Въртележката на Конструираната Реалност

Напипвате целта,

Вече усещате жадуваното под върха на пръстите си. Ще го докоснете…

Необходимо е още малко, съвсем малко  усилие…ето сега…вече…

Оглеждате се.

Минали са няколко години.

Добре де…

И още малко…буквално… утре.

А Утре? Обаче…ако не беше станало така…то сега…

Минали са няколко години.

Това познато ли ви е?

Може и да се заблуждавам, но опита ми сочи, че много от нас преживяват именно тази гонитба на уж финалната дистанция, като преследване на ускоряващ се влак.

Ако ви се случва така…може би е време просто да спрете и да оставите целта да ви се изплъзне. Да падне глухо на пода и да се разбие. Да я зарежете. И после…да изметете.

Как така !?

След толкова мечти,  усилия, надежди, отдадено време…предвкусване на резултата…ръкопляскания по пътя към…

Ще изглежда като поражение нали?

Все едно, че сте зарязали досегашния си живот?

О, не! – подвиква ви един вътрешен-глас провокатор. Още съвсем малко…

Изтърколи се Коледа, Великден, Рождения ден…

Още малко…

Имате ли желание да го правите още?

Същото. Това, Същото!

Въобразяваме си, че е Желание, а не  Отчаяние. Въобразяваме си, че не е Принуда или друг “много основателен” аргумент и не се отказваме, защото… Ужас! Ужас! Ужас!

Ужас няма. 

Това е просто мисловна игра на страховете, които сме акумулирали във времето, включително и ът външни медийни внушения. Страхове, тревоги, ИзФантазирани бъдещи  неблагоприятни картинки, които 100% няма как да се случат. Просто игра на въобръжението.

Но, тези фантасмагорични апокалипсиси ни “натискат” да действаме както досега…давай!

Още малко…

Прекъсването на “Цикъла на Преследване на Целта” зависи от личната оценка на “приемливите загуби”. Колко и каво сме готови да пожертваме, за да се освободим от Въртележката, която ни дисциплинира от събуждането до-о-о-о… в един унесен и не много усмихнат ритъм до следващия рожден ден, Коледа или Нова година…поредна.

Всъщност, ако целта ви се изплъзва повече от един път, ЗАРАДИ (някой Външен фактор и обстоятелства)…има вероятност да живеете в Конструирана Реалност. в Проекция.

Конструирана така, че никога да не постигнете Целта изцяло (т.е Светлото Бъдеще), заедно с това  Удовлетворението и Щастието. Реалност Конструирана така, че да сте част от Системата на Изтичащото Време.

Ако си зададем простия въпрос: Искаме да живеем леко и радостно или “да блъскаме”, за да поддържаме досегашния си стил на живот…Вероятно този избор ще изглежда очевиден.

И подлото просъскване, ама как…когато…за да… ще ви върне към замисляне…то и така не е зле…

Страхът от промяна също е част от Конструираната Реалност, в която битуваме.

Конструирана как? И защо? От кого?

Бомбардирани от Картинките на Щастливия Живот, често сме склонни да ги приемем за пътеводни, едни такива красиви, но… и по още една съществена причина…

Всички знаят това! Всички се стремят към това! Всички разбират това! Това е Истината, Моделът, Съвременното, По-високото ниво…на цивилизованост…

Да, вярно е. Само това, че…Всички знаят това!

А Истина ли е? 

Преди 50-тина години в един от университетите в САЩ (Нямам точен спомен къде, но ако ви е познат казуса…моля подскажете) бяха направили психологически експеримент с лампи. Десетте участници трябва да кажат на глас какъв е цвета на лампата пред тях. Лампата е синя, но 9 от присъстващите (Подставени лица)  заявяват, че е зелена. Десетият участник, който не е запознат с интригата също се съгласява че Синята Лампа пред него е ЗЕЛЕНА! 

Ето ви и демаскирането на модела КОНСТРУИРАНА РЕАЛНОСТ.

Основен аргумент да оставаме на Въртележката е страха от Неправилност – публично неодобрение или подигравка за нашите лични оценки и възприятия. Директни стрелички към нашата самооценка и самоориентация. към свободните ни избори, които сритваме настрани заради…

И приемаме офертата.

