Новата грамотност

Пак ще пишем ченгелчета.

Себепознанието, поставянето на собствената отговорност за събитията от живота ни, взаимодействието с реалността са новата грамотност.

Матрицата “Така се прави, защото всички правят така” е равносилна на отказ от любопитство, риск, опит, развитие и смисъл.

Матрицата е страх и удобство. Отказ от уникалността на земното приключение.

По-лесно ни се струва да принадлежим, да се “позиционираме” в този астматичен картинков панаир със знаците-допуск на ревера. Символите на успешност, спрямо модела. Т.е. Рендето, което окастря не само нашата неповторимост, както и шаренията на приноса ни в днешния ден, но и смачква увереността ни да го живеем нАпреко на релсите. Да следваме естествената си крачка, според дължината на краката и формата на стъпалата ни.

Себеизмерването с мига и смелостта да живеем, може и да мине през отрицание и неодобрение на пристрастените към еталона на колективните вярвания, довлечени от някоя прашна торба, дето е била обществена мантра преди десетилетия.

Единственият критерий за Правилност е съответствието. Съответни ли сме на момента? Разбираме ли го, усещаме ли го, готови ли сме да опитваме и да играем иновативно.

Бъдещето препуска срещу нас по-бързо. Технологии и свързаност, информация и “интоксикация” с нови неизвестни.

И нямаме букварче за справка.

Ако не сме си написали някакви бележчици самостоятелно от зор .

И затова матричката-ревер е някак наблизо и удобна за докосване.

Ако сложа и ново постижение, придобивка, визия, диплома, изява ще заема позиция и ще се интегрирам по-добре в живота, в обществото, в перспективата. Тея, измислените картинки.

Плащането за Суета е скъп енергиен разход, който води все до същото: утре въпросът е пак същия…какво не е наред?

Кое е несправедливото, неправилното и пречещото…и…

И докато имаме списък: Какво трябва да “се оправи защото…” Тик-так-тик…

Минава. Големият кораб и отминава.

Коучиве, гуровци, инструктори по фитнес и личностно развитие ни дават…нови матрички.

И?

Как е?

Една последователка заявила на своя гуру: Вече 30 години ви следвам и нищо не става!

Ами да.

Себепознанието е новата грамотност.

Нов етап от развитието и адаптацията ни към процеси и цикли, на по-висши системи.

А ние сме си измислили една…Такава.

Позната.

И, ако си позволявам да споделям думички, то е защото това, което ми нашепва тревата и птичките сутрин са гласовете на земните вибрации, които намигат да зарежеш матриците, защото сме като пътник на гара, заплеснат по информационното табло, докато влака заминава.

Новата валута е знанието, доставено от осъзнато любопитство и търсене на още и още възможности да се слеем с живостта на живеенето.

Живеене в процес, а не завързаност към шаблона на всеобщата илюзия за подредба и йерархичност и място на стълбицата.

Живеене не през екрани и бездушните лайкове, приносители на евтиния ОК допамин. Те не ни пазят от нищо, но пък ни дрогират с успокоение за адекватност към битието, в което малко присъстваме.

Реално.

Все повече приличаме на пасажери в срял вагон, които заедно подвикват “Ту-дуф-ту-дуф” и тази заедност създава обща увереност за движение.

Значките на ревера.

Превръщаме се в манекени, на които Колективното им сменя и дрехите и шапките и най-вече под тях.

А…

Всичко, което се случва с нас и около нас е Правилно. Логично, Естествено и Еволюиращо.

Следваме ли го или го изолираме със стените на матрицата, в която скупчени си казваме: щом мислим и действаме заедно така, значи…

Скупчени и Счупени от шаблона.

Е, навън духа, грее слънце или вали дъжд.

Различно е.

Под похлупака климатиците работят.

Уравняване непредвиденото с предвидимост.

Заспиваме.

И умираме дълго преди… Бариерата.

А, всъщност исках да ви пожелая:

Добро утро!

Изживейте това днес, ама изцяло.

20/05/2025

Cafe Monte Christo