Ние СМЕ съвременните Варвари

Искате ли да си пуснете тази музика?

А после да споделим написаното?

Хайде, както ще ви е приятно…

Щастливи ли сте?

Просто щастливи. Без причина…

Без „успехи”, без „победи”?

Щастливи, усмихнати ведри?

“Нещастието ви в крайна сметка произтича не от обстоятелствата в живота ви, а от стереотипите на вашия ум”. Ерхарт Толе, “Гласът на покоя”.

Нека погледнем световната карта на “Щастието”.

Само фактите. Уверете се на картата.

Най-много депресирани и зависими от субстанции хора има къде?

Нещастни, тревожни, блъскащи се в решетките живота! И защо?

Най-багоденстващите високо развити държави са „светнали” в червено и тъмно червено заради нещо много простичко.

Неразбирането, незнанието, неприлагането  на Природният закон.

На лично, индивидуално ниво, на национално, континентално.

Напълно съм съгласен с източното разбиране, че Западния цивилизован човек е Варварин.

В това няма нищо пренебрежително, по скоро констатацията е съчувствена…

Липсата на духовна просветеност в източния свят се приема до голяма степен като трагична, като път към самоунищожение.

Невежеството, будизма приема като грях.

А, можем да предадем смисъла и по христиански така:

“Прости им Господи, защото те не знаят какво вършат!”

Ние съвременните Варвари правим именно това, вършим без да осъзнаваме…

Не жалим нито себе си нито другите в този все по-масщабен и все по-ускорен процес на непросветено бягство от естеството на живота.

В какво са “предимствата” на Запада?

С началото на индустриалната революция и технологичния напредък се оформиха общества, които са материално фокусирани. Създават се господстващи елити, средна класа и всичко по социалната пирамидата надолу.

Тези общества декларираха, особено ярко през последните седем десетилетия, своите ценности и критерии за напредък, преуспяване, престиж, все производни  от увеличаване на Благоденствието.

То се превърна в универсална матрица, която се развива само и единствено по линията не все-по-голям апетит за нови и нови Блага, продукти, технологии. Колкото повече-толкова по-добре!

Преуспял е Богатият, независимо от дейността си.

Преуспял е Известният и също така богат, незивисимо от всичко…

Преуспял е откъсналият се от тълпата, независимо от всичко.

Независимо!

И тук е тайната на нашата Варварщина. Цената, която сме готови да платим, напълно неосъзнато. Независимо…в диспропорцията с духовните ценности.

Точно тази цена, която сега ни “балансира” с финансови кризи, провали, бунтове, тероризъм, растящ процент заболявания на клетките, имунната система, психиката . Цената на стреса да си на гребена на вълната или поне някъде там защото… Независимо…

Източните философи много отдавна са дали отговорите на щастливия живот. Баланса.

Зависимостта ни от естествените процеси, законите, благодарение на които Вселената съществува над 13 000 000 000 години. 13 милиарда! Без планетите и галактиките да се самоунищожават през конфликт за доминация.

Знакът на Ин и Ян – бялото вплетено в черното е символ на Природният закон. Законът на Хармонията и Баланса…във всичко и навсякъде. Крайностите в тяхното общо единство и свързаност.

А ние, мили Варвари?

Експлоатация, колониални войни, все по-съвършени оръжия, завладяване, доминация и като резултат – Благоденствие чрез дива конкуренция, чрез грабеж, убиване, икономическо разорение на цели региони. „Развитие”, „Напредък”.

Това „развитие” е НЕСЪРАЗМЕРНО, нехармонично и като резултат самоубийствено.

Зараждането, развитието и упадъка на не една световна империя го доказва в исторически план. Започвате да се проваляте заради собствената си „несаръзмерност”. Балансът е нарушен. Представете си какво щеше да се случи със Вселената, ако се ръководеше по тази, конкретна човешка логика на завладяването?

Източният човек разбира правилата на хармоничното съществуване.

Съразмерността. Умиротворението. Просветлението.

Нашият “развит свят” не много често забелязва необходимостта от баланс в битието ни.

Парите.

Фиксацията на съвременния човек върху подобряване на условията си за живот и материални придобивки, го мотивират да изнасилва себе си, естествено и другите. Не точно по необходимост. Такава е културата на „преуспяването”. Ценностите на „потребителското общество”.  И оттам: Целта оправдава средствата.  Затова „независимо” от средствата се търси прекият и бърз път към нея.”Монетаризирането”. Сделката веднага. Благоденствието като на картичка. Кредити, лизинги, рефинансиране… бъхтане, блъскане…уикенд, ваканция, и пак и пак… в слепота!

Напред, към целта. Към холограмата на “щастливия живот”!

Тази индивидуална или колективно егоистична цел може да обедини хора , групи или цели нации за противопоставяне, война, геноцид, тероризъм и изтребление. За доминация и отнемане.

