Театърът на сенките

Само фактите. Само реалност.

Когато автоимунните заболявания започнаха да отпълзяват назад и първите позиции в съвременното ни “благоденствено” битуване завземат суицидно депресивните разстройства може и да се запитаме: Защо?

Или да не се запитаме. 

Като че ли всичко се отнася до Другите и… няма общо с нас.

Всъщност, дали в по-голямата част от ежедневните ни маршрути изключваме света наоколо.

Просто Театър на сенките. 

Нашият живот си е наш. А там Наоколо…

Нямам никакво намерение да призовавам към титанични усилия  да “спасяваме света”.

Концентрираното гледане към  Нашите, Собствени, Индивидуални, Правилни, Перспективни цели и, заедно с това, отграждане от събитията наоколо са защитен механизъм. Другите да се оправят. А ние знаем как…

И… в един момент някой стреля по улиците. 

Идва пандемия.

Икономиката се свива или срива.

Случват се разни не  много желани неща…

И?

Тогава идва “ИЗНЕНАДАТА”…Как така?

Кога сме си представяли, че половината човечество, няколко милиарда,  ще бъде почти доброволно “арестувано” заради пандемия, която не покрива критериите за местна квартална епидемия? И същите тези милиарди ще си слагат ваксини, също така почти доброволно, съдържащи графитени примеси? 

Кога сме си представяли, че един заседнал за седмица контейнеровоз в Суецкия канал може да удари световната икономика или…че едно племе фанатици, като хутите, могат да направят със световния трафик на стоки и петрол един истински нерешим КАЧАМАК. Ей така… 

Ами… “ИЗНЕНАДАТА”…Как така?

Това са малки примери, но с голямо въздействие.

Да, в съвременния Театър на Сенките, в който се е превърнал съвременния ни живот се случват доста не  много желани неща…

А и не спират.

Разпад на ценности,

Разпад на основни структури на обществото,

Умряло образование,

Декларации за прогрес – Изкуствен интелект и трансхуманизъм…

И…стремглаво растящ процент на  суицидно депресивните разстройства, най вече в благоденстващите общества и сред благоденстващите обществени слоеве.

Сред онези, които нямат пряка заплаха за хляба и жизнените условия, но объркано се лутат между Смислите на Хоризонта.

Ако това не е вашия казус – това е момента да спрете да четете надолу.

Но, знам защо ще продължите. Поне повечето.

Там, отвътре, интуитивно всички ни човърка именно този въпрос с Неяснотата.

Със загубата на Смисли.

И оттук със загубата на ясен Хоризонт.

Съвременният човек е много по-несигурен в своето движение напред през годините защото: “Светът е полудял и не върви в правия път…”

Чуваме тази фраза тук-таме…или не?

Та по същество:

Етап.

Просто Етап.

Ерата на Воэдолея,  Ню Ейдж… няма значение.

Етап. С компресия на  времето.

Всичко е по-бързо от преди.

А някак ни се иска веднъж да намерим отговорите, да конструираме живеенето си и толкова…

Няма да стане.

Защото, изкушени от липсата на повседневни заплахи за физическото ни съществуване и изострени инстинкти за  оцеляване се успахме в този истински Театър на Сенките, в който живеем  Без Реалност или с намалено разбиране за нея.

Оттук и “ИЗНЕНАДАТА”…Как така?

Театърът на сенките – как го виждам (приемете го за личен анализ).

Той започва с Две фундаментални функционални Промени и Подмени (формулирани от социолога Андрей Райчев.Позволявам си някои разяснителни допълнения).

Истина с Известно, Общоизвестно

Важно (основополагащо за живота, Ценност) с Интересно (необичайно, свободно експериментално, ново усещане и удоволствие, което си позволяваме, защото сме “свободни индивиди”).

Дайте си секунди да препрочетете пак:

Подмяна на Истината с Известно.

Подмяна на Важното с Интересно.

Как ви се струва?

Чисто самоубийство… например.

Когато казваме, че Свободата е Правото на Самоограничение, на практика осъзнаваме, че не е необходимо да залепим гореща ютия на лицето си. И наш Свободен Избор е да не го правим. И разбирането ни за “толерантност” Не отменя факта, че това действие води към болка и самообезобразяване.

А подмяната на Истината/Реалността с Известното/Обществена Вяра в нещо и Важното за оцеляването ни, Ценноста с Интересно…просто ни хвърля натам.

Към Изненадата – защо така…Влакът беглец е без спирачки…

Ми  ние ги махнахме. Без Свободата си да се самоограничаваме в името на оцеляването си.