Всички правят така! Всички разбират това! Светлото бъдеще е На-На-Там!

Ето затова целта винаги ни се изплъзва.

Защото скоро ще бъде подменена.

Защото всеки ден нашия Статус се подменя.

От същата тази Конструирана Реалност, защото тя Е конструирана така. Изменчива и недостижима.

Да не можеш да вдигнеш глава и да държиш Моркова в полезрението.

Как става това?

Поне през последния век чрез МОДЕЛИ. Вече писах за тях в “Моделът капсулата на самоунищожението”.

Модели, наречени Идеология, в някои общества, в други Свободна инициатива, в трети  Евроинтеграция, в четвърти Борба за национално освобождение… модели всякакви.

Спусната Генерална Линия, която да обясни на мнозинството как да живее…как се живее…какво е щастие.

И…Всички знаят това, Правилното!

Как работи Конструираната Реалност?

Часът на Сивата мъгла. Етап Първи.

Рушенето на фундаменталната ценностна пирамида, на изначалните човешки приоритети като Истина, Съпричастност и Взаимопомощ, Почтеност и  Самоограничение, Образованост и Творчество, Семейство и Традиция се постига чрез отхвърлянето им като Несъвременни, Архаични понятия, признак на изостаналост , нецивилизованост.

Моралните норми, регулирали обществото векове, било чрез религия, ритуали и традиции или други общоприети поведенчески стожери се осмиват и разграждат в името на Напредъка. Огледай те се – знаете как става това.

Часът на Вируса. Етап Втори.

Картинката – така се живее…но, за това е необходимо да сме съвременни!

Да отхвърлим старото.

Истината се заменя с Декларация (от типа: тези са лоши и всичко което правят е лошо, а добрите са… и Всички знаят това) Масовите медии  имат огромен потенциал да направят размяната.

Да показват Хубавата и/или Лошата картинка толкова милиона пъти, че без да сте ходили на определено място да знаете, че там е МногоДобре или Много Лошо! А, истина  ли  е? Декларацията (от типа Highly Likely) се приема за Истина (e…вече всички знаят Това). Ако се усъмните – веднага изпадате в категорията Дебил, който не е в час! И…има вероятност да предпочитате да се съгласите… че лампата е ЗЕЛЕНА (както в цитирания психологически експеримент).

Съпричастността и Взаимопомощта се заменят с Конкуренция (често без никакви правила) и демостративна принадлежност към Кауза и Благотворителност (турени на ПРОФИЛА) “защото живеем в такъв свят”.

Почтеността и Самоограниченията (да не престъпваш правилата, които разрушават личността като човешко същество) се заменя с Преуспяване [целта оправдава средствата)…защото там сега е наградата…там са свременните Герои.

Образоваността и Творчеството (способността не просто да работиш, а да сътворяваш с радост от труда си) се подменят с умение да се Адаптираш в Ситуацията и да изскочиш напред…

Семейството? Тук и  да пиша и да не пиша…опции много. От еманципация до 86 джендър разнообразия, деца, похищавани от социалните служби и цялата красота на днешното ни преуспяло модерно съществуване.

Часът на отминаващия  влак. Етап Трети.

За да останем на въртележката и да продължим да преследваме “целите си” (дотук стана ясно, че изобщо може да не са нашите, а привнесени от модела) те трябва да се отдалечават. Непрестанно.

Как ли? Като се заменят с техни нови версии… или създаване на още… подобни.

“Идеологията” на потребителското общество е съвършения механизъм за това.

Например:

По-голямо и модерно жилище, по-съвременно обзавеждане, по-изтънчен дизайн.

Бонус – престиж (не задължително удобство) Резултат: кредит и обвързване с Въртележката.

По-нов телефон, кола, по-престижно училище за децата, по-модерна дестинация за пътуване…и на Въртележката.

Часът на отминаващия влак е всеки следващ час, защото на ниво потребление никога няма да сте в крак с бълващите индустрии и паразитиращата  върху моделите Реклама.

