Пресътворяване

Как определяме, кои от решенията ни, начертаните приоритети и дългосрочни цели, визията ни за това как да живеем, са Самостоятелни? И наистина ли взимаме самостоятелни решения? Или тичаме в онова, което е по-скоро мечта – проекция без път?

Наша ли мечта?

Ако погледнем развитието на медиите и масовата култура през последните 40 години няма да е сложно да забележим, че живота ни се превръща все повече в следване на символни картинки. Холограми на обещанието.

На Светлото Бъдеще, както го наричахме преди 10 ти ноември.

Онова, което все идваше…ама не съвсем. Днес?

Стремежът ни към хубав и щастлив живот катастрофира в Понятието, в разбирането ни Какво Е Хубав, Добър, Удовлетворителен Живот.

Какво е?

Знаете ли за себе си?

Вие ли го открихте?

Харесахте ли си офертната картинка?

Как разбрахте?

Защо пожелахте именно това?

В най-осигурената, конфортна и задоволена епоха на човечеството, особено на онова, развитото технологично, напредналото научно, икономически подсигурено световно население, растат ужасиите: автоимунни заболявания, депресии, психози, агресия – автоагресия, извращения и доста упадък в ценностните ориентири. 

И неудовлетвореност, много неудовлетвореност, страдание и загуба на хоризонт и идентичност. Ако изобщо е намерена.

А защо ли?

Заради несамостоятелните ни решения, породени от объркването на фундаменталните опорни точки, които трасират живота на всеки жизнен организъм.

Вече четири поколения израснаха в хедонистичния унес, нарисуван от филми, списания, лидери на мнение, звезди, инфлуенсъри и всевъзможни нови медийни месии.

Моди, брендове, символи на преуспяването, визии, принадлежност… към тази среда, онази, група, кръг. Все догми и рецепти, които да ни отведат на бленувания Хълм.

Повяпвахме,  че можем да се наслаждаваме на живота, на съществуването си без да го забелязваме. Без да го виждаме. Същото онова Съществуване. Което се случва незавимо от нас. И което се развива независимо от нас, докато задрямваме.

Ами да. Независимо от нас, самите.

Забелязваме ли живота?

Я, да помислим…

Да или Не?

Моят отговор е : Не, Разбира се.

Иначе защо е всичкото това търчане, суетене, надбягване, надскачане, конкуренция, отричане, вричане в модерните идоли, онези “неотемливи” неща, които ще ни доведат до радостта и щастието? Без които не може…

Картинката. 

Малката картинка или Голямата картинка?

Ако има причина за всички разбити мечти, разочарования, страдания, психози и дуструктивна автоагресия, мисля си – тайната е там. 

В разликите между Малката и Голямата картинка.

Коя виждаме?

Я честно!

Колко често се слагаме в центъра на мирозданието и “имаме право” да го прекрояваме според своята правда какво е Правилно. Честият въпрос към готовите да ни слушат “не съм ли прав?” не е ли това стремежа да подредим нещата именно “правилно”, “почтено” и “справедливо”.

Според кои критерии?

Ами… според картинката в главата. Как Трябва да е устроена столицата, държавата, политиката, здравеопазването, образованието…Как Трябва да се живее.

Просто картинка. Ама малка. Нашата Гледна Точка формирана под влияние на многогодишно наслагване от медийни символи и подкрепяна от колективното кимане на още мнозина с тази склонност към задрямване в ежедневието.

Целият световен маркетинг и огромно количество от нашите пари се въртят в малката картинка. Енергия и усилия, десетиления… изтичат в нея плюс ипотеки, лизинги, кредити  и, накратко – продадено бъдеще. 

Все още ли някой вярва, че взимаме самостоятелни, свободни, индивидуални решения, когато:

1. Трябва да ходя на работа (която не ми е много по вкуса), за да изплащам именно символите на добруване и благоденствие.
2. Трябва да съм в тренда (на каквото и да било), за да не бъда отхвърлен от обществената група, към която принадлежа или се стремя.
3. Трябва да изповядвам “верните” ценности, които ме отвеждат към това добруване. Някои от тях не са много мои, но всички правят така… Това е съвремието. Това е новото и прогресивното (в, което инстинктивно не вярвам, ама…).

И…още “Трябванки”.

Колкото повече “Трябва” присъстват в живота ни, толкова по-дълга е веригата, която ни държи закопчани за неподвижната стена на задържителното поведение, на принудителните, съобразени решения. Съобразени с вярата в малката картинка на преуспяването. В офертната, Правилна Холограма.

И… с покрив над главата, с луксозни мебели, със съвременна кола, с пътувания, със спа, гастрономия, йога, хобита, клубове, спортове и… безкрайно потребление на листата от удоволствия, чиято тарифа можем да платим сега… Така живеем на въртележка.

