Живеем ли по-добре отпреди?
Днес пак сме като на барикада.
По-добре или по-зле е?
То…много отговори. И те все около култовата фраза на шарения бохем Петко Бочаров:
Да, ама НЕ!
Нека погледнем през прозореца.
Да, имаме по-хубави жилища.
Да, имаме по-хубав транспорт, коли, метро.
Да, пътуваме навсякъде с тарифите на вървежните авиокомпаниии…
Да, пълни са с хилядна стока супермаркетите, интернет магазините и сергиите.
Вече сме толкова, свободни, че не можем да го търпим…объркахме се.
И се губим в лабиринти: към или надалеч от истината, етиката, традицията, вярата…
Толкова сме свободни и модерни, че на откачане и тотално изтрещяване върви работата.
И кажете, че не е така.
Веднага ще се съглася.
Защото няма време да упорстваме в Правотата на Едното.
Като при кибрита…който му трябва го ползва, който каже, че е ненужен…ненужен е. Да, вярно…
Простите правила ни се дават най-трудно за осъзнаване, не зная защо, предполагам.
Има три важни елемента в живота ни.
1.Материалното ни оцеляване.
2.Връзката със себе си
3.Връзката с общото.
С Цялостното Общо:
Необозримото Мироздание, Твореца, Бога, Архитекта на Вселената, Звездите, Галактиките, Всемира. Има го там, горе и не ни е изоставил на произвол.
С материалното се справихме последните 100-тина години. Това, че Все не Стига си е чиста лудост на Матрицата, която не знам и не разбирам защо още влачим като Пример на преуспяване.
Матрицата. Парите. Успеха.
И кво?
Добре де: колко милиона са достатъчни?
Колко точно, че човек да се кротне и да се попита само това: кой съм аз?
Ми не става с пари. Просто Не става. Защото това е дрога-въртележката с поглед в съседния двор. Аха…виж…искам! А сега с кратките видеоклипове на раздут лайфстайл – еха Искам! Оня ли, мани го аз…
Представяли ли сте си поне веднаж да имате 500 милиона? И как ще е?
Зле. Скромно е нали?
Списъкът на милиардерите е по-горе.
Всъщност, независимо от „проблемите“, които си измисляме по картинката Матрица (т.е. образование, висока позиция в компанията, апартамент, къща и т.н. в престижен район, известност…и сичко там по реда отвъд Монако) остава празнината, болката, тревогата…наречена Враг. Онова, което ни възпира щастливия живот.
Враг е конкурента, враг е партньора, враг е народ, враг е държава, съюз, религия…всичко, което не се покрива с нашата картинка на „правилния живот“. А кой освен нас знае Кое е Правилното?
Тук има ли съмнение? А?
И онова, което ни „пречи“ да живеем добре, връгът… Ако го нямаше… и по списък:
Ако го нямаше конкурента Х, партньора Х, народа Х, държавата Х, съюза Х, религията Х…, социалната система Х… комшията Х… или водопада Х… то тогава този свят ще бъде Прекрасен!
Това ли е? Само това?
Да се премахне! Да надделеем. Да покажем и да сме Отгоре.
Концепцията за враг е убийството, което си причиняваме, защото нашата несъзнавана същност жадува единство. Не защото сме толкова съвършенни, а защото сме част от система, по-голяма от нас, от чието влияние не можем да избягаме. Така сме произведени. И всички претенции и негодувание към хардуера и софтуера можем да изпратим на Производителя.
Онзи, който е произвел и съседа и „неправилните“ други неща…
Концепцията за Враг е отрицание на живота. На единството на Светлината и Тъмнината.
Концепцията за Враг е дуалност. Вярата че едно само е правилното.
Т.е. само деня.
Нощта ще я махнем, заедно със зимата. Айде…решено.
Нека да си представим каква вражда може да се заформи между Венера, Юпитер (ретрограден или не) и…Сатурн. Като го ударят на „правилни“ срещу „неправилни“, на конкуренция и война ще се започнат такива аномалии, че всичко там, горе в нашата Слънчева система ще се разбрица и ще закуцука към разпад.
Също така, както е разбрицано вътре, дъблоко у нас. От дуалността. От едното „правилно“ без разбиране на единството.
И затова от трите стълба по вертикала…двата по-горни са в програма ИЗКЛ.
Та с материалното се справихме, ама закоцукахме в останалите две: Връзката със себе си и Връзката с Всемира.
И, ако ви звучи малко така…то е защото казиното е взело връх над живота. И върти…върти…докато му наливаме енергията на земните си минути.
