проблемът с човешкото оцеляване и осигуреност, който в „цивилизованата“ ни реалност изглежда решен ни носи какво? Същата тази Реалност е населена с безчет истерично, ухилено, преуспяло депресирани човеци. На хапчета, хормони и инсулини…

Отговорът е прост и малко шокиращ.

Свободата ни прави несвободни и смачкани.

Не онази, Абсолютната Свобода, дадена ни от Твореца (за нея понататък).

А нашата съвременна, присвоена от личността, личностно-центрична Свобода = Затвор.

Всъщност конфликтността идва от подмененото цивилизационно разбиране и осмисляне на понятието Свободен.

Свободен от какво?

От Гравитацията?

От Слънчевата енергия?

От Водата?

От Въздуха?

От Дишането?

От деленето на клетката?

От Вирусите?

От Вулканите?

Съществуването ни на Земята, това крайче на Вселената, в кьошето континент, в прашинката държава, край молекулката град, в атомчето квартал и протончето сграда…

Това свръхважно за нас съществуване, в микроскопичен отрязък от време, е възможно само в общата съгласувана система на Природния закон, Висшият разум, който дирижира 13 милиарда години, звезди, планети, галактики… и собствените ни клетки…с приливи и отливи…Познаваме това с ума си и заедно с това го складираме „за справка“ без последици.

Абсолютната Свобода е правото ни на избор, но според правилата на Абсолюта. Нищо ново нали?

Хъм…Не ново, просто пренебрегвано.

Още около 6-ти век преди Новата ера с Упанишадите, Будизма, Конфуцианството, Даоизма, а после с още десетки философски и религиозни учения, хората са осмисляли правилата на живота, оформяйки принципите за хармонизирането му в съответствие с реалността на Всемира.

С Неизбежната Реалност.

Има-няма 2500 години…И?

Аврамическите религии: Юдаизъм, Християнство, Ислям са регионални адаптации на тази взаимосвързаност, които чрез своите Божи Заповеди, „превеждат“ познанието за енергиите и вибрациите на Вселената в разбираеми за тогавашния човек ориентири, препоръки и забрани.

Съвременното ни разбиране за личностно-центрична свобода, удобно „изпуска“ тази „архаика“ в полза на Свободния личен избор без ограничения. И без слънце?

Т.е. … насляпо. Приемаме даденостите като зависещи от нас?

Най-вече западната цивилизация дефинира „общочовешки ценности“, които през последните 200-300 години, а особено интезивно през последните 30 години, ерозират нашата „богобоязливост“ или да го кажем така: осъзнатост и жизнепригодност.

Всъщност стимулира на „промоция“ пълното ни ослепяване по отношение на нашата нищожност спрямо същата тази гравитация, лунни цикли и каквото си допишете още в този списък явления … в полза на нереалистичните проекции на незадоволеното Его. Ето сега ще се кача “на върха”. И тогава…

Присвояваме си “правото” да вървим по релсите срещу товарния влак, който ще ни направи път…защото…сме върха на цивилизацията…Амиии…

Свободата се превърна в затвор заради простата причина, че съвременния, основно западен, „свръхчовек“ не разбира, игнорира закона за баланса на енергията или просто го приема като нещо незадължително за него самия, защото…

Законът за Баланса?

Това е Законът на Истината.

Законът на Факта.

Законът на единството на плюса и минуса, Ин-Ян, Тъмнината и Светлината.

Ако хвърлиш камък над главата си – той ще падне върху нея…или може би не? Съмнявате ли се?

Авторът на нашите персонални резултати сме ние. И оправадаването с външни фактори е самозаблудата, която ни устройва…докато се въртим в този безкраен цикъл на желания, мотивация и…оправдания защото…

А, изглежда това е съвременното ни разбиране за Свобода, извън Вселенските закони. Т.е, че нищо няма да ни стане, а като го искаме…все някак ще го нагласим, защото сме измислили “защо имаме право”. И става ли?

