Много ми се искаше да си трая по темата, но Свободата е по-скъпа от Автоцензурата и затова…
Българската трескава забързаност към палубата на Титаник е повече от Портрет на последните ни Възходни години.
Нещо слабичко следим шахпартиите, ама една две ни засягат хлебеца и Светлото Бъдеще. Да не кажа оцеляването.
Реалността:
Тръмп дърпа шалтера на Европа.
Украинският епизод е част от процеса на Switch Off дето върви към Shut Down!
Той си изигра ролята. Време е да го прехвърлят на историците.
Обединена Европа, застрахована от американска военна мощ и подкрепа…остава да се оправя сама.
Скъпо.
Ами скъпо.
Неоправдано скъпа за САЩ е вече тази витринна холивудска продукция Евросъюз, защото функцията й отпадна.
Тя беше юмрукът срещу старата линия на противостояние между Запада и Изтока, ама таз постановка се изчерпа. Свалят я от афиша. Билети за нея не се продават поради загуба на интерес.
Играта се мести далеч на Изток.
Там е новата хитова постановка.
Там са усилията да се съберат мощ и средства за мерене на мускули, заемане на позиции и преразпределение на парчета от световните пазари, контрол върху морски пътища, транспортни коридори и куп други интересени процеси, които ще ни докарат до една нова реалност. Технологична, динамична и с преобладаващо азиатско лице.
Цикли.
Като Чингиз хан (Движение от Изток на Запад) и после Кръстоносци (Движение от Запад на Изток)… Цикли.
Разширение-Свиване, Привличане-Отблъскване.
Махало.
Вече 15 години всички грамотни геополитически автори от целия спектър на световните школи от германската през британската, френската, американската, руската и която още се сетите се съгласяват с едно:
Светът ще е многополярен, ще бъде разделен на 4-5 големи макрорегиона със собствена икономическа, ресурсна, валутна, военна мощ и голямо население и собствени пазари, които ще съществуват автономно, но ще се договарят помежду си и ще определят бъдещото развитие на планетата.
Виждате ги тези макрорегиони вече, нали?
И Европа май няма да попадне в този списък, въпреки чупките в кръста.
Не защото няма потенциал, а защото няма кой да го развива. Няма визия за бъдещето, специализация, обединителна идея за общо развитие…
Това е съдбата на Васала. Охранен и Охраняван, ама досега.
ЕС!
Европейските Ценности?
А… я оставете това там с лозУнгите за демокрация и свободно движение на хора стоки и капитали.
Да видим къде са парите и потенциалите.
Все някой трябва да ги измисля, произвежда да ги движи тЕя стоки и капитали.
Кой и с какъв ресурс? И откъде?
Това, което все още движи индустриите на стария континент е инерционния момент от минали времена.
Друг епизод от развитието на водещия някога цивилизационен център.
Най-елементарното: европейското качество изчезва.
Европейският водещ стандарт и технологично лидерство.
В нашия селски, островен регион, основно селскостопански, а после туристически, ония, реалните, произвеждащи милионери с оранжериите, хотелите, брадите и пикапите си имат название за колите на Мерцедес:
Пластикура – т.е. Пластмасарляк.
Та, като оставим настрани знамената, звездите, Одата на радостта и сградите, като се вгледаме в “лидерите” дето трябва да ни поведат в конкуренция и напредък пред другите препускащи континенти – те това е нашето Европейско бъдеще днес:
Пластмасарляк.
Та и валутата му също “Пластикура”.
Само не разбрам защо ръкопляскаме на един влак, напълнен с европейски хамстери и паразити и тръпнем да го посрещнем с червено килимче и възгласи: Да живей!
Та и сандъкът с левовете сме го занесли да го подарим.
Слепи ли сме, тъпи ли сме?
Или не сме свързани с Гугъл?
САЩ целенасочено ДеИндустриализират Европа и я правят също така целенасочено неконкурентна за своя полза. Историите с газа са само детайл от дърпането на килимчето към себе си. Дърпат и капитали и индустрии, за да се подготвят за икономическата битка с Изтока.
САЩ нямат проблеми със суровини и енергетика, а 30% от електрическия енергоресурс в наши дни отива за КОМПЮТРИ и захранване на мобилни устойства! Токът става залог за технологична адекватност. Цената му също е в конкурентната сметка.
Отговорът на реалните необходимости:
Зелена енергетика и Не на лошия газ.
Добре.
Ама оня ви го каза по един друг повод: работата отива на Ту-Тууууу! Пророк е той! Чисто нашенски.
Слепи ли сме, тъпи ли сме?
Или не сме свързани с Гугъл?
Къде е тази могъща европейска производителна сила?
Обучена, дисциплинирана, устремена да създава инновации трудова армия?
Ами… в миналото плюс нЕкои полу-изключения като родните ни гурбетчии, турските преселници, (ама и те погерманчени) и мигрантските потоци, които правят трудовия пазар НЕЕДНОРОДЕН дори само от гледна точка на култура, принадлежност и навици.
И…Я да се разровим да видим какво става във Виетнам? В Сингапур…за Поднебесната ще пропусна.
Трудовият пазар на Европа е доминиран от евро-хамстери.
Да, евро-хамстер е всеки един, идентифициран с липса на лична инициатива, отговорност, дет му викат – предприемачество и про-активност. Евро-хамстер е всеки, неадекватник, който е забравил законите на развитието поради преяждане с удобства, искания, права и привилегии, проводени с нехаене как да си ритне задника в тавана щото всичко е регулирано и няма грижи. Аб-Це-Лют-Но нИкви!
Хамстерът е вече трето поколение под похлупак, без предизвикателства.
