Записано и за четене – scroll down
И за прочит
Синьо, да…
И…още малко…синьо,
Изгрява в мека, топла
Синева…
Синьо,
Просто чисто синьо,
Ухаещо на
Кадифена Свобода.
Синьо, да…
Щептящо синьо
Избухващо във тих безкрай.
И Синьо.
Още щипка синьо
По Твоя път в невидимия Рай.
Синьо без думи,
Синьо без щрих,
Синьо без време,
Без Нищо,
Синя въздишка,
След сини искри,
Ето…намери ли Всичко?
Просто… Синьо,
Синевата и Ти…
И рисуваш с криле щом поискаш,
Синьо във полет,
Синьо през дните…
Всеки миг е обагрен във
Синьо.
Потърси го.
Синьото…
Ето…
Идва.
За Теб.
06/10/2024
Учудени очи
Всеки ден е различен.
Вярваш ли?
Всеки ден е просто Магичен
Виждаш ли?
Всеки ден е твойта поезия
Твоята същност изгряла,
Всеки ден е отделна история
Ухаеща, светла…жарава.
Всеки ден е отделна планета
Кацаш, изследваш, отлиташ…
Всеки ден е отделен живот
Който вдишваш, събуждаш, претичваш.
Всеки ден е малка звездичка
Която изгряваш и блясваш с надежди,
Всеки ден е твойта експлозия
С която подписваш летежа
В безкрая…
Всеки ден
Всеки ден
Всеки ден
С очи го събуждаш, с почуда
И с дъх отмерваш простора
Как ще е – шарено или в унес?
С възторг или банална история?
От изгрев до залез е Днес.
А, рисунката…тя само е твоя.
Щрих, цвят, Ти….
Почна ли?
А, Секундата…смени се със нова.
Хайде!
(Paparazzi photo by Maxi Malinov)
Платаняс,
29/08/2024
Ние Сме нашите осъзнати решения.
Ние Сме нашия Път докато следваме Стремежа.
Ние Сме Съдържанието, което изграждаме стъпка по стъпка към / с / целите си.
Ние Сме Резултата, Личността и развитието.
Всичко започва, завършва и продължава с делата ни.
Възходите, Провалите, Уроците
Целият ни живот.
03/08/2024
Животът е Небе
Рисувано със вятър,
със облаци и гръмотевични бразди,
Синева, дарена със посоки, със слънчеви прегръдки и звезди.
Животът е небе
А виждаш ли се като птица?
Откъсната от белези и спънати мечти?
От котви и от страхове за падане?
Дойде ли времето?
Лети!
Бъди…
В летежът винаги посоката е Твоя.
Без маршрут и без утъпкани следи,
Какво ти казва календара?
Днес, дойде ли времето?
Най после?
А?
Лети!
Бъди.
Животът е Небе.
А ти си птица.
Крилете са у теб.
Там някъде…
Сега си ти.
08/06/2024
Ханя
Пясъкът шушука със вълната,
В очакване на босите ни стъпки,
А вятърът флиртува с аромати,
подправени със топли, морски пръски.
Лятото примъква се на пръсти,
Със звън от мачти, струни и платна,
И късни ноти от рибарски кръчми,
Нашепват обещания с нощта.
Вдишай.
Почуствай.
Засмей се…
Дойде !
Дай душата на Вятъра…
Не, не питай ”Къде?”
Нека с топла прегръдка те води,
Хоризонтът и днес ни протяга ръце,
Да възкръснем във нови простори.
Ханя, 25/03/2024
Неочакван портрет
Едва ли трябват много думи за…това.
Едва ли трябва Нещо или… Нищо.
Дори без вричане дори и без Мечта….
Живее тя: реалност без въздишка.
И без да “трябва” и без протокол,
Когато слънцето извира от душата,
Политат облаци и птици, дни…звезди,
В съзвучие със този аромат без думи…
Дишащ през сърцата.
Атина 31/01/2024
(Ей тъй докато се разхождам…)
Пробуждане
Утро. С Лъчи.
Утро за Полет.
Утро за твоето Утре.
Утро – Живот.
Утро с Очи.
Утро за вдишване в унес.
Утро с криле,
Трептящи в очакване,
Които разкършваш с мечтите си,
Утро за Вяра,
Утро за взиране,
В хоризонтите…които не Си…
Но ще Бъдеш!
Нали?
Хоризонтите:
Дъх, без който не дишаш!
Хоризонтите:
Кръв, Кислород и Искри.
А… без тях… минутите сричат…
Заекват и тичат пак… натам…
В Пещери от Мъгли.
Към пътеки червени и протъркани стълбища,
Към Триумфални Прозрения, Тоги и Стръв,
Към прожекторен лъч и усмивки замръзнали,
Към Успехи и Много Правилна…смърт.
От житейски интриги замесена. Приживе.
А…
Просторът е наш, подарен и безкраен,
Пробуден, отдавна…преди да заспим,
Само криле са ни нужни за реене,
Свободни криле на свободни души.
23/12/2023,
Ханя
Аромат
Утро, кафе и начало,
Утро с магични мечти,
Утро – йероглиф за познание,
Утро, шептящо: “Почни…”
Утро с прелитащи пориви…
И… с облаци, рисуващи път,
С пръски, пробуждащи пясъка,
Утро с Хоризонт и…Светът…
Който…
Пак…
Пренаписваш, извайваш, Рисуваш с идеи, с криле,
Светът, който отново прераждаш…
По-светъл, по-топъл,
По-шарен от Днес…
26/10/2023 ,
Ханя,
Ето
Протягам ти сърце…
Протягам ти душата си…
Докосвам те със ритъма на пулса.
И вливам се в кръвта ти с лекота,
Разтворен във усмивката целуната.
Докосвам те със поглед и замирам.
И стоплям се от твоята омая.
Крилата ни, преплетени в прегръдка
Потръпват и понасят ни към Рая…
Високо, Високо и Там… настрани.
В пространства звездни, ненаречени…
Където няма сълзи и мечти,
А, само дъх и обич, истина и Вечност.