Концепцията за потребителското общество на всеобщото „Благоденствие“ достатъчно възбуди материалната сетивност и надпреварата по Хвърляне на Камъни над главата активно забавлява човечеството, май…

Колониални войни… заповядайте.

Повече пари, независимо как…заповядайте,

Пластична хирургия…заповядайте (после се разпадайте).

Еднодневни предмети, еднодневни връзки…модерно.

Смяна на пола…разбира се.

Педофилия…ами да!

Мечтата на Дявола да размени местата на Доброто и Злото се реализира в “нова нормалност”.

Т.е. Цивилизовано узаконяване на порока, който убива с безкрая на всепозволеното.

Ще си разпишем „ценности“ и „норми“ за всичките ни такива „права“ за „съвременен“ избор в Свободното общество.

Следващата стъпка ще е да разменим местата на Нептун и Марс и да забраним най-демократично Черните дупки, защото така! И напълно законно.

Всъщност всичките тези „свободни избори“ изтръгват устоите и реалните ценностни ориентири на човешкото същество и го превръщат в запъхтян бегач на спринтови дистанции към т.нар. от психолозите Разпад на личността, на практика от Освобождаване от всичко човешко…необходимо да живеем без природата да ни смачка.

Да се огледаме:

Наркотици?

Рак?

Автоимунни заболявания?

Биполярни разстройства?

Страх, неудовлетвореност, депресиии…като резултат дехуманизация.

Откъде?

Тази „архаика“ Моралът, независимо дали е базиран на религиозна, философска или на фолклорна основа, винаги е имал една основна функция: да дефинира полето на свободния избор и другата „архаика“ Табутата, да определят червените линии- забраните, отвъд които оцеляването е невъзможно.

В съвременния конфликтен свят битуват две, основни (според Льофевър) етични норми, които са в единството на плюса и минуса, на Светлината и Тъмнината.

Независимо от това как ги приемаме, остава валидна максимата, че каквото и да правим „тайно от другите“ го вършим пред очите на Твореца.

Т.е пред Гравитацията, баланса на енергиите и подхвърления нагоре камък, за които тази малка хитринка на минаване „през задната врата“ и „между капките“, “по право” и “законно” не съществува.

Първата етична норма е : Не смесвай доброто със зло. Не причинявай, не твори зло при никакви обстоятелства. Твоят свободен избор ти е даден, но той не може да насилва, наранява, ограбва или убива друго човешко същество – също божие творение. С него можеш да разговаряш и убеждаваш, да се договаряш, но не и да посягаш на сътвореното от Твореца по свое усмотрение и за своя полза.Това е норма на забраната. Тя е Богоцентрична, Вселеноцентрична, ако поискате. Тя е живия Живот. Такъв какъвто е.

Все още характерна за Изтока, Православието, Юдаизма и Исляма.

Втората е: Ако за мен е добре, и аз избирам посоката на своето добруване и развитие – средствата могат да са компромисни и не съвсем чисти, но целепригодни. Доброто може да се смеси с малко зло. Това е норма на позволеното…, а нататък на всепозволеното.

Индулгенциите в католическия свят са началото на „утвърждаването“ на тази етика.

Този морал вече зависи от желанията, ситуацията и изгодата. Без обединяваща общочовешка функция. “Аз съм най-важният…и моите интереси са приоритет!”

Този морал е насилнически, той не вижда другия човек отсреща като божие творение. Той препотвърждава със своята противоположност, онова, което съответства на човешкото добруване. Плюс-Минус. Само след тъмнината разпознаваме светлото…

Съвсем логичноТова Е съвременната “крадлива” етика на потребителското общество, но тя е съществувала и векове наред без съмнение, в единство с предходната.

Разликата в последните пет десетилетияе в доминираща и всеобхватност, както и съпътстващите я масови последици от това изкривяване в посока на деградацията на основните институти на човешката цивилизация от образованието до семейството. А и на физическата деградация със затлъстяване, булимии, куп “съвременни” болести, всичко, каквото още виждате около себе си и районната поликлиника.

