Моделът – капсулата на саморазрушението!

Не може да е изненада или противоречие, че в конфортно подсигурената като жизнена среда съвременна цивилизация постоянно се увеличават рисковете от нови психични разстройства и повишаване на броя на самоубийствата.

За последните 20 години увеличението е с 36,7% според различни институти, фондове и здравни организации.

Оставям настрана конкретиката, върху която да дискутират професионалистите-специалисти, като цифрите и методологиите.

Един много простичък поглед наляво и надясно в живота ни може да ни подскаже какво се случва в реалността точно покрай нас самите.

• Колко хора познавате, които не си харесват работата – да започнем от това..
• Колко познати/приятели ви се оплакват, че не се чувстват щастливи, имат проблеми, не се усещат поне удовлетворени от ежедневието си?
• Колко от тях споделят страхове за Утре и за своите перспективи?
• Колко човека във вашето обкръжение живеят като в битка за оцеляване и имат усещането, че живота им не е това, което биха искали да бъде?

Позволявам си да разсъждавам, да правя изводи, които споделям тук без задължителното желание да се съгласите с тях или да ги заклеймите. Това няма конкретно значение защото в съвременния медийно повлиян свят повечето от нас се ръководят от готови мисловни конструкции, които им дават възможност за Мигновена Реакция от Одобрително/НЕодобрителен характер. Лайк-Не лайк. С това нашата “ориентация” и  “вникване” в получената информация автоматично приключва.

Така работи Негово Величество МОДЕЛЪТ!

Голяма къща – хубаво

Дървено бунгало-лошо

Много приход – хубаво

Малък приход – лошо

Пазарна икономика – хубаво

Планова икономика – лошо

Демокрация- хубаво

Диктатура – Лошо

Висок и красив човек като от списание – хубаво

Нисък и набит човек – лошо

Модерна дреха- хубаво

Небрежна дреха – лошо.

А дали е така?

В тази категорична бинарност отсъства само едно – ситуативната Реалност СЕГА!

Всъщност моделите предпоставят чисто емоционална реакция на факта, а не неговото разположение в реалната житейска среда.

Моделът е едно Вярване, което сме взели на въоръжение някога, подсилено от колективните вярвания на “общоприетото” “Така е!”, който ограничава живота ни до една фиксирана линийка за измерване, чрез която се опитваме да нагласим целите си и житейските си приоритети, да проправим навигациятата към мечтаното бъдеще…което наричам Проекция на Трона. 

А и то е…Модел!

Просто Модел, изграден от медийни холограми,  характерни за епохата на масовите комуникации. Проекция на Трона, която е навлязла в нашето съзнание с филми и всички други медийни носители, населяващи това мило, осакатяващо явление наречено Масова Култура.

Моделът, Проекцията на Трона не работят устойчиво като финален резултат (Реалността, включително и земното притегляне, не се съобразяват с тях) и това е първоизточникът на неудовлетворение и разочарования, на депресии и кризи, когато “животът не върви така” както сме го нарисували в Проекцията на Трона и пътя към него, изграден от вярванията-модели, че “Така е!”.

Всички съвременни щуротии “Да бъдеш Себе си”, “Да следваш Мечтите си”, “Да бъдеш свободна Индивидуалност” катастрофират именно в една много проста съществуваща неотменна Реалност – Вселената и нейните процеси, на които сме подвластни.

Първите две Божии заповеди:

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

Ако разгледаме религиозната форма като  “превод” на Вселенските закони можем да направим извода, че те са изначални и нашите индивидуални житейски пътища и съдби са вторични. Ами да.

Първата заповед….

Движението на небесните тела е свързано най-малкото с приливите и отливите, със сезоните, с доминиращите житейски цикли на галактиките, системите от планети, на самите планети, континенти, климатичните условия и какво ли още не. 

Цялата архитектура на безконечната и неизучена (повече от 95% от процесите са ни неизвестни според астрофизиците)  система подчинява на своите закони на развитието, унищожението и трансформацията на енергиите всичко надолу по веригата, включително и цикличното развитие на нашите органи и клетки.

Втората заповед…

Директно предупреждение за несъстоятелността на холограмите-модели с които живеем. Проекцията на Трона! 