16/09/2023,
Ханя
Път
Крачи, изкачвай се, Бягай. Не от…
Към.
Винаги Към…
Крачи към Хоризонта си.
Изкачвай се към вчерашното “невъзможно”, за да го отминеш с усмивка.
Бягай към целта без да губиш фокус към желаното, повярвано твое…
Не се оглеждай.
Не спирай.
Не питай.
Не чакай да ти позволят
Да те одобрят.
Да ти подпишат пътен лист и гаранционна карта.
Да те посъветват перспективно, правилно и задължително.
Да ти подскажат приемливото…без което…
Уф.
Знаеш.
Знаеш…нали?
Къде душата ти пее и лети между звездите.
Къде?
Върху пясъка или над вълните?
Къде?
Зад ъгъла?
Или при Твоето Там…
Знаеш къде можеш да захвърлиш:
Дрехите, условностите, ключовете, времето, онова, което те “закотвя”… някъде Там, ТАМ, където не искаш да хвърляш котви и минути. Нито секунда…
Крачи, изкачвай се, бягай, лети.
Ми… да.
Вдишай.
Издишай.
Повярвай.
Всяка секунда Си Ти.
Такъв, Такава.
Истински и Истинска.
Искаш ли?
Животът.
Твоят Си Живот?
Хайде.
Направи го.
Да?
Винаги имаш първата секунда да започнеш.
Точно така както…
И…Без …
Бъди!
19/08/2023,
Ханя
Горещо препоръчвам
Заемете се със себе си. Всеки един от нас има необходимост от това.
Да, във всеки един от нас живеят стотина или повече суб личности, които в различни моменти ни нашепват различни идеи, мераци, щуротии и изкушения.
Да станете Главнокомандващ на този житейски цирк си е лична задача. Да напишете маршрута си честно…
Може би най-важната, която чертае пътя към Радостта, Удовлетворението и Щастието.
Съвременното общество чрез медиите и социалните мрежи натрапва модели, които правят човека несвободен…именно в принудата да ги следва, за да бъде „приет” и „зачетен”.
За да…трябва…
За да…обезателно…
За да… не може без..
Моля?
Щооо…
Switch-ът на Off.
Заемете се със себе си. Всеки един от нас има необходимост от това.
Приемете себе си.
После, разберете,приемете другите.
Ами…и у тях живеят стотина джуджета, които всеки момент „подсказват”… различни посоки.
И…подхлъзват или пък казват нещо смислено…
Та, замете се със себе си. Всеки един от нас има необходимост от това.
И се зарадвайте на възможността да сте такъв човек, какъвто решите, че най-естествено ви приляга.
Свободен, летящ.
Да градите…Живот… минута по минута… такъв…какъвто го мечтаете.
Без „след 5 години” или „Когато…най-после…”
Всички сме били в този сценарий: когато превръщаме еженевието си в сиво минало с бясна скорост…
Защото…”правилно”, „трябва”, „задължително”… за изпълнение…
Иначе самите се позиционираме като някакви „неправилни”.
Има и друга „програма”.
Казва се:
„Матриците в кофата”.
Заемете се със себе си. Всеки един от нас има необходимост от това.
Подредете вътрешния си цирк…
(Мани, мани, какво всеки от нас ще види из неговите кьошета и чекмеджета…)
Ами, инвентаризацията е добре да започне все пак…някой ден..
Така си мисля…
Когато проветрим страховете, условностите, адаптивността, вярата в безсмислените компромиси, стремежите към „одобрение”, „статус” и „превъзходство”… просто ще се завърнем към реалната си същност.
Или както е модерно да се каже „ Ще бъдем себе си”.
Но, едно друго „Себе Си”.
Не от профилните снимки…и съпътстващия го житейски фасаден маскарад.
Онова „Себе Си”, което вибрира с радостта да крачиш, да дишаш, да се усмихваш, да грешиш и да се смееш над провалите си, защото те вече са минало…няколко секунди по-късно.
А…нови секунди отварят Пътя ти напред.
И нови шансове: да си Жив, Летящ, Щастлив.
Защото само така можеш да се радваш на земните си минути.
И да предизвикаш радост.
И да привличаш радост.
Да.
Да подаряваш Щастие. Да получаващ Щастие.
Накратко…
Щастието е да изключиш нещастието.
Като напипаме превключвателя…
Това е…
03/11/2023,
Ханя
Размисъл
Всяка една красива история започва с Взаимност.
С Взаимен поглед, изгрев, залез, вдишване и Вглеждане.
Всяка една красива история се развива с Възхищение и Уважение към човека отсреща Всеки ден.
Един и един…двама в единство.
Може би за кратко…
Дълго?
Завинаги?
Колкото.
Не знаем…
Всяка една красива история завършва с хитруване.
С желание и план да получиш повече, на промоция. Ми…
Без Взаимност.
Някак тъй…
Щото…
Става.
Или не? Без истинност…
Ми да…И?
Когато мътният и чистия поток се смесят в стремежите…в мислите и плановете… мътното залива всичко.
И душата и сърцето и бъдещето.
Всичко, което сме.
Цялото ни същество… се превръща е смрадливо нищо, като продукт от аварирала пречиствателна станция на някой курорт…
Красивото, чисто и мътилката застават от двете противоположни страни на житейския ни път.
Два тротоара.
Малко компромис или чиста истина?
Посоките са две.
Изборът един.
Мътно-Чисто…
Защо ли?
Земното притегляне е факт.
Да летиш се учиш.
Правилата.
Науката.
И ще можеш, ако успееш да можеш, ако платиш цената на знанието с истинна стойност на честното усилие.
И Вярата в истината.
И праведното.
Животът предлага купени , с хартийки, дипломи за летеж само на самозаблудата.
Без знание за земното притегляне, нали?
Холограмка…
А…
Останалото е реалност.
Ден.
Нощ.
Изгрев.
Луна.
Тишина.
Докосване.
Усещане.
Усмивка.
Радост.
Думи в тишина.
