Днешният ни ден между две крайности

Изборът между заглавията на тези две литературни произведения е част от ежедневната ни лична Навигация. Т.е. показва готовността ни да приемаме лична отговорност за живота и развитието си…или пък не…

Къде е разликата?

Избор 1-ви: “Кой е виновен?”. 

Търсенето на “вредители”, които “пречат да живеем добре” е силно разпространена практика не само в съвремието ни, но и в цялата човешка история.

От изгарянето на Вещиците и Еретиците, през Кръстоносните походи и други религиозни конфликти между “правоверни” и “неверници”, покрай  расовите и националистическите теории (Свръхчовека и излишните други…подчовеци). Въодушевеното разкриване и осъждане на “Врагове на народа” или  по-актуалните към днес модификации на “Кой е виновен?” от типа на “политическата класа”, “корумпираните”, също така в синхрон с актуалните геополитически нагласи: “путинисти”, китайски “комунисти”, палестински терористи и други щампи оформени в колективното съзнание…

Те просто продължават традицията “лов на вещици” в днешен прочит.

Така е от векове.

По една и съща схема.

На най-различни континенти, в най-различни обществени системи. Лесно и просто.

Откриването и заклеймяването на Виновните е форма  на масова и индивидуална/лична псевдо психотерапия от ярко самодеен тип. 

Тя е предпочитана,  разпространена форма на самозабаламосване, защото бързо и само временно закрива болезнени за човека въпроси, на които инерцията на мозъка търси прости решения, вместо всеобхватни и доста по-сложни. 

Щом се намери Врага, който е “Виновен” остава да се осъди, да се освирка или да се предприеме друго там…освобождаващо напрежението действие…защото “заради него/нея….не можем да…”

Целият масов ентусиазъм за протести, различни други многобройни ритуални действия, включително събаряне на паметници с възторжени възгласи, заклеймяване на личности, блокиране или пряко физическо унищожение на хора, определени за Вредители е мотивиран все от същата тази илюзия, че премахвайки Врага проблемите изчезват.

Да, ама Не, както казваше оригиналния Петко Бочаров

Т.е. с или без масови крясъци, подскоци и фойерверки от подобен тип остава нерешен въпроса “Какво да се прави?”

И се намира Нов Враг, който…

Завърта цикъла отначало.

След което спешно се търси друга кандидатура…

Медиите правят Кастинг, набират аудитория…

Привърженици За и Против, Фили и Фоби, Правилни и Неправилни…се разпределят…

И…СТАРТ!

Методът “Кой е виновен” има ясен цикличен характер, той възпроизвежда себе си БЕЗ резултат към промяна и ново качествено ниво.Не води до РЕШЕНИЕ на съществуваща неудовлетворителна среда. Недоволството остава до новия сезон на сериала. С нов Кастинг, естествено.

Избор 2-ри: “Какво да се прави?”

Този подход в ежедневната ни “навигация” отрича възможността за търсене на “Виновен” или “Виновни”, защото те са ненужни, обременяващи фигуранти в търсенето на конкретни решения за справяне с определена ситуация и последващо развитие. Ако си задаваме въпроса “Какво да правя?” излизаме на прав път по една единствена причина: Поемането на лична отговорност за присъствието и действията ни в реалността. 

Ситуационен анализ: Ако се огледаме внимателно и като си задем няколко ясни въпроса за причините на нашата несигурност и тревожност: ще започнем да се ориентираме какво в ежедневието ни приемаме за недостатъчно като количество или неприемливо като качество. Кои всъщност са проблемите, които ни правят напрегнати и недоволни? 

1,2,3,4,5…

И от кого зависи те да бъдат решени? 

В този момент има шанс да ни посети някоя поредна щампа от типа  “И как да го направя когато Политиците, Корупцията, Шефа, Държавата, Ковид-19… ми пречат”

Поемането на личната отговорност за живота, развитието, благополучието, личната ни радост и щастие преминава през отхвърлянето дори на мисълта за решаващо и блокиращо влияние на Външни Фактори.

И тук е целия трик.

В обичайното си състояние, когато работи с готови, импулсивни щампи, човешкия мозък работи с 8% от енергията на цялото тяло. В активно, мислещо състояние, потреблението се повишава рязко до 25%! (Може да потърсите в Ютюб лекциите на проф. Вячеслав Савельев).

Именно затова, от нежелание да работи, мозъка  ни подхвърля готови модели. Ако достатъчно дълго ги използваме изгубваме самата способност да го предизвикваме да върши “работа”, т.е. да намира вариативни решения за ежедневните ни случки. И идват удобните “обяснения” защо НЕ Можем да… 

А, не е така!

И сега разбирам, защо има хора, на които в повечето случаи им се получава…ами живота им се подрежда…защото ежедневно правят крачки според възможното в реалната ситуация, постоянно търсят варианти, пролуки, врати…

И в най-непрестъпната крепост може да проникнем, нали?

Моят Вожд и Учител (конкретно в бизнеса) Аристотел Сократес Онасис (силно противоречива личност, но гениален схематик) беше казал: 

“Моето единствено правило в живота е, че няма правила!”

Като се абстрахираме от анархистичния привкус на казаното, т.е. ако не го “затапваме” с някоя готова щампа, можем да се сетим за следното:

Правилата са сбор от опита на колективното съзнание от предишни периоди. Т.е. ако правиш-не правиш едно или друго то тогава…ще…

А дали е така?

Остаряват ли законите, нормите, променят ли се с всеки етап, нови обстоятелства, нови открития в човешкото съществуване. Все още ли е задължителна тезата, че Земята е плоска?

И кога правилата се превръщат просто в ограничителни норми? В догми?

Извън правилата на Природния закон, преведен на човешки език в етичните норми и религиозните писания, всички други правила са тленни! Някои още утре!

“Какво да се прави?” е ежедневен въпрос. Той е живата ни способност да се движим към  целите си, когато осъзнаваме ограниченията, според ситуацията в деня, но заедно с това като търсим още и още и още варианти за движение напред. Заедно с Пробите и Грешките изработваме способността да адаптираме подходите си и да премерваме крачките си. 

Да се подготвяме и да експериментираме. 

Да се движим. 

Постоянно да се движим, както и всичко, което е около нас в това Мироздание.

На всяко препятствие да намираме поне пет възможни решения, за които да мислим, да опитваме и да изчакваме, ако е необходимо, за да заемем още по-добра позиция за следващ подскок.Не е различно от спортистите, които скачат на висок скок. Когато отработваме детайлите и премахваме неработещите решения продължаваме да се приближаваме към онова, което желаем. Към по-високото ниво.Ежедневно.

Та…Кой беше Виновен?

Невъзможно е да променим хората около нас, държавите, обществените процеси…Но,  можем да се променяме с ежедневния си стремеж да останем живи.

Да  сътворяваме живота си.Ежедневно, активно.

Без да заспиваме върху моделите.

Така си мисля.

Ханя,

11/01/2024