Всичко край нас се движи и променя постоянно (като естествена форма на живот)  и всяко твърдо убеждение “кумир” е безсмислено, защото след секунди  може да е невалидно просто ЗАЩОТО реалността вече е друга! Факт или Не?

Самочувствието ни на Съвременни, Развити, Напреднали, Можещи, Знаещи и Подреждащи Света… всъщност се опира на 5% познание за мирозданието. 

Само 5% от реалните процеси в жизнената ни среда са известни, но независимо от това вярата във Върховенството на съвременния човек над Вселенските закони ни дава “шанс” да експериментираме с ДНК, ГМО и хиляди други намеси да пренаредим всичко по свой каприз, включително и Галактиките. 🙂 Вярата в изключителността и в това, че всеки е Пъп на Вселената.

Моделът е именно това. Пъп на Вселената.

Проекцията на Трона е именно това. Пъп на Вселената.

Нашият личен, индивидуален напън да изменим Космоса като ни се иска, за да бъдем Себе си! Да следваме Мечтите си! Да се издигнем над…туй ли онуй… каквото и да е там…в сравнение с…и собственото ни Величие.

Безусловната вяра в нашата матрица е в противоречие с променящата се ежесекундно реалност. Моделът ни въвлича в заблуждението че: “знаем как работи света и какво искаме да постигнем, защото знаем и формулата, която работи”.

А…работи ли?

В този унес пропускаме възможността да наблюдаваме промяната на обстоятелствата и да адаптираме стремежите си към Възможното за Момента,  заедно с това да търсим нови решения за  развитието на способностите и желанията си, според Това, което Е.

Промяната е непрестанен процес, в който Моделът е ограничение и слепота, заради която настъпваме мотиката от грешната страна. Ако крачиш смело към края на тъмна стая може и да паднеш в дупка. И това правим с моделите. Крачим през живота на тъмно.

Християнството говори за Смирение. Именно затова. Не за да се откажеш от стремежите си и своето личностно развитие. Не. Но и заради разбирането, че има сила, подредби и процеси по-висши от нас. Независимо дали ще ги определяме като Бог, Творец, Абсолют, Архитект…

Преминаването извън границата на осъзнатата възможност прави човека Несъстоятелен.

Т.е. Несъстоял се. Неосъществен.

Оттук и разочарован, депресиран, агресивен, меланхоличен, озлобен, най-малкото безрадостен.

Една на всеки три жени (3:1) и един на всеки пет мъже (5:1) в съвременния свят изпитват тревожни състояния по целия списък на изучените  душевни разстройства чак…до неговия край. И напомням: с 36,7% повече в сравнение с преди 20 години.

Моделът и одобрението / неодобрението. 

Желанието за одобрение е най-голямата измама, която унищожава личността като потенциал.

Да споделя…

Състоятелността (жизнепригодността) на човек се строи върху фундамент от неговата история на  изпитания. Проби и грешки, научени уроци.

Те включват:

Дълбочина на смисловите корени. Осъзнатостта.

Познаването на исторически опит и цивилизационните промени в различните общества.

Накратко: Личният ресурс от Знания, Способности, Таланти, Опит, Ценности, материален

и друг Реално съществуващ потенциал. Без самозаблуди и взаимно подухване в платната от типа аз на тебе-ти на мене…ние сме най-най-най!

И освен знанията…най-важното:

Самостоятелността.

Абсолютна самостоятелност за вникване във Фактите, Реалността и стремежът към адаптивни (естествено, приемане на Възможните за момента Решения).

Компулсивността, емоционалния импулс да следваме нарисуваната в ума ни картинка и осмисленото, преценено действие са от двете страни на барикадата.

От едната страна Моделът, Проекцията на трона, Одобрението, Лайка и от другата Негово величество живия Живот, който внася корективите във фойерверките на илюзорнито и ресурсно необосновано летене към Нищото.

Всъщност това е Одобрението – нищо!

То е подмяна на факта на реалността заради страх от отхвърляне.