Аха…

Как работи съвремието, оплетено в медийни канали и модели, във фалшиви тотеми, на които се кланяме?

Сянка 1. Авторитетите, Институциите на Истината, Министерствата на Истината (по Оруел, 1984)

Те са се загнездили като религиозни Постулати в главите ни и самото им оспорване ни хвърля в уДЖас, защото “Всички знаят това!” Да, така е. Всички Вярват в това…ама Истина ли е или просто Известно по стечение на обстоятелствата или  нарочно внушение?

Когато се замислим, че управляемостта на съвременното общество се реализира именно от такива Модели, Матрици, Масови Вярвания (т.е предположения, че това е начина, без много критично мислене) ще открием нещо просто: предали сме способността си да се навигираме осъзнато и да правим свободно избори на някой друг, който “има право да знае”  На Модела. 

Прост Пример: Световната Здравна Организация, която е частна фирма и също толкова Световен здравен орган, колкото  е Национален институт и  печално известната у нас Национална Лотария. Т.е. И в двата случая и двете сруктури отразяват ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ. И също толкова, колкото е Федерален и Федералния Резерв, частна банка на група финансови фамилии. Все “Министерства на истината”.

Сега да видим…Имаме ли желание “ЕТ Гошо – Санитарни маски и люлякови ваксини” , да ни заключва по къщите за месеци наред?

А, може би “Чейндж Бюро Пешката” да ни призовава да си инвестираме парите в туй онуй и да ни мени лихвения процент както му е удобно? А, те не могат ли да станат също  “Министерства на истината”? Могат…Мооогат!

Спомняте  ли си финансовите Пирамиди? Едни други  “Министерства на истината”. Всички, които си вложиха парите Знаеха Това, колко е “изгодно”, “стабилно” и “гарантирано”, доста известни личности влязоха в тази игра,  а после “ИЗНЕНАДАТА”…Аууу…Как така?

Wake UP!

Това, че Всички Знаят и Вярват в Това…сега…Реалност ли е? 

Или удобно заспиване в широка многохилядна и многомилионна компания на също толкова заспали?

 Изненадата е настъпването на Реалността.

Изненадата е потвърждението, че нещо важно сме пропуснали.

А се случва така, защото всеки възглас срещу Авторитетите като на Галилео Галилей: “И все пак тя се върти”…ще ни доведе до кладата на масово неодобрение в общество, в което лайковете са по-важни от живеенето. За това малко по-нататък, (ако все още четете…)

Сянка 2. Мултиплицирането Copy/Paste, дресировка през Масов медиен натиск. 

Едва ли е необходимо да се връщаме към Гьобелс и крилатата фраза за лъжата повторена сто пъти… Живеем в преписваческа, пренаписваческа и Copy/Paste информационна среда, в която оригиналната информация, различната информация, съдържателната информация се превръща в истински дефицит. Та основната теза, лъжа или не съвсем е повторена не само 100 пъти, а десетки хиляди пъти. И като я прочетете все Тая същата на десетки места…как да потвърдя, че наистина нямам сестра нито брат?

Същността е в повторението, факт. 

За 40 дни всеки навик, вярване и позиция могат да бъдат “сглобени” или “разглобени” като устойчива структура и интегрална част от ежедневното ни  мислене и поведение. Въпрос на осъзнато целенасочено усилие. Нашият мозък и организъм работят на базата на постоянното натрупване.

Потреблението на медии, социални мрежи и участието в тях е част от натрупването и изграждането на устойчиви (предимно внушени) мисловни модели.

Изоставянето на оценъчната ни самостоятелност преминава  именно през този процес. 

Многократните медийни заклинания в полза на една или друга теза пречупват с времето интереса ни и най-вече усилието да се съмняваме и да търсим реалните измерения на събития и процеси. Умаломощени от медийната китайска капка не просто капитулираме пред масово възприетото, но и го взимаме на Въоръжение. Я да видим кой Дебил ще се осмели да каже противоположното! 

Най- яркият пример от последните две-три години е казусът Украина. 56 държави (медийна цифра, не гарантирам, не съм ги броил) изпращат помощи и оръжие за една напълно утрепана кауза, която се проваля на всяка следваща стъпка. Но общовъзприетата теза, че Украина със “световна” подкрепа ще победи все още намира привърженици, които да вярват че:

1. Санкциите от Ада ще разрушият Русия през 2022 (Да или Не?)