Очи в сумрак…
Взаимност в бездиханност…
Истинско
Мечтано.
Истина…Истинска.
Чисто.
И…Честно.
Когато си от слънчевата страна на уличката и не се криеш в сянката…ще се стоплиш.
А Слънцето е най-силната енергийна истина.
И е твое…за теб.
Да / Не?
Избери.
Под ярката му светлина няма място за тъмни галерии и задни входове…някак си… няма…удобни подземия…преки…
Всяка красива история е истина.
Всяка друга е…
А…
Всъщност има ли значение?
Защото време за мътилка…няма.
Или…Колкото щеш…
Нямам…а ти?
Може би понякога изборите ни изглеждат сложни.
Или не.
И грешките и изкушенията на Его-то и неговото Ехо са наоколо.
Ми да…препятствия.
Когато се попиташ за всяко нещо:
Истина ли е?
За добро ли е?
Полезно ли е?
Можеш да филтрираш мътилката през трите сита…
Да, можем да живеем Красиво, Нали?
Стига да…
В една истински красива история, която рисуваме с взаимна радост…няма полусенки, само чисти очи.
Как я пишем днес? С кого?
А утре… заедно?
Или…
Така де…размислих се…
Случва се…
Така…просто така…
Четката е наша…
Ще рисуваме…
Хоризонтът, мечтите и…
Това…
20/09/2023,
Ханя
Плажът
Слънце, случки, свобода.
Пясък, шепот, залез.
Струни на бозуки край брега,
Вино, бриз и сладост.
Думи от вълни…Луна,
Мигове рисувани от пръски.
Звезди, усмивки..тишина.
И две следи към Изгрева.. с искрящи стъпки.
05/07/2023 ,
Ханя
Да, зная и това ми стига…
Зная.
Научих го… с касовата бележка.
Както всеки един от нас… за всеки опит, проба- грешка…цена.
Това, което оковава дните ни (и дъха ни) е клопката на одобрението.
Палецът „нагоре” на другите, който би трябвало да потвърждава или заклеймява нашето съществуване. Признанието… Ъ?
Хъм…
Ами… ако подминем Матрицата?
Ами… ако откажем да сме:
„успешни”,
„спешни”,
„уникални”,
„модерни”,
”праведни”,
„обществено признати”,
„популярни”,
„свръхмолекулярни”,
инфлуенсерно “красиви”,
Фейкбук “щастливи”
„богоизбрани”…
Avē Cesar, moritūrī tē salūtant !
Дали?
Всъщност, просто е:
Искаш ли да поговорим?
Искаш ли да споделиш?
Искаш ли да се посмеем?
А…
Не питам дали ме харесваш…
Защото Съм и без да подпишеш моето Съществуване.
Просто Съм и ти протягам ръка…на твоето Си.
Общуване.
Ако го пожелаеш.
Човек и човек.
И само това.
Истина.
А?
Да.
За Матрицата споменах.
Минаха от Чистотата и я прибраха.
Беше подпряна на кофата.
Не само моята.
Още някой се беше усетил.
В точното Време.
След Изгрева.
Ми… то така става.
Все някъде наоколо има кофа.
За всяка една…Матрица.
И по Залез…също. Кофа.
Топлина и усмивки!
20/12/2022,
Ханя
Трансформация
Само загубите могат да те направят свободен.
Убиването на Феникса.
Рестартът на нулата.
Само загубите могат да те направят свободен.
Изгарянето на основите.
Онова, което изтляваш.
Нали.
Само загубите могат да те направят свободен.
Същността, до корен,
Вярванията до земя.
Надеждите до вода…
И…душата до вълна, волна…и силна.
Само загубата може да те направи свободен.
Когато откъсваш първо себеусещането, после опашката от гроздове: идеи, надажди, планове и … себе си.
Когато нажежения печат на каторжника приемаш с радост, защото дори дамгосан с него, знаеш, че небето е синьо.
Когато ти отрежат пръстите или поругаят плътта ти… разречена…знаеш, че небето е синьо.
Небето е синьо.
Небето е синьо..
Небето е синьо…
А там е душата ти и твоя… полет.
Непринуден и твой.
Твоето царство.
За векове.
Дадено е.
Благодаря.
05/04/2022,
Банско
В Пламъка
Огън и плът.Нищо особено.
Огън и плът.Две еднакви жития.
Огън и плът. Живо, естествено.
Огън и плът…и…Само, само това..
Като…
Истини истински…в шепот.
А, може би рафт Луни от станиол,
Писмо, без бутилка…букви в небето,
Или селфи, поза…SMS и… карфиол…
Огън и плът…
Истини дишащи,
Думи по въздуха,
Аромат от душа,
Пулс, ритъм, прозорец, пространство,
Секунда, единство, вяра…
И тя…
И ти…
И всичко…
Полъх от погледи, звезда, тишина.
И всичко…
Сега…
Вдишай!
15/01/2022,
Банско
1,2,3,4,5….Само една любов
Само една Любов ми остана,
След пожарища, пепел, пирони и тел…
Само тя, широка и топла,
НЕнаречена ,
Само тя.
Радостта без предел…
Блуждаеща.
Само една Любов ми остава,
След пустощта на ,разбъркани дни,
След всичко, което отнесе Реката,
Дни, дни, дни и пак …дни…
Дни на Брега,
Дни под Луната…
захлупена,
Дни под изстинали покриви,
Дни без мечти,
Дни във очакване…
сляпо…
Дни стъпкани в чужди Животи…
Дни, изнизани…просто там…
Дни.
Някак си…
Заковани на кръст,
Като прозорци напуснати,
Като гроб, изоставен
без памет и дъх,
Като кръв почерняла, изтляла, ненужна…
Дни ослепяли без залез…
без утре…
Дни.
Дни…Дни.
Само една Любов ми остава,
От крилата на Феникса верен ,
Само една Любов без покана , такава…
Без адрес, без клеймо, без молба за търпение.
