Ако разровим съвременните викове “За” и “Против” темите от новинарските потоци: те Не Са същността на актуалните ни въпроси.
Друго ни безпокои.
Блуждаещите ни “каузи” Изобщо нямат общо с ЕС, САЩ, Бюджета, Нивото на Река Дунав в сантиметри, НАТО, Украина, Тайван или газовете отделяни от автомобилите и кравите.
Това силно емоционално противопоставяне на групи привърженици е израз на личното ни объркване. Обединяваме се яростно и противоборстваме яростно по обичайните 2 причини:
А. Не харесваме живота си такъв какъвто е в момента и това ни влива напрежение, несигурност и гняв. Търсим обяснения, обичайно навън. Извън себе си.
Б. Изгубили сме Големият, ентусиазиращ и радостен Смисъл да се събуждаме сутрин и да летим в избраната посока, към избраната цел всеки миг.
В такава ситуация на напрегната неяснота се обединяваме в “каузи” които ни дават свързване с други хора, т.е. енергия на общността и “смисъл” споделян и от други. Изглежда като компенсаторна реакция, така работи психиката ни.
Особено в моменти, когато се питаме:
Какво бъдеще ни очаква, какво ще стане, какъв е този етап на промени, в който всичко познато изчезва…?
А ние сме Твърдо “За”… защото…
Кое?
Изчезващото Преди?
То вече беше.
Но, Отсега накъде все още не е изклистаризирало…
Сякаш Светът е Полудял…
Не съвсем.
Идва Нова реалност, която разтриса досегашните ни концепции, вярвания, догми и обединения и разделения.
Демократи срещу Диктатурите?
Правоверни срещу Друговерци?
Изток срещу Запад?
Север срещу Юг?
Нито Демокрацията сега е много различна като механизми от тоталитарното стискане на властта, нито Диктатурите са толкова догматични, като преди десетилетия.
Хватката на религиозните противопоставяния също е друга, по-обла и не убийствено строга…
Информационната глобализация все повече отслабва (за добро) регионалните фанатични щампи, десетилетни табута и забързва опознаването на континенти и начин на живот, идеи, всичко на индивидуално, лично ниво. Просто знаем повече и по-бързо.
Живият живот ни предизвиква да излезем от средновековното мислене на Дуалната норма – или така или така. Да или Не – без друг вариант. Ако не си от тия, си от ония. И няма друго…
Този пещерен черно-бял поглед е самоограничение, предизвикано от традиционни мисловни модели, които са вършили работа в друга епоха, а сега се сблъскваме с неподготвеността ни да виждаме Единство в противоречието.
Да приемем Правилото на неизбежната свързаност на Плюса и Минуса, което ни движи от успиване към развитие.
За да преминем напред, в ерата на Водолея, идва момента, в който през буксуване и проблеми се отваря новото ни поле на действие:
А именно възможността да видим какво е остарялото, заблатеното и повече неработещо… Също като прохъркващ пасатор, който вече…аха…аха… и да открием решения за нерешимото към момента.
Искаме или не…случва се, защото е процес. Цикличен.
Не е започнал точно вчера, категорично ни принуждава да се обновим и да намерим нови пътища, подходи, хоризонти и Смисли.
Нови вдъхновяващи дългосрочни цели. Нови пъпки в нова пролет.
Ако преди 60 години стремежът на нашата, наречена “цивилизована” част на света беше да уредим развитието с фокус към материалната и мирна социална стабилизация, логично след смърт и разруха в две тежки войни и ред локални конфликти, опакован в концепцията за “Обществото на всеобщото благоденствие” – този етап е постигнат до през механизмите на потребителската икономика.
Стана, случи се. Стоките са повече и изобилни, жилищата по- комфортни и т.н. Винаги може и още, но сравнението с миналото е отговора…
Дотук добре.
След време… най-развитите и осигурени общества забоксуваха, а през последните 20 години се напълниха с проблеми, като че ли паднали от Космоса…
Депресии, наркомания, социални програми, които деградират активността на населението през свръх осигуреност. Създаване на паразитни прослойки. недоволство, бунтове, гняв- от всичко…
Финансови балони, икономическо зацикляне, вместо създаване на реална стойност.
Свръх регулации за краставици, за крави , за варене на ракия или не, квоти за плодове и зеленчуци, създаване на правила и права, които влизат в противоречие с реалните процеси и възможности. Приключване на цикъла.