2. Оръжията на Запада ще обърнат събитията, (Да или Не?)

3. Русия ще бъде победена на бойното поле през 2023 г., (Да или Не?)

4. Контранастъплението ще стигне до Крим, (Да или Не?)

5. Изграждането на отбранителни линии сега е подготовка за бъдещата победа (Да или Не?)

Това са твърдения, които се превръщат в масова психотерапия, с всеки последващ резултат, който не съответства на утвърждаваната теза. Продължение на  моделно вярване, но не и пробуждане на реална оценка за случващото се по съотношението на силите, бойния, технологичен и производствен ресурс. Чисто историческия ракурс го оставям на запознатите. А на незапознатите е достатъчно да помислят дали с чаена лъжица можеш да изгребеш море? И къде са доказателствата за напредък, ако приемем тази възможност.

Няма значение дали Реалността ни харесва или не, какво приемаме като справедливо или несправедливо. Тя, Реалността е! И е тук днес.

Но, медиите произвеждат поредната порция вярвания от типа Това всички го знаят и въртележката продължава в унес.

В този унес живеем и Хоризонта ни подминава. Нашият собствен Хоризонт на себеизграждане и саморазвитие спрямо възможното в момента. Или ние го подминаваме унесени в  “проекцията” на въображаемото, в което вярваме заедно с други сънчовци. Защото освен Вярата в непознатото, Вярата в търсенето, Вярата в Природния закон и логиката на Вселената всяка друга обществено издигната псевдо вяра е само илюзия, водеща към Изненадата.

Вярата в обществените модели е приета за истина масова самозаблуда, оцеляваща само и единствено върху основата на своята Масовост.

“Всички знаят това”. А ти как не знаеш? (заготовка да те етикизират като дебил).

Така работи “Аргументът на сплашването”, детайлно разгледан от Айн Ранд в есетата й под заглавие “Добродетелта на егоизма”. Ако не се съгласяваш с общоприетото – ще бъдеш заклеймен. Също като Галилей, Коперник… списъкът си го продължете сами.

Модели, модели, модели и сляпа  вяра  в тях. 

(В повече подробности вижте Моделът капсулата на саморазрушението) 

Защо става така?

Сянка 3. Знанието, което става все по-дефицитно. 

Звучи като абсурд в ерата на масовата информация, но по-скоро звучеше. Вече не толкова, но все пак Знанието като Осъзната Необходимост, като Капитал за развитие остава встрани.

Информацията не е знание, а съобщаване на факти, които на всичкото отгоре може да не са верни. 

Това, че сме информирани за туй или онуй не подменя необходимостта за фундаментални знания като това за земното притегляне, например. Като това за принципите на делене на клетките, циркулирането на кръвта, възобновяването на енергията, раждането и умирането.

“Глобалното информационно село” (по Маршъл Маклуън) извършва втората фундаментална  подмяна.

Важно (основополагащо за живота, Ценност) с Интересно (необичайно, свободно експериментално, ново усещане и удоволствие, което си позволяваме, защото сме “свободни индивиди”).

Информацията се фиксира върху новото Интересното. Защото медиите са търговци. Хлябът е горе-долу осигурен, остават Зрелищата.

В знамена на дъгички, мъже с полички, водевилни вдовички, “недосегаеми” момченца и момички и пълната свобода да бъдеш Себе си!

И ако “да бъдеш себе си”, в този конкретен контекст, е на практика призив към смъртта, в една цивилизация на смъртта, която почита смъртта през съвременна проекция на късен римски разгул – това е ясна илюстрация, че интересността и асоциирането с нея като “модерен” стил на живот и поведение белязани от липса на жизнепригодност. 

Тук не става въпрос за морални, религиозни или други пуритански заклинания.

Съхранението на основополагащи ценности е осмислен избор на живот.

Придържане към същите тези фундаментални правила, че ако не познаваш и не отчиташ закона на земното притегляне скокът от върха на сградата може да те направи повече “себе си”, но ще резултира твърде близо до земната повърхност.

Предусещам протеста срещу такова опростенчество, но нека продължа пак с него, защото съществува край нас :

• Затлъстяването води до болести и често пъти до преждевременни тежки увреждания и смърт. Колко хора затлъстяват, преяждат и се самоубиват? Кой се спира?

• Прекаляването с разни там житейски стимулатори води до същите резултати. Кой се спира?

• Стремежът към материално благосъстояние, алчност,  агресивна конкуренция, прескачане на закони и  морални правила, корупция и какво ли още не води до мощни конфликти, инфаркти, убийства и смърт. Кой се спира?