Само една Любов ми остава,
Без оферта , без селфи, без кич,
Само една искрица- искряща,
Пламъче по-леко от хич…
Пърхащо…
Пламъче нежно и силно…
А…
Битки епични се сляха във крахове,
Заедно с полети в Имперски мечти,
Замълча Суетата, полегна в Мъглата,
Остана асфалта, посоката…и..
Ти…
Самият…
Дали като праведник в газова камера,
Като грешник, бос по късни листа,
Като врабче с крачета премръзнали, смазани,
Като Цезар на станиолена лелейна съдба…
Нарисувана.
Ти…
Самият…
Ти знаеш въпросите тихи,
Които нашепват отровни ответи…
Светлината остава, да, там… не далече,
Само там, където… свети сърцето,
Само там. Където…
…една любов ти остава.
Без думи.
Без замяна.
Без нищо…
Сега.
Само една Любов за подарък…
Без друго.
Любов… само Искра.
Прегърни я.
Тя тук е.
Когато усетиш как да обичаш…
Когато смело отключиш живота си…
Когато живееш без да се вричаш…
Когато летиш…
Само една Любов ти остава…
Да изживееш…
топло и тихо.
Тихо и нежно…
Без думи…така…
Само една Любов
Без пространство.
Дори и без Крачка…
в Прегръдка…
Сега…
Само
Една
Любов.
Само
Една
Любов..
Само
Една
Любов…
26.12.2021,
Ханя
Прегръщам те...
Непозната и мистична,
НЕмечтана, НЕбленувана
Прегръщам те само Усетена,
Несрещната…
Прегръщам те без шепот.
Някъде в сънищата…
Силуети рисуват Хоризонти…
Не мечти.
Безкрай и Безпространство…
Някъде в просъница ти казвам думите, които се надявам да не чуеш…
Не.
Думи не са…
Повей, който да те погали.
Сега.
Прегръщам те като облак,
До който не мога да достигна от Земята,
Прегръщам те като писък на чайка,
Прегръщам те като полет със скършено крило.
Прегръщам болката ти, защото тя е изгрев,
Ранна усмивка за двама…
В Блаженство…неназовано…
Прегръщам те – не те познавам…
Вярвам, Вярвай…
Там, зад ъгъла,
Там някъде,
Там никъде…
Там.
Там..
Там…
Има прегръдка за… Теб!
Зад невидяното,
Зад изхода на метрото,
Зад ключалката на самотата,
Зад мрънкането на неверието,
Зад хлипането на отчаянието,
В миговете на самопричиненото пробождане…
Там някъде…
Там никъде…
Там.
Там..
Там…
Има прегръдка за… Теб!
Усещаш ли?
Чуй…
Топлината и силата на диханието…
Сгуши се…
Прегръщам те…
И не питай… защо…
Да помълчим.
20/10/2021,
Ханя
Звезди и звезди,
И…звезди, и… звезди…
Вятърът тихо ги пали.
А под тях две смълчани души…
С изненада живота прозряли.
Звезди и звезди и бриз от искри…
И зеници, рисуващи в мрака,
Прибоят разлива бразди от съдби,
Притихнал, с почитание…някак.
Звезди и звезди и само звезди…
Като ноти на тайна симфония
Тишината подпява,
с аромати дъхти,
И с вълните тихо мълви:
Ела, тук съм и…
Всичко вземи
С нежност
И в Искреност
В Честност
А утре?
Да утре…
Нарисувай звезди!
Там, Горе в Небосклона за Вечност…
Звезди, просто искрящи звезди.
Онези, които сънуваме,
Онези, които жадуваме,
Онези, които споделяме,
Онези, които ни шепнат, мъждукайки,
Онези които ни сливат във цялостност…
Онези, които разказват мечти,
И рисуват ни време за вярност.
Кратко.
Звезди, светлинки или просто искри.
Животът без думи, а в Святост.
Звезди.
Просто звезди.
Светлинки във Всемира.
Ти и Аз две отделни души,
Огряни от Светлината уж някъде тичаща…
Звезди, да, звезди и звезди,
Дъх, усмивка, безвремие,
Да, звезди и звезди.
Не говорихме…
Просто усещане…
Звезди и звезди,
Тишина и звезди.
Истинност.
Да… Усещане.
Да, Звезди.
Сега и звезди.
Благодаря.
И…разбра ли?
18/09/2021,
Ханя
Ето така…
Всеки миг подписваш и разписваш…
с Очи и Сетива.
Вишваш го и му вдъхваш… така…своя дъх…
Просто така… своята съпричастност и почит към видимото съвършенство или невидимото то…
Изгревът е красота и обещание, Факт и Факт.
Възможността да го видиш е съпреживяване. Да.
Желанието да го подариш е любов… искаш ли?
Възможността да го споделиш е единение…Не питам…
И когато изпратиш с поглед Очевидното…
Може би…
СЕ…
пробужда, онова, магичното… твое и всецяло…
Всеживо, всемъдро и всеусмихнато.
Което не търси,
не иска,
не тропа с крак
и не крещи.
Което не жадува половинки, четвърнинки и бензиностанции с промоционални цени.
Не си купува…
Не дължи..
Не пита…
Което Е.
Което Си.
Просто така.
Дишаш и усмихваш… усмивка… като печат…
Като…
Да като…
Почувствай…
Поседни и му дай да нахлуе в теб…
Пъстър…
Силен…
Разтърсващ…
Шарен,
Взривяваш…
Това, което си..
Да.
Отвори се…
Така..
Просто така…
Животът.
26/08/2021,
Ханя
На Кея
Бос…
Тук на кея…
А, думите губя.
И с вятъра вече не спорим.
Гледам вълните във радост примигващи,
И стоя, ей така, волен…
Без броня.
Смислите смислени отлитат с перата,
От птиците… небето рисуващи,
А ние, човеците…тук на земята,
се учим на истини сгушени.
Миг и отблясък,
Миг и вълна,
Миг и живот,
Миг и докосване,
Миг и безбрежност,
Миг във Сега,
Миг и това, което…
Се казва… неземност…
Миг във Отвъдното или просто шега?
Думите будят въпроси.