Връзката със себе си е онова сакрално усещане за вътрешен Мир, което носим когато се раждаме. Когато се смеем и не разбираме, че комшията има Онуй. После научаваме, че Онуй е входа в света на „правилните“ дето са над „неправилните“.
И това е началото на вътрешния разпад. Затриването на Аз-истинният.
Доминацията е отрицание на същността. Щом искаме да яхнем друг човек, да му начукаме канчето и да покажем Кой е по-по-най…точно и веднага разрушаваме този вътрешен мир, който ще ни позволи да продължим живота си не като роботи и зомбирани потребители, а като човек със смисъл. Щом се отделим от хармонията, заемейки едностранчива позиция…ние се наказваме. Сами губим именно смисъла, спрямо Големия Замисъл за нашето Тук и Сега.
Смисълът е много прост- да изживееш живота си като себе си.
А, то е супер просто. Да развиеш талантите си – онова, което най-много жадуваш да направиш и да пресътворяваш всеки миг с радост, с енергията на живота. Да се носиш по него с лекота и усмивка. Както Твореца ни е създал за Това.
И какво пресътворяваме?
Шъ МЪ прощавате за въпроса, ама може нали?
Техники за продажби. Манипулация. Нагаждане към системата – себеизгаряне. Финансови схеми, Хитринки, Кражби и Продажби,Кредити, лизинги и надцакване…загуба на идентичност и автентичност, отричане на уникалното предназначение. И оправдания…ами такива са времената.
Ми те са Такива 14 милиарда години…какви са по-различни?
И сега, когато някои посягат към Оная фраза – абе лесно ти е на теб, на вас, на тия и ония…това го знаем.
Почуствайте Голямото движение Там… 14 милиарда години и се обърнете назад в краткия отрязък от тях, който е и наш, сега общ.
Каква част от живота си изживяваме според стремежите си и каква в робията на Матрицата? Оная със символите на доминацията, дето сме страхотни…и се прибираме сами по къщата да сме още по-страхотни в социалните мрежи?
Ама лайкоплясканията не покриват нищетата на великото ни преуспяло битие. Ич.
И се сещам за бай Добри, дето събираше пари за храмове.
Колко по-по-по-най познавате от него?
С велико и преуспяло битие.
Та смисли различни и много от тях безсмислени.
Смисълчета, встрани от Смисълът
Разкачането от Матрицата е начин да се завърнем към Същността и към живота, без болки и тревоги.
Не един мрази работата си, шефа си, мястото което живее, защото има друго…
Не един се прихласна по Картинката на Матрицата и се рисува в нея на Трон, който Сам НЕ СИ измисля, а е приел отвън, че Тронът е мястото, където ще се стопят детските му страхове и сегашни вътрешни демони за незначителност. Защото материалното ни прави незначителни. То не спира да засмуква живеенето, със загубата на естесвената ни духовност. Няма как да избегнем необходивостта от истинна реализация. Не демонстрация.
И така си живеем. С демоните и с Картинките, които ги правят от малки пищящи червейчета в огромни чудовища с помощта на стремежа към успяване, в който няма край на ходенето по глави и съдби, падания и надскачане към заветния Трон, където ще е Щастливо, Мирно и писъците ще заглъхнат…
Ама идва нова вълна от същите устремени до озъбване човеци и троновете стават все-по далече, а тълпата на боричкащите се все по-яростна.
Връзката със себе си е признание на Висшия закон. И умиротворение.
Какво искам? Кое ще ме накара да ставам сутрин нетърпелив да го захвана? И да забравя за часовете, за екраните, за кариерните интриги и усещането че съм все пре…ан, защото изпускам Панаира на суетата? Млатенето пред олтара на Матрицата?
Никой не може да напише буква като друг човек. Почерк. Нито да подреди саксия, да се усмихне или да съгради ден като друг. Личност. И никой не може като друг да нареди мисли, думи или тава с курабийки.
Затова концепцията за Враг е само тъпа илюзия, нарисувана в някакво обединение на пищящи души, скупчени в стаена ярост та да има как групово да надвият над другите, които също така са се завряли във същото бойно поле. После след „победата“ ще се захванат групово или поединично един с друг „Докато смърта ги раздели“.
Обединяваме си дефицитите и травмите в стадо за да се избием с друго стадо, после вътрешносдадно да се довършим, защото не намираме път към своето истинско Аз.
А то няма нужда от битки. То е едно. И обединено в Цялото.