Всичко това не изглежда като поведение на знаещи, познаващи реалността осъзнати индивиди. Знанието се превръща в дефицит поради един доста любопитен детайл. 

Не е на мода. То е някъде там.

Да бе да! Знам, ама…

И понеже медиите поднасят решение за всеки проблем, добре дошли в света тип Фентъзи!

Имаме хапче за всичко. Паричките на тезгяха и отслабвате за миг,

Курс по Йога и ще се преродите.

Купете си къща в затворен комплекс и ще бъдете успешни и щастливи.

Отново във въртележката на матричките.

Знанието?

То не е възникнало, за да съществуват брадати и очилати умници да имат работа.То е необходимост.

То е най-главната мощна навигационна система, за да можем не просто да преживеем този живот, а да направим нещо от себе си по-добро, от това да оставим в миналото куп осребрени чекове, опаковки от сладки и отходен материал на едно общество, което стремглаво се самоубива. Цивилизация на смъртта.

Защото там, където спре любопитството към тайните на света, към движението нагоре, към пределите на възможното, към създаването на нови стойности и пресъздаването на познати в по-добър вариант, там където приключва импулса към усъвършенстване остава само гниенето на поредната империя Римска или Потребителска.

Когато дървото расте към слънцето, то не се интересува от своя успех. Защото естествения импулс е към растеж нагоре. Природа. 

Знанието е инструмент, с който можем да опознаваме възможностите си, ограниченията и да настройваме стремежите си към цели, които да постигат хармонични идеали. Знанието е трезор. Знанието е навигатор. Знанието е живот, когато изчезват сънищата и идва пробуждането, рязкото сепване от нещо пропуснато и с него  “ИЗНЕНАДАТА”…Как така?

Всеобщото неглижиране на образователния процес, т.е. на САМООБРАЗУВАНЕТО на личността е логично в бульона на едно 

изракоплясано всеобщо преклонение пред щампата на Модерността

Модерност? Ами…Такава, каквато я виждаме или каквато 

1.Министерствата на Истината, 

2.Медийното моделно повторение 

и все по-натрапчивата забавна 

3.Информираност вместо знание

ни  сервират. 

Да си Чел и да си Чул са две различни дейности.

И как ще е в тъмната стая? В реалността? В промените всеки ден?

Все сенки.

Модерността в която се превръщаме в цензори, надзиратели и убийци на своите свободни хоризонти в съкрушителното робство на…

Сянка 4. Успехът е в Одобрението!

Не се наемам да кажа кой го е направил, нарочно, не нарочно, случайно напипано…

Не знам дали е резултат на злокобно социално инжинерство, замисъл за медийна политика или друго.

Както и да се е случило – гениално е!

Самият Сатана  би се възхитил на този капан.

Заложници на Егото, зависимо от одобрението на себеподобните.

А?

Ахааа…

Вече сме успешни, ако мнозинството мисли така. Ако мнозинството ни слага палец, Ако ви признаят.

Ако се качите на Еверест и никой не научи за това успех ли е това или не?

Подмяната на Истината и Важното с Известното и Интересното… Ето ги в пълна красота.

Много по-ярко е присъствието ви в Модерността на XXI век ако имате най-големия бюст в ИНСТАГРАМ, отколкото да намерите формула на животоспасяващо средство.

И не го споменавам в позата на морален талибан. Просто реалност, без отношение.

Какъв е механизма?

Съвременните медии и най-вече социални мрежи дадоха на човека един мехлем, който се превърна  в кукичка, закачена в собствения му слънчев сплит. И с откачането… трудна работа. 

Човешкото същество има вроден страх от отхвърляне. Генетичен. 

Някои психолози го дефинират като комплекс за непълноценност, страх от изоставяне, и как ли още не, с което можем да се съгласим, може и не. 

Обяснението е много по-просто. В първобитните общества отлъчването на племето е било равносилно на смърт. Защото извън протективната среда на общността възможността от загиване е била много висока. В този смисъл одобрението и принадлежността са били от животоспасяващо значение.

Наследството ни от приматите, нашите пра-родители се базира на три основни функции, проектирани и в съвременния свят на първичното ниво на съзнание:

Храна, т.е. Благосъстояние

Размножение, потвърждение на нашата жизненост и възможност да предадем гена си нататък, сега сексуални удоволствия

Доминация, сега Статус – надмощието да придобиваш храна и да се размножаващ защото си по-по-най.