Е има и една друга листа, чиято тарифа се надаваме скоро да можем да платим… и тогава…вече…съвсем ще се оправим и заживеем!

Тогава. Дали?

Днес?

Как е днес?

Щастливи ли сме?

Летим ли днес?

Имаме ли грижи?

Проблеми?

Или Усмихната Радост?

Да, малката картинка.

Революцията на медийното пространство и на социалните медии направи именно това.

Отне ни знанието.

Любопитството.

Търсенето.

Осмислянето.

Разбирането.

Стремежа. Свободния стремеж.

Когато всичко, което “трябва да знаеш” ти се дава от хиляди източници с един и същи лимит на съдържателност, в кратки форми, клипове и моделчета -това води в десетилетията до когнитивен мързел и когнитивна нетърпеливост. До невъзможност за натрупване и… после за осмисляне. В новите форми няма време за това.

И така се стига до отстраняване от знанието.

Често пъти, мои студенти са ме питали: А защо е необходимо да знаем това? Каква е неговата практическа насоченост? 

И в това е мъката.

В прагматизма на Обществото на всеобщото благоденствие, което е фиксирано върху монетаризирането на всяко действие.

Работиш, за да получаваш-потребяваш-издигаш се-работиш, за да получаваш-потребяваш-изкачващ се по-нагоре-работиш за да получаваш-още-повече потребяваш, после…същото нищо. Празнота и неудовлетвореност.

Най-голямата измама на XX и XXI век се казва…

ЗАДНИК.

Да, личния ни седалищен орган, превърнат в центъра на вселената. Медийно, житейски,утвърден от колективистичното съзнание, което тръби: това е живота, това е пътя, така се прави…Всички правят това…Всички правят така…Всички “знаят”, че така се прави…

Култът да бъде обслужен и задоволен напряко този централен за тялото ни орган. Без усложнения.

Гениалната уловка в тезите на консуматорското общество, че се живее по-добре, колкото повече облагородяваш и увеличаваш екстрите в своя непосредствен материален свят чудесно импонира с инстинкта за оцеляване и сигурност, но заедно с това ни води в заблудни орбити.

Шопинг терапия? И след това? Нова къща? И след това?

Листата на материалните желания няма край, защото това, което пожелавме, някой вече го има. И сме мотивирани и ние да стигнем Там…И после ТАм… И после ТАМ!

Това е уловка, робство и самоунищожение, проектирано за цял един живот, а също и масова психоза за стотици милиони животи. 

Влакче на ужасите с адреналин на придобиване на разни играчки по пътя, които носят мигове на радост, за кратко. Изхабени цели. И още по-голяма празнота, когато…дойде следващия модел…при съседа.

Къде е развитието? 

И така до пенсия и до финал.

Тази Малка Измамна картинка на Престиж и Преуспяване.

На също толкова  измамен титулован напредък без живец.

Мислим си, че можем да живеем, защото имаме право на…

Само да вметна: Вселената не е чела тези наши Права.

Тя е Там 14 милиарда години и дори приливите и отливите са под неин контрол.

И въпросите са други. Не за правата ни, а за логиката на житейските процеси.

Щастливи ли сме?

Летим ли днес?

Имаме ли грижи?

Проблеми?

Отговорихме ли си пак? Честно?

Планетите и Галактиките се местят всеки миг.

Реалността се мени непрекъснато. Разбираме ли Как Работи Света?

Разбираме ли от какво сме част? Прашинка? От какво зависим? Какво да правим?

Живеенето в матрици ослепява. Отнема възможността да следим промените в съществуването. Въртенето на въртележката води до световъртеж, при който губим визията, виждането на Сега.

А загубата на реалност е вече катастрофа. Предпоставка за разочарование и страдание.

Реалността, Истината…

Голамата Картинка.

Защо е съдаден човек?

Създаден.

Именно създаден по образ и подобие на Твореца, Абсолюта, Архитекта на Света. Онзи, Който… каквото и да е името му?

Да твори?

Да твори…

Да твори!

Да.

Какво е образование?

Инструмент да започнеш да се образуваш.

Да се създаваш, за да можеш да познаеш Реалността и да Създаваш.

Така ще се хармонизираш към огромната среда, към мирозданието, което постоянно се обновява чрез пресътворяване. Циклично, неуморно и бекомпромисно. Без да ни пита.

И кое е най-важното, заложено в човешката същност?

Да създава или да потребява?

Ако не възниква нова създадена стойност, реална стойност…как ще се развива всичко…от корена на растението до науката…Нов цикъл, нова спирала…

Когато правите това, което ви доставя радост и удоволствие – то е създаване.

