Погледни под дивана, за всеки случай!
А?
Хич не ми приляга да пиша по тЕя актуални български социално-политически теми, ама като гледам как избухват колегите, как цялата държава и обществото (ако така се нарича това разединено множество) кипи в разни За и Против и ми стана някак…патриотично.
И писмовно ми стана – да си призная.
Т.е. да си кажа, пък кой прочел-прочел.
Така ми дойде.
Я погледнете под дивана?
Я си вижте леглото – изпънато по устав или не?
Обувките пред вратата?
Или в двора, на балкона, в някое кьоше?
И как е?
Ама Фмного гу умейм ние ТУЙ.
Да преподреждаме от Футболната федерация и Глобалната политика.
А за парцал и подредба в дома, в собствената ни глава – Време не остава.
Имам усещането, че сме нация от гневни пуберитети, на които всичко им е накриво, сички са глупаци или стари консервативни отживелици, рупаме чипса и си Фърляме опаковките и кеновете по тротуарите. Протестираме (или си демонстрираме хайлазлъка).
Всеки, който не си нареди къщичката, а се захваща първо с кафето, после с шумната раздумка КАК ТРЯБВА ДА Е В ТОЗИ СВЯТ (разбирай, как тряба той да се нагоди така, че да ми е БАШ както ми се ЩЕ, че да ми е удобно) е на 5 годинки. Емоционално на 5. Мисловно на 5 и изобщо на 5. Ако не ми вярвате проверете. Има тестове.
Всеки, който дели света на Бял и Черен, на Правилни и Неправилни е хлапак, който гледа екшън филм и знае кои са Добрите и кои Лошите! Ако не си от едните – автоматично си от другите.
Кога ще поемем отговорност за живота си е въпрос на узряване.
Е колко десетилетия ни трябват още?
От Турско, през Царско, през Соц, през Преход, през Ес… Колко още?
Колко кризи, разочарования, провали, изтичане на национални ресурси и обедняване, което самостоятелно предизвикваме.
Да бе, щото…
Шъ въ замоЛа.
Я ги оставете Политиците и Корупцията?
Че тя, корупцията си върви отдолу нагоре, както и обратното. Тя си е процес на обща свързаност на сите баш тарикати. Ако няма кой да дава, няма кой да взима. А какво става по пътищата с представителите на КАТ (ООД или АД)? Какво става в Общината и не само там, какво правим с инспектори, проверяващи и други там законови представители, които… ДА, по нашата свободна гражданска воля, според законотворците ни изпълняват своите функции. Ама за мен това не вАжи…нали?
И честно. Давате ли?
А…да…то няма как…щото…
Ясно.
Погледнете под дивана, под леглото под шкафчето в банята, в гаража?
Баш ли всичко е наред?
Докато чакаме да се оправим Отвън, ще си останем само с Чакането. И затова вечно сме в една Чакалня. Заменили живеенето за чакане, на влака който… а се оказва самолета, който прекратява чакането през евакуация.
Щото никой, ама АбЦелютно никой не може да ни оправи собствените ни бакии, където и да сме.
“Виж му на българина двора и не питай какво му е в главата”. Така проф. Иво Христов цитира дядо си. И не подскачам да ви-и-и-кам Правилно или Анатема, а си казвам: абе я да си видя аз как е в дворчето, щото може и да е вярно. А можи и да не е. Ама и днес подреждане ще е в програмата, щото видях. Има какво да се оправи още. И утре ще има. И не само в двора, ама всеки ден е така.
А там, какво казали тия, ония от тоя континент или от нашия…Е, няма да подреждат вместо мен, няма да ми правят дохода, нито ще ми плащат данъците и образованието на децата..
Нещо я подкарахме пак по старому, с това “Да живей!” и “У-у-у-у!” … ама дали сме излизали от тая смислова рамка?
Я, да се закачим на таз каруца и тя ще ни докара до адреЗа на Светлото Бъдеще.
Ама като не си планирал накъде отиваш…то се оказваш все другаде. Неправилно те били откарали… мам.. му! Капсъзи, Измекяри…
И кусурите ги отбелязваме веднага щото и тия са от “неправилните”. У-у-у-у-у!
Та с Евро или не, с Нато или не, с ЕС или не, с Царя или не, със СДС или не, със СССР или не, с китайските другари, със славянските, балканските или други братя…или не…
Вервайте ми!
СЕ е тая.
Изцяло наШТа.
Градинката пред блока буренясва с десетилетия.
И с ЕС и без стрес.