Беше време, когато го живях и това. Наредих всички Значки на ревера и праведно Катастрофирах.
В собствените си „правилни“ битки.
И благодаря на Твореца, че ми изби зъбите. Онези, за хапане, за напредък, за доказване, преодоляване, утвърждаване, доминация и блестене…
Ми не става. И там, на мястото дето му викат горе…ти идва разбирането за пропиляност и безсмислие. Защото си чиста тотална щета. Неразбрал, неузрял, ненаучил.
Споделям го защото вече поне пет години наблюдавам Въртележката, която смила човеци.
Вече с малка крачка по-отстрани. И с по-включено смирение. Логиката на еволюцията не включва надмощието, а взаимодействието. Единството – да то е надмощие.
Концепцията за Враг е Неприемане на себе си.
А приемането на себе си е приемането на всички други себе си наоколо или надалеч, които кръжат по орбитите си, като планетите…нито правилни нито неправилни – всеки по своя път.
И защо искаме да пречертаем пътищата на другите? Групово или лично. Щото груповото ни дава сила. Сто слепци в хор, повтарящи мантрата на преуспявавето се чувстват силни. Милион слепци…мантрата…още по силно…сто милиона? Или пък лично, щото сме най?
Връзката със себе си Е да си птица. Да не събираш зърна в небесните хамбари и да признаеш правото на всяка птица на простор. Той е общ. Можете да полетите заедно, можете да летите на различни височини и към различни посоки. Направо или на зиг-заг. Ми Птици… Ми Простор…
Свободни от въртележката, дето Трябва.
Отказът от показния живот е кофти задача, защото трябва да се отвържем от коловозите в мозъка.
Я стига глупости…тия вече изгърмяха с тая осъзнатост…Как аз ще изоставя всичко това? А утре?
Ако този въпрос възниква в мислите ви…
Е те тук е проблема.
Защото ако погледнем нагоре ще открием Третата връзка. С Мирозданието.
То и оттам може да се почне, ама почнах от най-нахалното в живота ни – кинтите.
И сега да сложим на масата всичките ни материални желания, мечти и цифри…и свързаността с „Как аз ще изоставя всичко това? А утре?“
Ако сега да погледнем със или без телескоп…
Кой там, високо, всички онези огромни системи на необятното Мироздание се интересува от надиплените ни претенции? От новата ни холна грнитура или от резултатите на последния ни Фойерверк с работно заглавие “Ето, та да видят ония…“
Как се изместиха орбитите и полетата на гравитация?
Какво се случи?
Човече, ние сме микрочастица на микрочастицата в плането микрочастица, континент микрочастица, страна микрочастица, град, квартал, улица блок, номер, апартамент и в стая, микрочастица в която се намираме Ние и нашата Правилност и поход към Трона…от който ще преподредим Света Правилно…
А Там е онова, което Ни създава, Ни управлява и Ни дава да дишаме, само като част от Цялото и от Замисъла.
Ние сме Тъмнината, Светлината, Всичко. Съставени и повлияни от Всичко.
Всеки е част от Всичкото и тази връзка е важна, за да не полудяваме, въобразили си че имаме само безкрайна листа от желания и битки за тях, влияние да се разпореждаме с необозримото.
Голямата система задава правилата и управлява под-системите и така до нас. И като си представим как 14 милиарда години Вселената живее, развива се създава необходимото и премахва ненужното за еволюцията…не ни остава друго освен да признаем, че сме зависими от тази Еволюция. В съзвучие с нея или дисонансно изчезване, смляни от енергиите и движението на Голямото. Няма да е за пръв път в еволюционните цикли.
Съгласни?
А правилата на еволюцията не са дискусионни, политически обагрени „правилни“, неправилни“ или други. Те са правилата на живота от когото сме част без право да ги поменяме.
Ако ли не – да отменим гравитацията…поне за начало.
Цялата ни житейска мъка идва от нашата цивилизована самодоволна и излязла извън разума модерност. В по-стари времена хората са живяли, като са приемали безусловно своята религия, тяхното букварче за живот. Обявихме го за архаично, старомодно, тъй да се каже Невалидно.
И си написахме ново.
Е те това, което е Матрицата на конкуренцията, доминацията, разделението, враждата и гепенето.
Да се замислим…какво е доминацията, желанието да се покачиш връз другите? Гепене.
Най-елементарен енергиен вампиризъм с кратък ефект. Колко време е Щастието след преодоляване на Препятствието…онова де, конкурента, по-това от онзи и по-оново от другия.