Идва вълната, прегръщаш Света,
И дъха си изпращаш,
Да стопли:
Теб,
А и нея,
И него…сега ..
А…и …ти?
Искаш ли малко Вълшебство?
Ела.
Постопли се.
И смело тръгни,
Натам.
Накъдето те води…
(знаеш)
Сърцето…
22/07/2021,
Ханя
Накратко
И казвам си днес:
Наистина стига.
Отвори си сърцето
Вдишвай живота,
и с всичко отровено спирай.
Наистина стига.
Когато слънцето галиш,
С ръцете в признание сключени,
Когато със радост пясъка рониш,
И с усмивка догонваш,
Крясъкът волен,
На птиците…
В свободата си сгушени.
Дни и секунди,
Часове и минути в еднопосочната жизнена улица.
Време за избор…
Как да събудиш,
Красотата в душата бушуваща?
Часове и минути,
Векове и секунди.
Миг, а после искра.
Вълната те вдига,
Гори хоризонта,
Прегърни…прегърни…
Любовта.
Прегърни и Всемира,
Прегърни и Дъжда,
И всяка изранена душа…
Мракът магично разтваря се в изгрева,
А, шепота изпраща нощта…
14/07/2021
Притихнало
Когато Залезът разказва,
Спри, послушай го, седни…
Вдишай го със радост да остане
В душата ти…
И друга прегърни…
Стопли я, дай и с Залез – Хоризонт,
И нека тишината ги погълне,
А после…пак без думи
Във синхрон…
Мигът, Светът, Животът
Ще пребъде…
15/06/2021,
Ханя
Думи за една Душа…
Не питам, не очаквам и мълча.
Пак тихо вдишвам погледа зареян.
Къде летиш?
Във радост?Във тъга?
Не питам.
Тишината ще прошепне.
Бриз, облаци със алени петна,
Мигът усмихнато отплува по вълните,
А с пръските солени във нощта,
друг сменя го…
Пак кратък и магичен.
Не питам, не очаквам и мълча.
Усещам топлината на очите ти.
Сълзите ги измиха,
А сега?
Прогледна ли за Изгрева, момиче?
Не питам, не очаквам и мълча
.В безмълвието радостта притичва,
Като рошава лудетина с цветя,
Със дъх на обич,
В тиха безграничност.
Усмихни се!
06/06/2021,
Ханя
Усетено
Тежат ми думите – като камбани,
Сами заслушани в заспалия си глас,
Тежат ми звуците им неразбрани,
Гърмящи и оттекващи без страст.
Тежат ми думите НеРазпиляни:
Като пера,
като конфети от възторг,
И тихо дремат…непрогледнали,сковани
В условности и праведен „възход”.
Тежат ни думите като камбани.
Когато ги нанизваме по стил,
Когато си градим от букви Тронове
И Небосклони от станиолени Луни.
Тежат , Да…думите НеЗамълчани
Зазидани във тишина с въздишка,
НеКазани, НеПисани, НеСпряни,
Орисвани да грейнат във блаженствена усмивка…
Онези, които струят и без поглед
Които изпълват сърцето ти в мрака,
Онези, които танцуват с душата ти,
Онези, които не вярваш ,че спраха…
До теб…
Онези, които разпиляха кръвта ти
Онези, които Взривиха невроните
Онези които Отключиха АДА
А, после го Изстрелаха обратно във облаците…
Като Рай!
Разсипвам думите НеПризовани,
На букви, а после на точки.
И без знаци,
през всички Галактики…
Те усещам и ти изпращам…
Докосване…
18/04/2021,
Ханя
ДУМИТЕ
Да, думите не спират да извират,
Оттам, където винаги искрят,
Да думите не спират да преливат,
Огряни в нощ, или приспани с дъх.
Да, думите…
Не знам как завладяват,
Ръцете ни, молитвите и Кръста,
И пулса с който все се взираме,
За светлинка, мъждукаща край Пътя.
Да, думите
Летят, текат, вибрират,
Във вените, в мечтите , в аромат,
Да, думите
Които вдъхваш… или… скриваш,
Да, думите…
Затворът, Свободата…
Да, Просторът,
Бурята,
Скалата…
Да, Думите!
Да, ТИ!
Да, Твойте думи…
Скътани дълбоко във душата…
Чуй ги днес!
30/03/2021,
Ханя
Прозрение
Когато среброто отлежава в косите,
И годините се превръщат във цифри,
Поглеждам в албумите, там по полиците,
Хроники, дни, емоции, смисли…
Когато среброто погалва къдриците,
И с вятъра яздиме двама ,
Цветовете пробуждат в черно-белите снимки,
Невидяното, но много Надявано…
Невидяното: шепот от лунна пътека,
Невидяното: сенки край кея,
Невидяното: танц на пустинната улица,
Невидяното: Вълна…а.. след нея?
Невидяно ли?
Изживяно?
Презряно?
Простряно?
Да… там на балконско въже.
Или…парчета от пулс,
Във крилете без тайни,
Дъх срещу дъх,
И простор без адрес…
Когато среброто позлатява косите,
И подарява на душите ни мир,
Заключваме думите,
И дори да затворим очите,
Всичко е там…
Във Безкрая
Безмерно
Безспир…
13/03/2021,
Банско
Щастливото ТИ
Сетивата раздират мрака след Залез,
А, шепота мелодично крещи,
И душата ти Литва устремена към страст…
Нелогична, без смисъл нали?
Залезът, мракът, върхът и цената…
Какво и как обясни?
На себе си,
На мига,
На дъха,
На Луната,
На своите “праведни” дни?
Искриш мълчалива пред хоризонта изтляващ
С усмивка момичешки мъдра
И пламъче тихо във душа разплатена
Слънцето в мен ще завърне.
Топло и меко.
С любов подарено
На всичките сродни души.
Вглеждаш се в мрака
Вдишваш надежда
Изгрява Щастливото
ТИ!
08/03/2021,
Банско
НЕРИТМИЧНО… ТЕМАТИЧНО…
Ела.