(справка: трудовете на проф. Вячеслав Савельев)

Медийното пространство паразитира върху тези три елемента, като акцентира на Доминацията, който ги обединява.

И се почва…

ИМИДЖ, ИМИДЖ, ИМИДЖ.

Вие водите елитен начин на живот, когато другите го признаят.

Вашата нови придобивка е супер, когато другите го признаят.

Вие сте Супер, когато другите го признаят.

А това ли сте Вие?

А искате ли да сте Това?

Голямата измама е че подобни поливащи мед на тихата рана Неувереност стимули не я лекуват, а я чоплят ежедневно. Защото утре лайковете ако са по малко? Вашият социален рейтинг се срива… и отивате в сивата графа.

Всеки един от “мрежата съмишленици” става жандарм и надзирател, който може да инициира вашето отричане и заклеймяване, ако изкажете еретична мисъл, с която да предизвикате вълнички в Блатото. И “аргументът на сплашването” се обръща към вас с хиляди освирквания.

Долууууу!

Този каза това….

УУУУУ!

А всички Знаят, че…това, което ни обединява.

Независимо дали е Истина. Или не.

Външен Пазител на реда не е необходим.

Тржеството на лайковете.

Смисълът е в ЗНАЧКИТЕ.

Смисълът е в ГЕРДАНЧЕТО С МЪНИСТА.

И независимо дали редим значки на ревера или мъниста на герданчето сме въвлечени несъзнателно в тази измама. 

Реденето и демонстрацията на престижни материални символи, благородни каузи, мъдри мисли за живота, знаменца по профилните снимки, кадри от Малдивите или “яде вечера във…” плюс 199 снимки за илюстрация ни въртят в този първи кръг на съзнанието. Първи и първичен. Елате ме вижте. Доминацията, изправена пред Страха от отхвърляне поради незначителност.

Чиста липса на индивидуална осъзнатост…

О така ли казах?

И идва серията с мъдреци, ню ейдж цитати и статии, философия за живота, йогиски практики….

Пак същото.

Пак същото

И пак същото.

Нашият всеобщ съвременен проблем, разочарования и неуспехи е свързан в слабата възможност да минем “напрЕко на релсите”.

Да се обърнем към същността си, на която постоянно изневеряваме заради външния парад.

И дотук.

Стопираме се сами от наркотика на одобрението и затъваме сред сенките.

Виртуално шоу на милиони “усмихнато” и “демонстративно щастливо” съмнаващи се в Смислите и Бъдещето си. В личните Хоризонти.

Лайк, лайк, лайк…

Количествено одобрение на нисък по качество съдържание живот.

Живот, в който най-дълбоката ни същност може и да не присъства…ама пък стайлинга ни днес ни има 2345 лайка…как ви се струва това?

Чиста шизофрения си мисля, а и не питам кой е съгласен.

И кога…

Да включим втората рационална степен на съзнанието: 

Добро ли е за мен или не?

Желая не желая.

Стремя се към, независимо от…

Искам да постигна…без одобрение, защо може би няма да ме разберат, но защо не?

Или кога да достигнем, да отделим внимание и на третата, морално общочовешка степен на съзнанието:

Правилно и жизнепригодно, развиващо, хармонично…

Неправилно, противоприродно, противочовешко.

Въпросът не е кой с какво е съгласен или несъгласен.

Да питам ли за Галилео Галилей?

Да питам ли за Салвадор Дали?

За фантазьорите, които са придвижили цивилизацията напред?

Може би няма нужда.

За СЕНКИТЕ ми беше думата.

За ръкоположената от ръкопляскания и илюзии доминация или себеизграждане.

За болната душа с депресии и разочарования от несъвместимостта на “проекции” и реалност или за човешката волност да постигаш това, което ти е дадено днес.

Без да питаш.

Да бъдем това, какво искаме да сме.

Да избираме свободно, в свободата на съзнателното самоограничение:

Какви хоризонти да отворим.

Какъв Рай да си нарисуваме с боичките, които живота ни дава.

Също както го е казал Казандзакис.

Но по собствен избор. Наш. Неповлиян и невинаги Одобрен. Нищо…

Мисля,  че казах, каквото ми дойде на ум и каквото клавиатурата изписа.

Отивам да сменям гуми.

Хайде със здраве.

И Благодаря, ако прочетохте за гумите. 

Значи стигнахте до финала.

Оценявам, че ми отделихте време от своя живот.

Усмивки и Успехи ви пожелавам.

13/02/2024

Ханя