Този ослепяващ нагон е резултат на отказа от „трудовата етика”, когато Трудът е бил въприеман като процес на създаване, сътворяване на блага с отдаденост, внимание и любов. Когато стопаните са галили житните класове, а старите майстори са поставяли своето клеймо на произведените от тях предмети с гордост и радост. Архаично? Не мисля. В отношението е загадката. В онова, което “вграждаме”. Дори в тези думи.

Акцентът върху бързото “монетаризиране” и свръхпотреблението запраща назад, като “отживелица” творческото, за сметка на масовото „работене” за постигане на потребителска цел…

Творецът ни е създал да Сътворяваме и за себе си и за другите. Да Сътворяваме. Да творим по негов образ и подобие. Защото сътворяването е пречистване, хармонизиране, навлизането в „поткока” на вселенската вибрация и енергия. Сътворяването без фиксация върху материалния резултат, защото честността и отдадеността на процеса на творене ще го донесе.

Моите колеги от маркетинга знаят понятието „честен продукт”. За него хората „гласуват” с парите си. Защото радостта от сътворяването вибрира в неговото качество и полезност. Привлича. Както и картините на някой художник който е нарисувал „душата си” или “с душата си”. Това, което влагаш вибрира в резултата на твоя труд и привличането или отблъскването са твоя резултат.

И…да видим… Индустриални изкуствени храни, играчки, “модерни” еднодневки, за които се ползва голям енергиен и материален ресурс, замърсяване… и … като резултат… пари.

Това, което наричам „несъразмерни пари” са онези, които се натрупват чрез отнемане, алчност, измама, с нелюбов към работата, но само за печалба, с кариеризъм, нагаждане, прегазване на волята на другите, експлоатация на ресурсите и безогледно замърсяване на околната среда.

Пари чрез форма на себенасилие или насилване на другите . Поредица от Бумеранги. Това са „прокълнати пари”, защото негативната вибрация от начина на „сътворяването им” си е точно на мястото там, при “производителя” – У НАС САМИТЕ. Последствията също. Ако вие сами сте нарушили баланса вътре в себе си. Вашият вътрешен мир е прострелян, насилен и логично ще дойде отново в баланс, чрез коригиращи събития, които може и да не ни харесат.

Така работи кармата.

Инициращо събите за това може да е провал, болест, неуспех, тежка загуба.

Обикновено инициращите събития идват поетапно в серия, с акумулираща сила.

Ето как:

  • Неуредици в работа,
  • Проблеми с близки, отначало в по-далечен кръг, после в по- близък.
  • Загуби, материални от по-малки към по-големи.
  • Заболявания. Първо грипове, пневмонии, обичайни заболявания, после по-сериозни хронични болести, после злокачествени… Колкото по-често и по-тежко боледувате…толкова повече сигнали получавате.

И така, докато не се сетим, че сме извън Пътя… Докато не разберем как натрупваме самоотрова. И когато душата страда – тялото плаче.

Всяко наше действие и мисъл, всяка безогледна доминантност се излъчва в реалността като негатив, като агресия и преминавайки първо през нас…се връща с усилена мощ…като негативно събитие…при нас.

Неслучайно и най-малките индийчета са научени във всичко да виждат Шива и да бъдат смирени, внимателни и милосърдни: Котка – Шива, Камък – Шива, инвалид – Шива!

В нашата лична реалност няма късмет, съдба, лоши обстоятелства…Творим я ние самите. С мисъл, действие, с отношение. И получаваме огледалния ефект. Каквото сме си посяли и отгледали…

Но, често пак го караме така, с надеждата, че „този път ще успея, каквото и да става” . Може би “ще минем между капките?”

Варварско нали?

Имиджът

Особено с развитието на социалните мрежи  на нас, съвременните варвари ни бе дадена още една трибуна за разгул на собствените ни, отравящи самозаблуди, които да компенсират страховете, неудовлетвореността от „непостигането” на масовите критерии за „преуспялост” и други популярни социални самозаблуди и откровени мании.

Все неизлекувани болни точки в нашето съзнание и подсъзнание, които запълваме с лъскави дранкулки…временно, чрез неадекватно себесъзерцание и себепоказване в нереалистични проекции…предназначени за другите, чрез която оценка да запушим дефицитите си.

Избухването на Его-то в стремежа да се „ОТЛИЧИМ” и да ни “ПРИЗНАЯТ”изглежда в социалните мрежи така:

  • Борци за правда, справедливост и права. Конфликт на „тези” срещу „онези”, кой е по-прав, По-по-най, „Горе”, „Долу”, „Да”, “Не” Конфликт.
  • Красавци и красавици, инфлуенсъри и инфлуесърки на начин на живот. „Ето така се прави…” Силикон, коли, яхти, Дубай, Малдивите… Конфликт на НАС и ОНЕЗИ, другите.
  • Киселици. Животът е несправедлив. Това е гадно, онова ми пречи, „мъжете са такива…”, а „жените онакива…” , „ не си давай сърцето, доверието на…”, после, любимото: „ЛЕСНО ВИ Е НА ВАС…” или накратко „животът е скапан, защото ми пречат…”. Конфликт със себе си и заобикалящия ни свят.