А оттук и заплахата да не сте в  час. Изостанал, Неуспял,Архаичен, когато всички…

Към тази неспирна цикличност се добавят и допълнителните стресови фактори, които да разклащат равновесието в ежедневието, с широко медийно покритие: Още зели за надмогване – Избори, За и Против туй-онуй, Разделителни линии на Такива и Онакива, Толерантни и Нетолерантни, Ваксини, Реформи, Присъединяване, Разграничаване…

Тези стресови цели се имплантират като заплаха за Светложто ни бъдеще и привнасят още енергия и време в живота на…

Въртележката.

Ежедневната въртележка.

Кое от всичко изброено желаете наистина? Онези успешни, благопристойни, цивилизационни “значки” и “герданчета”? Които искате да носите? Или да захвърлите?

Бързам ли?

Още една крачка…

Ето, ето…Напипвам целта!

Оглеждате се.

Минават няколко години.

Колко?

Зная, че изглежда жестоко.

И Е.

Именно затова си позволявам да го напиша. 

За размисъл.

За избор.

И за скачане от Въртележката с приемливи загуби.

Защото точно това, което ще “загубим” като начин на живот със статус,престиж, одобрение, имидж, позиция и куп други непотребни щуротии е точно огромната ни печалба на освобождението от Другите, които казват уверено Всички знаят това, А ти?

Не, това не е никаква антисоциална позиция.

Това е отказ от Живот под Прикритие. В поза и без истини.

Това е отказ да кажем на Синята лампа, че е Зелена, защото…

Това е отказ от онова залъгване-надлъгване, които оставят празнотата на непостигнатата радост от живота, защото сме я заменили с някакъв символ, подстамент, на който да се качим, за да се срещнем с нея.

Още малко…

Още много малко до Целта.

Колкото повече се стремим да  бъдем Правилни и Успешни, Съвременни и всички там внушения от типа “Себе  си”( но в критериите на съществуващата Конструирана Реалност) толкова повече се въртим в привнесени житейски щампи, които приемаме за Живот.

Ама не му се радваме всеки ден нали?

Значи не Е!

Поне не е Нашият Живот.

Слизането от Въртележката е много дълбок личен избор.  

И…болезнен.

Зависи колко – според обстоятелствата. Колко ще ви смачкат…заблудите.

Но, има ли степени на болката? На знам.

Но зная, че има Смисъл.

Единственият в това ни земно пътуване. Осмислен живот.

Слизането от въртележката е пренаписване на житейския сценарий на чист лист.

Нищо драматично.

Сядате един ден и пишете. 

Всичко от днес е минало.

Нищо от предишния  ми живот вече не съществува.

А аз… какво всъщност искам?

Как си го представям в детайли…пишете,пишете, напишете го.

Разпишете си стъпките без въпроси дали е Модерно, Общоприето, Правилно, Политкоректно, Успешно или Напълно Неправилно. И кой определя това?

Други няма- само вие и вашите истински мечти, воля и желания.

Без нищо друго наум – напрЕко на релсите.

На червен Светофар. Без Дали и Ако.

Без Гаранционна карта.

Без спомени.

Без догми.

Само вие.

И само Изгева.

Как звучи?

Напишете…

…и проверете за натрапчивото подло припълзяване на моделите…Те са още живи и ще се навират да бъдат изписани в новата ви програма. Внимавайте! То ще ви шепне страхове. Ще инженктира фантазията ви да спрете…

Всичко от днес е минало.

Вярвам, че всеки може да разкрие своята същност, като твори и пресътворява живота си всеки ден. От поливането на цветето до новоотворената книга. От премитането на двора, от новата рецепта за храна или нещо дребно, но свое. 

Свое.

Желано.

Избрано.

Без конструираната реалност, която ще ви отхвърля или приема или не съвсем или…

Вече няма значение.

Целта, Онази, повече не ви владее. Както и целия Маскарад, в който мнозина се преструват на щастливи и събират лайкове докато прехвърлят наум предстоящите проблеми за утре…свързани с Целта.

Е, оставихте я да си отиде тая пуста цел.

Сега? 

Сега вие владеете живота си.

И го рисувате без да поглеждате How to…

Раят си има адрес.

Вашият.

Компромисът също.

Кой ден сме, коя година, колко е часа?

А вече…

Ханя.