Обичам те.
Вземи!
Светът който слагам във нозете ти.
Харесваш ли го.Да? Не ?
Това съм. Може би…
Това е всичко, на което съм способен.
И почтеност вярна…
И без други светлини.
Да една е тя…Душа.
Осветена от искреността.И точно тук…такава.
Тя е.Само е.
Поканих те да литнем заедно във щастието.
Дали ще се качим за него в различни автобуси?
Метростанция една или звук в ефира?
Хей!
Здравей.
И нищо повече не мога да ти кажа.
Виж очите ми.
А после ти реши…
След бури или просто залези…
Животът ни ще продължи.
За радост или за нещастие,
Избираме,
И радваме,
Отдаваме,
Ела…
Обичам те.
Не те познавам.
Ще бъдем заедно за миг, за неговата Вечност.
13/02/2021,
Банско
Днес
Погледнах залеза, Замислих се за Теб
Поканих Те с въздишка тиха, дяволита,
Намигнах на Луната и се взрях
В Звездите съзаклатници-игриви
Отключих и престанах да те чакам…
Мигът ще дойде, без часовник и без файл
Там някъде във минало или във бъдеще
В безвремието истинско… да,
Зная…
И мястото на срещата е там.
Където тихо и без думи се поглеждаме
Където не говорим, а усещаме
Където всичко неизказано е плам…
И ТИШИНА
Да, ТИШИНА
В която чуваме.
Душата си, Душите ни
Безкрая
В която Литваме, Без Думи
Без Тегло, Без Стойност
Без Смисъл и Без Разрешения
за РАЯ
Летим
Ела!
Не казвам Повече.
Мълча…
Ела…
Това е…
06/02/2021,
Банско
Животът и Лайковете не са от една планета
Разбрах, че не съм Съвършен.
И даже не зная дали рано или късно…
Разбрах.
Уверих се, че мога да дишам и без програма… колко често, колко дълбоко…
И не зная дали рано или късно се уверих…
И чух:
Да стъпваш така, че камъните да те заобичат…
Да провиждаш така, че облаците да засияват…
Да докосваш живота така, че водите да се прегръщат…
И да бягат усмихнато от бреговете…
Всеки ден ти подарява Твоето Небе,
Всеки проблясък ти подарява Твоята картина на Съвършеното
Всеки звук ти подарява Мига…
Всеки дъх ти подарява
Съществуването,
което да наситиш с ласка и обич
и да го превърнеш в Приказка.
02/02/2021,
Банско
Опит за разбиране
(На променящите се Венери в променящия се свят)
Вземи, гушни се в твойта Свобода.
И вдишвай Се възторжено във Рая…
Намерили се? Вярваш ли сега?
В Летенето и във Безкрая?
Е…забрави! Гушни се във Мечта.
Опитай се и не задавай Време.
Сега, Сега,Сега…Какво усещаш?
Искаш ли Безвремие?
Вземи, влюби се в твойта Свобода.
За да подариш докосване и поглед.
Влюби се във Живота… ей така.
Без нищо друго.
Без очакване за Спомен.
Вземи. Взриви се в свойта Свобода.
И виж сърцето си, порастващо, Голямо.
И дай му Пролет.
Ей Така.
Без лято, есен, без забрава…
В Полет.
Да…
14.12.2020,
Банско
Забрави за бурите и за дъжда,
Хвърли в килера облаците сиви,
Към слънцето върви, към любовта,
Към Хоризонти топли и очи красиви.
Забрави за бурите и за дъжда,
Часовникът не им отрежда дъх,
Секундите препускат в Светлина,
Към следващият ти житейски връх.
И вятърът и облаците сиви,
Се свиват слисано край твоите нозе
Стърчиш и крачиш, в дните си красиви
С откритото си, подаряващо сърце.
22/06/2020,
Ханя
Тази вечер залеза ми шепне,
Усмихва ме със своите сплетни,
Като лукав омайник ме отвежда
Към куп отдавнашни мечти.
Той знае мислите безбрежни,
Къде лети душата ми от век,
Играе си игра със вятъра,
А, заедно шегуват се със мен.
Прегръщам ги, и залеза и вятъра,
Без думи, с казано с очи,
И литваме в простора,
Всеки, някъде…
Летим…и…просто си…Летим.
17/06/2020,
Ханя
Да платиш цената е безценно…
И не веднаж, а вечно почти
Какво ти нашепват тез етикети
Квитанции шарени за разплатените дни?
Скъпи уроци или бележки намачкани
Със дата и час, стотинки и код
По пътя огрян… сивите облаци
Рисуват петна върху твоя възход
Пак сметката идва, хартийките хвърляш
прескачаш ги смело и махваш с ръка
А после застигат те следващи данъци
Плати си, плати си… Добре де…Съдба
А има ли тайна или простичка истина,
Зад този безкраен, нелеп кръговрат,
Във който Сам си Длъжника и Бирника,
Отново, отново, отново и пак?!
„Да познаваш другите е мъдрост.
Да познаваш себе си е просветление.”
Лао Дзъ
Дао Дъ Дзин
23/04/2020
Хоризонтът на мечтите е невидим,
Недосегаем, бяга ни със смях,
Като Фея, в сънища неуловими,
Ни примамва, щом не ни е страх.
Хоризонтът на мечтите е Безкрая,
Когато сме покръстени със жар…
Когато прашни пътища и зъбери нечакани,
Остават зад гърба…
Здравей Мечта!
Усмихвай се и бягай непрестанно,
Напред, нагоре, настрани,
Със мойте хоризонти неочаквани,
Бъди, води ме…
Аз съм Ти.