Трите познати типа поведение: Спасители, Агресори, Жертви. Маските на ролите без Реалност.

Това са житейски позиции, които минават по различни разделителни линии, която всяка от страните брани страстно. В конфликт.

Къде?

У нас, самите. Конфликт, който… се усилва от Реалността, докато търсим и „намираме” нови и нови доказателства за своята „правота”.. след което същата тази Реалност се стоварва върху нас! В нашата си Реалност под формата на още едно неблагополучие. Конфликтът е агресия, война, желание да убиеш.

Ние съвременните варвари, забавлявайки се с ежедневните си борби пропускаме възможността да сътоврим мира у себе си…

Живот без конфликт.

Без осъждане, обвинения, доминация, себедоказване, преодоляване, блестене, отделеност…

Мир. Вътрешен мир.

Честност към себе си,  внимание към мислите си, към действията си, към своята душевна чистота и признание на поривите на другите, каквито и да са те,  без омраза и опити да ги принудим да действат така, както ние планираме, защото е „правилно”.

Матрицата на „моралната норма” също е форма на агресия и насилие.Кой “морал” е верният? Щом съществуват и рози и плевели…значи има защо. И нашата “матрица” е неприложима навсякъде и във всичко. Неприложима, независимо колко високо я веем като знаме.

Мир, Покой, Хармония. Преди всичко вътре в нас, а после тя ще се разпространи в ежедневните ни контакти, върху целия ни живот.

Вече писах за Правилата на Покоя, погледнете, ако ви интересува ТУК.

Нашата варварщина е в невежеството, че всеки един от нас „управлява” живота си и може също така да “управлява” другите и житейските събития…

А, непредвидените обстоятелства? Неочакваните случки? Препятствия, усложнения? Какво всъщност управляваме?

Икономическите кризи, болестите, останалите хора? И как?

Имиджът е набор от нашите хиперболизирани въжделения, които противоестествено крепим с много усилия, а Реалността коригира със събитията от нашето ежедневие, въпреки нашите старания на морско свинче в колело. Тичането срещу вятъра и гребането срещу течението е „героизъм” за непрогледналия.

Единственото което можете да управлявате и развивате е вашият вътрешен Покой.

Не като Спасител, Агресор или Жертва.

А като осъзнат, разбиращ, приемащ човек. Живот в Настоящето. С отворени сетива.

В покой.

Осмислянето

Когато се посъбудим от избраната житейска роля, когато оставим настрана несъразмерните ни, често илюзорни цели и се оставим на „потока”,  вътрешната тишина събужда инстинкта ни за решения и поведение, които са според логиката на Природния закон. Наречете го както искате, Висш разум, Битие, Бог… както ви е удобно.

Природният закон отрича конфликта. Не му противоречи отстояването на позиции без озлобление и твърдост „на всяка цена”, без насилствен език. Без агресия, без принуда на другия, без натиск върху обстоятелствата… Само в доброволно съгласие. По свободна воля.

В даоизма това е У-Уей. Действие  без  Усилие.

„Когато нищо не се върши, нищо не остава несвършено”

Лао Дзъ, “Трактат за пътя и неговата сила”

Какво означава това ли?

Не „вършете” с усилие, напън, амбиция, злост, с отчаяние, с желание да доминирате, да „победите”. Това убива първо вас, чрез самоотровата и заслепението, които акумулирате. А реалността ви коригира със събитията във вашия ден. Не много желани.

Нищо няма да остане несвършено, ако в мир, и покой наблюдаваме отварящите се възможности и действаме в синхрон с тях, такива, каквито са в момента.

Използвайте неудачите, те ни приканват да търсим нови пътища и решения.

Хармонията на Природният закон ни подпомага, ако го следваме и ни пречи, ако забързани тичаме по релсите срещу товарния влак, който да „преодолеем”, „победим”, „да му покажем”…или с глава към стената. Същото е.

Руският Изследовател, Лазарев, известен с томовете си на „Диагностика на кармата” описва в своите изследвания от какво идват в живота ни определени неблагополучия.

Може би ще ви е интересно да видите какво Сергей Н. Лазарев пояснява ТУК?

Пък и да се размислим за това-онова.

Колко искаме да страдаме, да боледуваме, да умираме, да се самоубиваме…

Нашето Варварско битие може да се промени.

Зависи от нас. Да се научим да виждаме.

Успех.

Ханя, 20/06/2021

One Comment

Comments are closed.