Хайде отгоре…
После, някъде някой се качва по-нагоре от стълбата, страдаме и той в триумфа си пие енергията на разочарованието ни за своите 5 минути слава, докато го погне следващия устремен към същото нищо вампир. Удрянето, надделяването, надпреварата си е боричкане на енергийни вампири, които се самоизтребват и тичат за хапчета и операции, та да живнат за нова борба.
И така си живеем.
А, ни е дадена чистата енергия на творчеството, на съгласието със себе си на съгласието с по-голямото от нас.Без тълпене край стълбите, ескалаторите и сички там…успешни себеумъртвявания.
Това е смирението. Просто признанието, че някой друг е организирал този безграничен свят, без да ни пита.
И ни е посадил на тази земя също без да ни пита, за да растем, цъфтим или да се тровим с торове, да се помпаме с разяждащи амбиции, които ще ни изведат по-нагоре. А къде е горе?
Съизмерността на човека спрямо заобикалящия го свят е бил нормата за красота и хармония преди пет-шест хиляди години и в малко по-нови времена.
Чистата енергия идва от взаимодействието ни по цялата вертикала от Мирозданието, през собствено предназначение, връзката със себе си, към реалното ни материално битие във временното ни земно измерение. Тук сме засега. Материални, но и Оттам.
И как се чувствате докато рисувате, докато подреждате градината, когато изработвате красота с ръцете си, когато пеете, когато правите онези чисти и честни неща, които правят децата?
Ама едни такива приказки за будисти или…то сега станаха много модерни тия…Ама утре?
Утре трябва…
Не зная, защо си въобразихме, че древните са отживелица. Онези, които отдавна са написали правилата на съществуването в мир.
Самоувереността на съвременния човек и неговия „напредък“ към големия хамбургер, чудните хапчета, трансхуманизма, напомня на инатливо дете, което не се спира, докато не си разбие главата.
Е разбихме си я.
Или не?
Я да погледнем навън.
Болни и недоволни.
Поне 80% от ходещите аватари на човеци.
Болни. Депресирани. Угрижени. Тревожни.
С мисли а…утре…
Чсисла. Редици
Бинарни кодове, вместо човеци.
Оматричени.
Намаме друг шанс, освен да се разкачим от Матрицата и да се свържем със Светлата струя.
Със себе си и с Всемира, но по неговите правила, правилата на единството и на природния закон.
Няма да умрем, ако спрем въртележката. Иначе ще умрем на нея, с модерна медицина и крепене на едно съществуване, от което накрая ще се пуснем, уморени и неудовлетворени…за да ни върнат да си научим пропуснатите уроци.
Време ни е за букварче.
От древното и новоосмисленото, букварчето на Вечно.
Букварчето – как работи света и мястото ни в него. Мястото на прашинкака, но и на твореца-човек.
Ами да си седнем всеки на мястото, първо да си го намерим, щото тези хаотични движения…са само диагнози.
Абе всички знаем.
Единственото, което е сигурно, че несъгласието с Това, което Е е същото като на напъна на лявата предна гума да има свое мнение и посока, различна от дясната задна.
И когато Враг на скоростната кутия, обединена с десния фар стане двигателя, а пък борд компютъра му е ден дъждовен… докато релетата шушукат и искат да прецакат акумулатора… те това сме ние спрямо цялостността на движението в човешката ни съвкупност.
Натискаш стартер-бутона и…разпад.
Та да видим дали ще се напомпаме толкова ,че да дадем на маниаците, които подклаждат това разделение с нашите бодри подвиквания „За“, „Удари!“ ще натиснат стартер-бутоните.
Ония, пак измислени от хора за боричкане.
За доминация и за гепене по принципа на вампиризма.
Ами самоунищожението е също възможен вариант.
За всики, които не си учат уроците.За всеки един и за груповите глутници.
Та Врагът, Конкурентът, Виновният, Правилният и Неправилният…
Бум-бум-бум.
Всеки един от тези куршуми изстреляни по другия са първо загнездени в кървящите ни рани на непостигнатото Аз.
Аз Човекът, Аз Творецът, Аз Безграничното същество, създадено да расте като сади, полива, и гради, постига като облагородява..за да се радва и въздига.
Тъпи ли сме или слепи или просто непораснали?
Каквото и да е от трите…можем да почнем от днес…поне нещичко…да учим.
Какво повече да кажа…
Написах.
Благодаря, че почетохте.
13/06/2025
@Villa Amore
Ivo Malinoff 