01/02/2020,
Банско
Просто така…
Ясна нощ, Тъмно и Фарове,
Просто така…
Вятър,
Просто така…
И частица живот,
Просто така…
Твоят, Моят… или…Миг,
Просто така…
Просто така… те гледам със затворени очи,
И политат думите, неказани към теб,
Така, просто така…
С призив за живот, отвъд безкрая…
И с онзи див копнеж по Рая, неописван още с думи,
Така, просто на шега…
Или просто така…
Не знам дали ме искаш или чуваш,
или смутена още се дивиш…
Така, просто така…
Стоя под слънцето усмихнат и щастлив,
И нося тази роза невидимка,
Така, просто така…
Тя сочи към вълните, пясъка и бриза,
към онази безтегловна свобода…
Ела… просто така, без да разпитваш,
Почуствай я, така, просто така…
Със ноздрите, със кожата с мълчанието,
Така, просто така.
Не те обсебвам и не ти се моля…
не обещавам…
и не се кълна,
Решаваш ти, да бъде твойта смела воля,
Очаквам те. Така, просто така…
Ела…
Просто така…
Да полетим…
За миг…
Останалото е в безкрая.
Ела, летя…
Ела…
Просто така!
София,
14/01/2020
На Лора:
Честита да си Ти, Умивке нежна,
Желая ти и здраве и късмет!
Да полетиш висоооко, както в дните прежни,
И да се рееш весела и занапред.
Честита да си Ти, Усмивке нежна,
Живей във радост, с искрена душа,
И все така, естествено, почти небрежно,
Да те докосва всичко светло по света.
Честита да си Ти, Усмивке нежна,
Растеш и крачиш смело в ден и в сън,
Аз все съм там, зад раменете крехки,
И с обич ти нашепвам: „С тебе съм!”
12/12/2019,
Банско
Ела, стопли се, приседни.
Чуй тази музика неземна.
Не искаш…
Помълчи си…
Или закрещи…
Литни…лети…
И с крясък…
И с усмивка.
И…натам.
Където Си.
Където те зове ПросторЪт
Затова и ти отворих.
Тук съм…затова.
Лети…Литни.
Високо…
В Светлина.
10/12/2019,
Банско
Когато думите не стигат…
За какво са думите?
Когато образите са студени и безмълвни…
Какво са образите?
Wu Way.
Като вълна в океана с милиони вълни
Или..като прашинка във Вселената сред милиарди прашинки…
Открий своята вибрация и се усмихни на Хармонията.
Тя не е подарък, Тя не е призив, Тя не е копнеж.
Тя… си… Ти.
Човекът-вълна. Човекът-прашинка.
Тя е Твоята светлинка
Тя е Твоята топлинка
Твоята истина и реалност
Твоят вътрешен Бог.
Твоят живот.
Тук и сега.
Този, който рисуваш сам, без гумичка за изтриване.
Подари си Искреност, Почтеност … Светлина
като ги прърво ги дадеш, на всеки един човек по Пътя.
04/11/2019,
София
Поема за страстта.
Може би не те познавам.
Може би си тук, зад тези горещи врати.
Може би цветовете ми нашепват за… бъдещи спомени.
Заедно.
А може да си в мен, с мен и до мен…тук, сега и винаги?
А… аз съм просто човек, и жадувам да живея красиво…
Без ключалки.
Много ли е?
Да бъде!
Амин!
09/11/2019,
София
Задънен изход
Врата, отгоре Кръст и цветност разпиляна,
Безизразност бетонна в слънчев миг.
Врата към Рая или Ада?
Или просто тайна …своенравна?
Зад нея: Мъдрост?
Лудост?
Или само Вик…
21/12/2018,
София ·
Разказ за очите
Отдавна. Толкова отдавна…
Шареният го засмукваше бездната. Така им се случва на тези.
Когато ровят живота в дълбочина… да си плащат.
За нахалството да се измъкнат от масата, за ума и за чувствата.
Шареният го мачкаха.
Подлагаха му крак, слагаха му капани, препъваха го и чакаха да падне на земята, за да го ритат на воля. Бяха много.
Сивичко го ненавиждаха, но със страст.
Защо ли?
Просто защото крачеше през света.
Усмихваше се и пръскаше наоколо своето любопитство, съпричастност и посоки.
Удар след удар. Много пъти, месеци и дни.
Като боксьор, сражаващ се срещу глутница Шареният се изтощи и се обърка.
Замая се и спря. Вкамени се. Не, не падна.
Само се Изгуби.
И пое в кръг по дъното на бездната. Долу в тъмното.
Без слънце и без ориентир.
Дните бяха сиви и стъклени. Животът се виждаше там някъде, глух и на забавен каданс.
Алея, ограда и хора зад нея.
Там, някъде встрани.
Докато пристъпваше замислен, забеляза как една малка фигура се доближи до алеята и се втренчи в него.
Даде му знак да приближи.
Две очи, лишени от разсъдък го гледаха втренчено и с обожание … една луда жена, там зад оградата.
-Боже, колко са красиви очите ти… – каза го с искреност, с чиста луда искреност…
-Боже, колко са красиви очите ти… –прокънтя като глас отдалече
Чу го. И го порази.
Благодари й с една искрена сълза.
Очи в очи. Така, както можеше да благодари той.
Да. Както можеше той.
Вдигна глава и пое дълбоко въздух.
Светът нахлу у него със сила, заблъска го, завихри го и строго се подреди.
Душата му се изправи. Огледа се и закрачи по своите много посоки.
Сганта тихо изсъска и се разбяга по дупките.
Видя очите му.
Неговите прогледнали очи, разгадани от една луда…
София,
Ноември 2018
Без илюзии
Защо стоиш отпред, дали се чудиш?
Дилема ли те гложди? Чак сега?
Да се стаиш, на топло да се луташ,
Или да блуждаеш волно под дъжда?
Вратата ми не е затвор или награда
А прагът само тебеширена черта,
Знам, нищо не очакваш, просто спирка…
Заслон, наблизо от вяръра и от дъжда.
Ще влезеш. И учтивичко ще гукаш,
примирена за момента, за мига.
Стопли се, излъжи, не се срамувай
Да рониш букви от оскубаната си душа.
Да, мокро е, вали и неконфортно.
Постой, докато изсъхнат тротуарите
Тръгни когато искаш, без въпроси…
По пътя си, с полуусмивка, между капките.
Без Дата
Последен полет
-Жалка гледка, каза си Вик.