Хамстерът е с висок холестерол и високо кръвно, диабет, със свръхкилограми, защото вече е отвикнал да се грижи за каквото и да било, постепенно е отвикнал да се грижи и за себе си… нали има здравна застраховка, здравна система дето ще му сменя пампърсите.
Хамстерът извисява глас за права, пенсия, отпуск, бонуси и социална подкрепа, когато е…. в депресия. Щого му се дължи по европейски, от него се очаква да диша и да извършва внимателно определени неща без да се зори повече.
Хамстерът поучава другите как се живее: с по- големи бургери и по-кратка работна седмица.
Хамстерът съблазнява туземците със своя пример-начин на живот: е и вие ако слушкате ще папкате така щото има директиви…и…така…европейска бадева…
Хамстерът живее дофинансиран от грантове, фондове, социални програми и екстри, от кредит, от геополитически врътки, ама вече не много става тая схема…
Загуби си функциите и…скъпа. Shut down!
Ако социалните разходи на света се сумират, то процентната консумация от тези фондове на планетата Земя, На Цялата Планета Земя, евро-хамстерът и неговите мениджъри в ЕК и другите структури. поглъщат 40 % от Всичкото при население 5% от планетата. Сляп и нежизнепригоден модел.
Цената ще се плати.
Но…
Хамстерът се тревожи кога и къде да отиде на екскурзия и почивка.
Хамстерът е развълнуван днес: Къде е промоцията?
Хамстерът е центъра на Цивилизацията, която задава Тон на света… Как е Правилно и как Неправилно, той е пример за демокрация, свобода и там каквото пише около синьото знаме със звездите. 5% от световното население.
А, всъщност е хамстер, който се движи в едно битие, оркестрирано от медиите, които му показват кулинарни шоу програми, дисциплинират го с правилни новини и прочее полезни за интелектуалното му развитие съдържания за лично усъвършенстване.
А?
“Лошият Тръмп” – отдавна иска да спре тока на този ненужен за САЩ вече израстък. И не е той. А рефлексът за оцеляване на Америка, който го изстреля на власт без усложнения (да си спомним предишните изборни врътки).
Хамстерът е вече скъп буфер за задокеанския господар и не много ентусиазиран, нито ефективен работник. Определено неефективен. Изискващ и разглезен. Живеещ нашироко без да има производствена адекватност.
Затова зове други да работят вместо него, а пришълците категорично превземат бащиното му наследство без да ги е грижа за неговите потребности, култура и владически, господарски претенции.
Хамстерът е безпомощен и звъни на 112, защото не може да се справи. Не може да фрасне един на нападателя или поне с вида си да сложи граници – я надалеч! Защото е загубил инстинктите си за оцеляване, нормална ориентация в живота и навиците си за справяне с него. Има си дондуркащи и слуги за всичко…
Докога?
Хамстерът е задължнял, измъкват му предприятията и капиталите под носа, но чува и вярва в илюзията, че там… тези финансовите механизми за стабилност… регулации и прочие евродирективи и разни други бумаги, (т.е. претакането от пусто в празно и стъкмистика), създават сигурност и бъдеще за неговите пари.
Ама по селски и накратко:
Паре има – или Паре Нема?
Ай да го играме орото ситната, че да видим кой ще поръчва музиката?
И кой ще я плаща? А то я има я нема…
Цифри в компютъра колкото шеш, но всеки балон си има съдба.
Та…Колко е производственият спад в европейските индустрии през последните поне 2 години? Колко им е ръста?
Върви инерцията като при пумпала. Когато намалее ще спре и ще се килне. Не точно сега, но колко се върти в този момент?
Хамстерът все още се величае и пудри пред разни кандидат-хамстерчета, които също припкат да влязат в топлата колибка на разложението… и да посърнат там като късната Римска империя… Варварите вече рушали статуите в дворците докато поетите на късния Рим съчинявали одите си в негова прослава.
Българският напън да си купим фабрика на 8 септември 1944 година ще е пак под нЕкой атрактивен лозУнг Щото сме присъединени, а ония ахмаци в Маджарско и Словакия лапат мухите… ама кво искат тея бе!
Така е. Всеки Сам Си Преценя дали му се скача в септичната яма покрита с цвят от хортензии. Може би не за пръв път в историята ни.
Всяка фаза от общочовешкото, общовселенското и лично наше съществуване има възход, развитие и крива надолу. После корекция, промяна, възход…
И важното е не да отричаме постиженията и историческия опит, натрупаните успехи и знания, култура и интелектуални постижения, но да не ги правим възглавница, на която за десетилетия да заспиваме докато реалностите барабанят по прозорците.
И ние да се поучим, а не по нашенски да правим ВСЕ СЪщото – да се прилепим към там, където е добре. Е, докога е добре и за кого?
Животът на сметкаджийката не е лесен, защото все трябва да върти очи и каквото там… та да се държи близичко до ресурсния източник и да не изпадне от хранилката.
А друго е като си копаем кладенеца сами и да се съюзяваме само с онези, на които можем да предложим чиста вода, а те да ни дадат по-мощни помпи от тези, които досега сме си направили. Стойност срещу стойност.
И всеки ден да проверяваме – абе утре как ще вървим напред, а днес как ще се подготвим…щото… Утре пак нас чака. Нас.
Вместо да чакаме Благотворителност, която после се оказва чист грабеж.
Иначе, кой какви знамена ще вее – това е развлечение за свободното време.
Е и бизнес за онези които живеят цял живот като викат Правилно “Да Живей!” Може и да фанат някоя коричка от онези, с които хранят кучетата да не лаят, че са гладни и доволно да скимтят пред портрета на господаря.
И такъв живот ли искаме?
Да бе!
Верно е.
Всеки сам си преценя!
All reactions:
48Аз Съм Любов and 47 others
Ivo Malinoff 