Затихването на доскорошния водещ Смисъл предизвика стремеж в неговата реинкарнация чрез търсене на нови потребителски емоции, дори в екзотиката на джендърните движения.
Потребителският Смисъл се умори и умря в благополучно, безгранично придобиване на още и още.
Изчерпването му освобождава пространството за развитие отвъд постигнатото досега. Научихме се как да оцелеем и да се устроим конфортно.
Следващият урок кой е?
И това е настъпващата необходимост, която ни Предизвиква, а и Принуждава да се Променим. Щом сме притеснени и недоволни от това Сега… което е Сега…какво искаме Утре?
Как да бъде.
Точките на обществена трансформация се редуват общественото развитие на, приблизително всеки 60 години, като част от по-значими, вече цивилизационни цикли по 300 години и еволюционни от 1080 години. Вселенска математика и Вселенска логика. Въртят се там едни планети, галактики… животът диша, без да ни пита.
Някой да помни средата на 60-те?
Разпад на консервативните общества, отхвърляне на вековни табута, младежки движения, еманципация, глобализиране на медиите /телевизиите, космически полети и програми, модернизация…
Етап. Point of No Return.
Ето, не е за пръв път. Сега пак така. Един нов свят е на прага. Чудесно време за пренареждане, обновление, разпъстряне на живота ни. За излизане пак на слънчевата пътека в ново утро, но тепърва налучкваме стъпките.
И ако се пуснем от перилата на непотопяемите ни убеждения, разделения, обвинения и обяснения “защо не е така, както ни се иска”, ако се откачим от матриците на мисленето, които очевидно и резултатно се движат по вертикалата на Титаник тогава?
Единство. Това е Смисълът на новия златен цивилизационен век.
Просто е.
1. Да намерим логиката на това, което най-много не одобряваме. Защо е така? Защо съществува и как допринася за развитието на Цялото. Защо другите правят точно така?
2. Да застанем в отсрещните обувки и да напишем всички аргументи, които логично и естествено противоречат на нашите. В тях също има истина и визия. Различна, да. И ако ние сме отвъд чертата ни сега, там при другите, в техния живот и обстоятелства – дали няма да постъпим именно така? Да правим това, което така не ни харесва от нашата камбанария.
3. Да станем наблюдатели. Все едно не сме нито от едния нито от другия полюс и да помислм: Имам плюс, имам минус – как да направя нещо креативно ново, полезно от тях?
4. Да си представим – Какви ще бъдат за нас Бонусите, ако се случи именно това, което най- много Не искаме да стане? Допускаме, че е станало. И как да се възползваме от това?
5. Разбирането за Единството е еволюционно предизвикателство пред всеки от нас. Да се обединиш с “врага си”, не е абсурд, то е просто отказ от старото, вековно дуалистично табу, че трябва да претрепеш някого за да оцелееш. Да си в конкуренция и доминация. То е елементарното разбиране, че в глобалния свят вече няма как да се разделим зад граници, континенти, морета и планини. Да вдигнем крепостни стени и дса се отбраняваме до смърт. Можем да постигнем смърт – това е ясно. Ако не осмислим, осъзнаем и приемем Новото Време.
Обичайно Вселената занулява такива упорити и неразвиващи се цивилизации. Не са изчезнали точно една и точно две. От Атлантите, та през хилядолетията, през империите, военните съюзи и какво ли не.
Всъщност времето е като чист лист, на който можем да изрисуваме житейската си перспектива и да я изпълним с ентусиазирана енергия, нова и свежа, Адекватна на логиката на цикъла
Да изчистим погледа от благоговейното и величествено вглеждане в пъповете ни, които в изкривеното мислене на Белия Господар, символизират центъра на вселенското развитие.
Радваме се на дъгата, защото е шарена.
А сега имаме избор да съчетаваме всички цветове, ако излезем от килера, дето сме се заключили с една ТВРъда гледна точка.
С едната, единствена “Правилна” боичка, дето Трябва да замаже с плътен слой, да покрие и покори всички останали цветове от палитрата.
Да излезем от килера на собствените си догми Не заради друго…
Заради собственото си Смислено и радостно днес, утре и десетилетия…
За развитието, което няма алтернатива освен деградация и зануляване.
Всеки личен избор е възможен.
Ама не Ни питат.
Животът продължава в съзвучие с висшия вселенски разум Замисъл.„
Към Единство.
С теб, с мен или без теб, без мен..
Шарена Неделя на всички.
@Villa Amore
30/11/25
Ivo Malinoff 