Затова подпомага фалшивата среда на медийната виртуалност, особено на социалните медии, които проектират идентичността  и индивидуалността на човека в рамка, като свързана зависимост от чисто манипулативни фактори, какъвто е одобрението според Клишето-Модел.

Доколко си съвместим с него.

С господстващото Виждане и Вяра на мнозинството към конкретния период на общо възхищение или отричане на символи или начин на поведение, угоден на масата.

Именно Моделите на колективното съзнание изкривяват не просто вашата действителна същност , но и осакатяват разбирането ви за света наоколо, който започвате да виждате през филтъра на лайковете.

Процесът е елементарен.

Превръщаме се в социални метафизици, които са готови да предадат своето реално виждане, за да се влеят в съзвучния хор на общоприетото, т.е. “онова, което всички знаят”!

И още…

Его-то.

С него се флиртува и в медиите и в политиката и в маркетнига и в… отдавна, защото то се превръща в мощен източник на ресурси и ограбване.

Неспособността на съвременния човек да се отърве от вируса на Его-то, е резултат на дълбокото имплантиране в масовата култура на поредица социални заблуди като “правата на човека”!

Издигането на личността, на отделната личност – ВАС, като Пъп на Вселената, е масова психоза, в която всеки индивид притегля и обвързва Света именно към своя си ПЪП, като отказва правото на другите да правят това, заради неговото разбиране за Правда, Иерархия, Морална норма и куп други аргументи за личното величие.

Хайде съпоставете 7 милиарда житейски концепции и докажете коя е вярната?

Вашата… нали?

Трикът е този.

А, тази игра е фундамент на измамата. Тя  дезориентира личността и я поставя в неестествена среда извън реалността на живеенето. Заедно с това полива мед на раната наречена страх от утрешния ден. Е, ако всичко вървеше така както аз мисля…Светът щеше да е друг. Защото аз съм Прав! Има правото да….

Т.е. ПРАВАТА, заради които нещо “се дължи” на всеки един такъв Пъп на Вселената са фикция, която не се потвърждава от законите на физиката и природата като цяло.

В това размахване на Права може би има преднамерена манипулативна логика.

Ако разсъжденията на личността се концентрират в житейските реалии и се движат по логичната поредица: личен ресурс, възможности, лични качества, способности и таланти, адаптация на плановете, независимо от медийните възхвали и социално разтръбени модели – просто огромна част от съвременната финансово-паразитна структура на икономиката и политиката ще рухнат.

Ако осъзнаете, че висшата мода или актуалните тенденции изобщо не са ви необходими защото нищо не добавят към вашето добруване, а амбициите за притежание просто изчерпват личния ви ресурс за развитие, ще осмислите, че основният враг на вашето добруване е вашият имидж.

Моделът, който следвате.

За Одобрението и “Принадлежността Към…” се инвестират, време, усилия и средства, които съвсем естествено водят просто към лудост. Защото въртележката на по-новото, модерното и мечтаното не спира… И все има шанс да изостанете от “Елита” на тренда.

Да приемем че…

Ако половината свят мисли и  обявява, че Не Съм Успешен, правилен съвременен и там още каквото е “всеобщо признато и актуално”…

Ако три четвърти от “цивилизованите” виждат в мен “дивака” и ме сочи заплашително и подигравателно с пръст… да видим… как се отразява това на:

моят ръст,

цвят на очите

и метаболизъм?

Как се отразява на това на целите и дейностите ми, на това, което реално извършвам като труд с ръцете си: на пресаждането на цветята и рязането на салатата?

Ние продължаваме да бъдем форма на живот, независимо от всички коментари. И да се развиваме независимо от мнения и заявления, когато не самоограничаваме от чуждите “правилни” оценки, които след време може да се окажат напълно неадекватни.

И понеже 7 милиарда Пъпа на Вселената се подреждат в състезателна конкуренция за надмощието “По-По-Най” всеки ден…тази надпревара на най- различни писти е безконечна и се възпроизвежда непрестанно за всички участници с временна радост и чести страдания. Зависи къде сте попаднали днес в Матрицата на актуалното “одобрение”.

Да чуваш себе си, означава да се освободиш първо от желанието да бъдеш одобрен.

Да се освободиш от Моделите.