Санираните блокове са като родопски черги, щото ние знаем КАК да се оправи света и имаме Мнение, Права…
Циганията ни е и с Ес и без стрес.
Изцяло наШТа.
Ама имаме и очаквания за хубав и подреден живот и най-важното НАДЕЖДА! (дето ще мре последна).
Туй последното, с Магазинчето на Надеждите е най-величественото.
Щото Надеждата е чисто и просто нещо: стремеж и очакване да получиш нещо бадева! На аванта да се изразя по-литературно.
И докато Магазинчето на Надеждите не го преоборудваме в “Цех Направи си сам”…
Вервайте ми, (както казваше Симеон II) ще се случи като в прекрасния руски виц, дето Тя чакала да я вземе Принца на Белия кон. Накрая дошъл пощальона Стьопа с белия велосипед и донесъл пенсията.
Та за Очакването и Надсеждата ми беше приказката.
И ся ко прайм?
Евро та Евро.
Ми Евро.
Добре и после?
Ми Дайте да Дадем.
Пак.
Добре и после?
А! И това ще е!
Нито ще е по- добре нито ще е по-лошо.
Пак ще е същото.
За някой свадба, за други Брадва.
Е?
Който си изчисти двора – ще има чист двор.
Който си планира стъпките и крачките – ще стигне точно там – където е тръгнал. Спънки, препятствия, ама като виждаш целта, все ще го докараш до финала. По лесния, по трудния, по простия или по по-сложния начин.
Имам чувството, че целия ни политически живот и гръмотевиците в обществото ми напомнят на раздумка пред блока, дето се обсъждат комшиите и се надигат бирите. Една такава махленска история. Поръмжали, попсували и се разотишли. Нещо като
“Пием пеем буйни песни
И зъбим се на тирана…”
ТА толкова ли е трудно да се качим на последния етаж и оттам да погледнем какво се случва, къде живеем и какво можем да направим за по-добро ЛИЧНО. И сега. След малко.
Поне да си съберем хартийките, мърлявите пликчета и фасовете по плочника.
Поемането на лична отговорност към живота ни преминава през много простичка мисъл:
Какво мога да направя днес, за да е по-уютно, по-чисто, по ведро, по-усмихнато.
На кого да разкажа виц и да се посмеем.
Иначе – късмет с оправянето на Световните дела.
Успех с деленето на За и Против.
Да ни са хаирлия Юруш и Ура поривите към тоз баир и към оня, дето зад тях са Светлите Бъднини.
Пак същото нали? Два века. Пак същото.
Първо, да погледнем под дивана.
После да свършим някоя свястна работа, ама веднага. С резултат.
Не през пръсти – абе и така може! Открай-докрай. Както го правят онези, на които се възхищаваме.
Да изграждаме така себе си и потенциалите си всеки ден, като си даваме сила за още и още, защото и с работата, и с моженето идва увереността и мъдростта. Проба-Грешшка-Опит-Корекция-Напред.
А, може и все така, също като досега:
да пискаме,
да мрънкаме,
да се Надяваме
и да Чакаме да Стене (О, чудо!) по-добре, някой да ни присъедини и да ни даде…
И става ли?
И като не става – имаме друга тема за Тревоги, Анатемосване, Възторзи и Илюзии.
Исками се – ама не ни дават!
Я стига!
Дадено ни е само едно.
От Бога.
Този земен живот.
И какво правим с него си е Портрет на Нас Самите.
И то Едно към One!
Резултатът винаги отменя коментарите.
Щом издадеш книга – написал си! Други версии?
Щом посадиш дърво – работил си! Други версии?
Щом миришеш на л… – насран си! Други версии?
Ако сме бедни – сме бедни защото не сме се научили как да бъдем богати. А, не е забранено.
Ако сме в седма глуха – ами навигацията нещо не сме я научили. А, не е забранено.
Ако не ни върви в отношенията с другите – явно не сме намерили начина да взаимодействаме с тях адекватно, да ги виждаме и разбираме. А, не е забранено.
Научи се и го направи!
Just Do it!
Та и аз така, по нашенски днес, потръпнах, набрАх и се ИзказАх.
Благодаря ви за търпението и вниманието, ама…
Точно това все още имам из-на-впредвид!
Погледнете под дивана!
Нищо, че е неделя!
Ай убав ден!
P.S.
За справка, дет се вика…
Матей 7:3-5 НП
“И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как дръзваш да кажеш на брат си: „Нека да извадя сламката от окото ти“, когато в твоето око има греда? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си”.
——————
11/05/2025
@Villa amore
Ivo Malinoff 