Разписването на „права“ и „ценности“ в закони, движения „за правата на…“, или като цяло в съвременното „обществено прието“ пространство, извън смислите (Или в пряко противоречие) на Природния закон, са само оправдания за проникването с взлом в чужди животи, с които цивилизованите варвари мотивират етапите на своето прогресиращо преуспяване с привкус на самоубийство. Обществените закони ги пишат онези, които държат химикалката и пулта за гласуване.

Творецът не се интересува от тях.

Неговият закон е един.

Природният.

Съвременния “цивилизован” живот е живот без Формат. Ситуативни игри, задоволяващи моментни и ненаситни Его-центрични желания за удоволствие без край и без посока, без творчески смисъл и без адекватно съответствие на на еволюцията…т.е на живота като такъв. Като реалност, даденост, като неотменни процеси.

Свободата на избор в доминиращия й съвременен, цивилизационен контекст се превръща в Затвор. Затвор на нереалистичните стремежи. В килия на смъртника, неосъзнаващ, но тичащ към своята екзекуция в сляпо охолство и повече охолство.

Социалните медии, продължавайки ускорението на потребителската страст доставиха и последния (засега) писък на всепозволеното:

Like!

Още един затвор на съвременната Свобода.

С възможността за „персонално нарисувано героизиране“ платформите стимулираха и ускориха поредния самоубийствен процес към разпада на личността – нейната подмяна!

Поддържането на виртуалния имидж „пак и още“ от началото на изобретяването на холивудската „система на звездите“, през 30-те години на ΧΧ век, води до един и същ резултат вече 90 години.

Два-Три примера за този “живот без спирачки” : Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Фалко…другите ще си ги допишете сами не само от артистичните среди.

Сега този капан е масов със “свободния избор” да станем роби на собствената си двойственост.

Да ни е честита тази Биполярност или шизофрения на презадоволеността без осъзнаване и духовност.

Масовата надменност спрямо нормите и Природния закон се усилва и от технологичния напредък. Науката може всичко.

От свободата да си докараме диабет, а после да си бием инсулина. Победа!

Да се разболяваме сами, с алчност, свръхамбиции, в злостна конкурентност, а после да се лекуваме. Победа!

Да се саморазрушаваме…но има специалисти и за това, да ни съберат…ще платим…Победа!

Ние можем всичко!

Всъщност първопричината за всичките ни нещастия, болести, неуспехи и неудовлетворения е в отказа от осъзнаването на мястото ни в цялостната система на Творението и взаимодействие с енергиите му, по правилата на Абсолюта…щем или не щем.

Когато „законно“ и „по право“, напълно „справедливо“ откраднем, убием, излъжем (и всичко там което е записано като забрана в религиите и етичните норми) тази „законност“ и „общоприетост“ и „съвременна справедливост“ не отменя извършеното.

Гражданският и Наказателният Кодекс нямат влияние над Вселенската еволюция.

Деянията ни остават в енергетиката на Вселената…в подсъзнанието ни, което водено, от дори неосъзнатата ни съваст, ни доставя при неизбежната компенсация…по закона за баланса, не по Закона за устройство на Територията…

Та за хвърления камък над главата ставаше дума, като право на свободен избор. Да, може!

Ако Искаме повече – можем да го постигнем като Ставаме повече.

Като сътворяваме и отдаваме повече.

Именно за това ни е дадено правото на избор. На осъзнат избор. С ясни червени линии.

Да се развиваме в баланс и хармония, да взаимодействаме във взаимна почит към всичко.

Всички ние…

Ами…Да.

Нека избираме всеки миг.

Абсолютната свобода, дадена ни от Твореца, с уважение към творенията му!

Ако сте прочели дотук, благодаря ви за енергията!

Ханя, 22 септември 2021.