Ако не осъзнаваш, че си форма на живот, която има право да се развива в съответствие с променящата се реалност по своя път, а търсиш доказателства че си “на прав път”  – ти си несвободен. 

И какво можеш да постигнеш в тази зависимост? Още повече зависимост и насилие над собствената си личност. От хиляди посоки.

Когато индивид или група ви атакува с неодобрение, с отхвърляне или ви критикува, а не води заинтересован диалог да разбере вашите наблюдения и размисли, тогава се случва следното:

Индивидът/Групата Осъществява своето Его-разширение чрез вас. Т.е. утвърждава се като Доминиращ Господар, “който има право на…” защото “Всички вярват в това”.

Тази форма на самозаблуден Триумфализъм се е просмукала в мозъчните клетки на няколко поколения. Това е форма на психологически колониализъм и господство на Правилните над Туземците.

И само като си помисля за Салвадор Дали? Кого ли е питал как да рисува?

Това е силата да бъдеш независим. А клопката е коварна.

Когато ви сложат в категорията: Не Сте “като правилните” те, от “вярната страна” са отново “в правото си” да изискват, да ви притискат или придобиват от вас нещо без ваше съгласие. Най-малкото свободния ви избор и да се подчините на масовия Модел или не. Ако се огънете, на практика това ще възпроизведе отново “Вярата” в правотата на Матрицата.

Този силен психологически натиск е причината малко хора да останат неповлияни от него.

Вероятно около 15% от населението.

В поовечето случаи, с времето, развиваме склонност към социално подчинение или приемане на Авторитети, които водят дори до антихуманни изкривявания, които са добре експлоатирани за конкретни политически, икономически, религиозни и други доминантни цели. 

Инквизиция, Войни, Геноцид, всякакви форми на насилие са били оправдани в човешката история с конкретно съществуващ МОДЕЛ, в който мнозинството вярва и налага. Разбира се утвърден като категорично “Правилен” и “Общопризнат”.

За голяма част от земното население това е причината да приеме начин на живот, който постепенно води до конфликт с дълбоката същност и ценности на индивида. Най-малко моделите влизат в противоречие с основните ни интуитивни сигнали. На дълбоко ниво ние знаем кое Правилно и Неправилно, кое е Истина и Неистина, кое Жизнепригодно и Нежизнепригодно.

Моделът е самораздуване…

Външна патерица.

Без външната патерица можем ли?

За патерицата…

Огледайте се.

Какво в живота ви е патерица.

От какво зависите?

Работа?

Признание?

Отношения?

Статус?

И ако ги премахнете?

Ако просто се огледате и заживеете в Реалността?

Моделът сковава и влудява, защото изисква още и още усилия да се вграждаме в неговите модификации и все повече противоречие с фактите на живота и личната ни същност.

Моделът изпразва живота от съдържанието на живота. 

От неговата постоянна промяна, която ни пресъздава през ежедневната ни способност да откриваме и търсим нови възможности и решения за движение напред. В съзвучие с логиката на развитието.

Когато се безпокоим за това, което можем да загубим повече от това, което можем да Не открием като нов Хоризонт – сме обречени на стрес и бавно загниване. 

На саморазрушение в капсулата на Проекцията на Трона

Съвременните болестите от бумтящите автоимунни аномалии, душевните разстройства показват и доказват процеса на това гниене. 

Боледуане и страдание означава едно: Не сте полезни на себе си, и смисълът от вашето живеене в развитие за вас самите  вече се изчерпва. 

Включва се програмата за самоунищожение. Вашето подсъзнание го прави. Логиката на жизнените цикли го предопределят според Вселенския закон. Спирането на развитието е край.

Дали той ще идва бавно през преяждане, алкохол, наркотици, промяна на пола или други самоубийствени практики – няма значение. Това е движението надолу.

Толкова.

За моделите…

За правилното…

За успеха…

За триумфа…

За Трона…

Какво всъщност искате и за какви бонуси предавате себе си? Своята преценка и истинни стремежи.

Не онези, които са ни внушени от външна холограма?

Животът ни препроверява.

Всеки миг.

Събудени ли сме?

Ханя,

26/12/2023