Когато сте радостни – хвърчите и забравяте скованото си тяло и болежките. Няма ги.Трептенето с Цялото ни преражда.

Защото Съществуването ни е Време и Енергия.

На какво отдаваме Времето си?

На какво отдаваме Енергията си?

С Цел?

Всеки един от нас може да прави нещо, което никой друг на света не може да прави така, както НИЕ можем. Това е дарената ни личната съзидателна енергия с коато да се вградим в процеса на пресъздаване на Всичкото.

Това е Хармонията.

Затисната от Задника, който умело е запушил Хоризтонтите ни в лъскави илюзии.

Именно затова, преди да направим каквото и да било смятаме…т.е. калкулираме.

Пресмятаме сребърниците.

Колко ще получим. Какво ще купим.

Струва ли си?

Да. Струва си!

Да правим онова, за което не ни интересува колко ще ни платят. Онова, за което бихме платили да правим!

Струва си да отдаваме на творческия труд най-чистата си брилянта вътрешна мисъл, ентусиазъм и енергия. Най-добрите решения на този удивителен инструмент-нашия мозък, за да сме част от този процес на постоянно обновление, който тече независимо от нас.

Струва си да усетим как тази всеотдайност се награждава с трептежа на Щастието.

Защото също такава чиста и силна енергия се влива в нас, защото няма загуба на енергия във Вселената. Има само обмен. И каквото отдаваш, това получаваш. Такъв е кръговрата на Мирозданието. 

Да или Не?

Щастието води до благодинствие, здраве, успех, защото трептите в своята орбита, а не в холограма, нарисувана от други. Защото вашето щастие фокусира енергията ви върху вашите същностни цели. Защото осъзнавате какво правите, създавате…

И вашите цели, са ваши цели. Тялото, ума, интелекта ви водят към тах. За тях сте направени. Те са мисията ви тук.

Вашите цели.

Вашите самостоятелни решения.

Вашият Свят.

Вашият Живот.

Искате ли си живота?

Да? Не?

Може би ДА?

Зарежете Всичко, което не ви кефи.

Без въпроси: “Ами утре?”

Парите, децата, кредита…

Утре може да не дойде.

Или поне не такова, каквото си го рисувате по картинки.

За пореден път.

Едно такова, много правилно начертано утре, дето все нещо не му достига, ама някой ден…

Животът е време и енергия.

Кой ден?

Кой някой?

Творете.

Сътворете себе си.

….Лесно е да се каже когато…

Пак ли?

Ами Трябванките все още ви държат към стената.

Времето изтича.

Енергията също.

Не е ли време за живеене?

За летеж?

За всеки един от нас да излезе от съня на матриците.

Не е сложно.

Как?

Измислено е.

Принципът за недосегаемост на Източния Войн.

Представете си че губите всичко от днес.

Всичко.

Представете си го детайлно, преживейте го, може да се случи. Случвало се е.

Има и земетресения, пожари, кризи и фалити, непредвидени ситуации, пандемии, войни и какво ли не в този шарен живот.

Знаете ли как да продължите, ако се случи?

112 не е опция.

Ето ви една подсказка за Трите Стъпки след Края:

1-ва: А, това се случи. Вече го няма. Ясно. Факт.

2-ра: Я да видя какви възможности предлага този свят сега. Хъм. Да се поогледаме.

3-та: Това ми харесва. Значи…Напред.

Ами…Хайде напред. Свободни.

Нищо не е сигурно на този свят освен нашето присъствие (доста временно) и неговия ясен край. Останалото е набор от заблудни аксесоари.

Да се променим, пресътворим, защото реалността от холограмите и “престижните знаци” на нашите успехи е една поробваща илюзия. Която заспалото под матрици съзнание приема някак си за вярна.

А всеки ден предоставя нови предизвикателства и нови възможности. Всичко край нас се движи. Планетите също. И вчерашното Така е правилно…днес…така ли е? Истина ли е онова, което знаем? Или пак да се поогледаме защото… (накъде отива този свят?)

Въпрос на избор.

Да живеем или да се дотътрим до финала с почестите.

Творецът ни е дал всичко.

Какво още ни трябва освен Нас Самите с всичките си прекрасни таланти, които ни е вложи…за развитие.

Това е разликата между живота на животните и живота на човеците.

Животните Оцеляват чрез храна, размножение и доминация в конкуренцията на отнемането. Трите функции на животинския живот. Животинската програма.

Хората подлежат на развитие…разтварят този кръг чрез надграждане на способностите, надскачане на вчерашните лимити в намиране на нови решения и хоризонти. И утре пак.

Нали?

Да се поогледаме днес.

Нас.

Матриците.

Въртележките.

Холограмите.

Догмите.

Изкушенията на Его-то…

Да поогледаме.

Ханя 

10/11/2023