Земната стюардеса до него бе много внимателна и грижовна, а безмълвния водач на електромобила внимаваше за разсеяни пътници и препятствия по пътя към към зала за излитане № 24. Гейт 24, Ница.
Покрай тях се купчеше традиционния летищен поток. Семейства, групички, двойки и залисани мениджъри, работещи за успех непрестанно, с таблети, телефони и слушалки. Всеки по пътя си, всеки към очакваното бъдеще.
Ако…
-Mister Grachaw. Geit 24, your flight to Nice! Enjoy the French rivierra!
Жалка гледка…
Ница, Антиб – лоша идея, каза си Виктор Грачов.
Офицерският пагон подпря душата му и той послушно се премести от електромобила в очакващата го инвалидна количка.
Оф. Правила.
Мислено тракна токове и изпъна ръце по кантовете.
В Зала 24 щеше да живее още час. До 10:30. Още час живот, от отброените.
Въпреки обясненията, препоръките и предложената помощ, сам се премести до стъклената фасада. Никой повече не му беше нужен. Нито грижата,нито вниманието, нито препоръките на застрахователната компания, адвокатите и цялата тази пасмина, която го забелязваше като цифров проблем.
Загледа се към пистатата и самолетите.
В излитанията, кацанията и маневрите по пистата.
Цял един живот.
Излитания , кацания, маневри…покой.
Ница.
А после Антиб… Мислено тракна токове и отдаде чест.
Днес плащаше цената на своето бащинство.
На възпитанието, което бе дал на децата си, на дългите и внимателни разговори, на споровете, караниците и огромната му любов към тях.
Скъпата цена.
Не беше готов.
Виктор Грачов, офицер от специалните части Алфа, участвал в акции и експедиции, стрелян и прострелван, умирал и оживявал не беше готов само на едно.
И бясно му се съпротивляваше.
Не беше готов да издъхне в дома на своите деца и внуци, заобиколен от всеобща любов на брега на френския бряг.
Не беше.
Умирането е мъжка работа.
И самотна – вярвяше той.
Много пъти беше мислил за това в Афганистан, и там… където трябваше да бъде.
Локацията и мисията нямаха значение.
Само Целта и Честта.
Антиб.
Целта и Честта.
Беше му трудно да подреди точно това решение в армейската мешка. Но го прие. С болка.
С много болка и отрицание.
– Полет 5616…
Време беше.
Полет 5616… ще закъснее с 40 минути, моля да ни извините за неоудобството.
-Смотаняци – помисли си Виктор. Закъснението в неговите понятия се равнянаше на липса на хигиена. Но, само примигна и забрави.
Беше живял твърде дълго.
Загледа в излитащите самолети.
И нещо го изпАри. Пареше. И топлеше.
Усмихна се и кимна на отражението си в стъклото.
Не сбърка.
Жена. Дама.
-Знаете ли, един мъж ме заведе на края на света, когато това беше много трудно и ми купи обеци- започна тя.
-И купи обеци и на мама, макар, че не беше длъжен.
Звучеше дълбоко. И казваше нещо важно.
Той кимна. Не разбираше съвсем. Някаква романтична история.
Полет 5616…
Качваха се.
Самолетът рулира по пистата, набра скорост и излетя.
Ница, а после Антиб.
Място за умиране.
Уф…
Предпочиташе да си остане в болницата в Хавана,а после само да пренесат капсулата от крематориума на близките му.
Умирането е самотна работа.
Познаваше и войната и смърта и предателствата и… истинските ТРИ секунди…
Антиб.
Беше трудно решение. Не можеше да ги лиши от всичко това, което им бе показал и научил. Да са заедно.
Знаеха. Искаха точно това. Да е с тях и те с него.
И все пак не можеше да приеме лесно края измежду тях. Грозно и тъжно.
Една капсула от крематориум му се виждаше много по чисто решение.
Без алтернатива. Беше ги изградил.
Все едно.
Точка.
-Знаете ли, един мъж ме заведе на края на света, когато това беше много трудно и ми купи обеци- припомни си той.
Женски романтизъм – усмихна се Виктор. Хубава история.
-Полет 5616 е към своя край, кацане в Ница, след 10 минути, температурата на въздуха е 16 градуса, слънчево с умерен вятър…
-Дотук добре, а сега да видим как да го отиграем – замисли се той.
Представи си колите и посрещането, внуците и онези безсмислени уверения, че всичко ще е наред.
Отдавна знаеше, че живота е такъв какъвто е и преминаването през странични улички е за леваците.
– Полет 5616, можете да получите багажа си от лента № 3…
Добутаха количката до лента №3.
Правила.
Жалка гледка.
Свалиха куфара му…онзи, със зеленото зебло и кожения колан през средата.
Беше още младши лейтенант, когато го получи. И му остана верен.
Има такива неща… На които да останеш верен. Без да обясняваш.
Парфюм и осанка…
-Ето това са обеците – беше се появила отнякъде.
Стара дървена кутийка със сатен. И две. Вътре. Обли и сребърни.
-Всеки път, когато ги сложа си мисля за теб Виктор, с добро…Само 50 години…
И всичко избухна.
Нахлуха спомените.
Не можа да ги спре.
Видя, преживя,
И пак и пак и пак…
Да.
Да и да.
Беше там. И съществуваше.
Той я погледна, стана и целуна ръка.
Тръгна.
Върна се.
Прегърна я.
Удари токове, отдаде чест и помъкна куфара си навън.
Закрачи. Така. С права офицерска крачка.
Точно така, както се отива на бой.
Натам. И навсякъде.
Знаеше накъде.
Някой вече го беше видял на тази земя.
Беше дал и беше живял.
И някой беше сложил ръка на рамото му…
Можеше да си отиде.
Така. Просто така.
Щастлив.
С права офицерска…
09/02/2019 София,
Та така.
Невъзможно е да обясня или да проправя…
И затова скривам тези думи за мъничко.
За толкова мъничко, колкото мога да изтърпя подминаването на надеждата.
Също както успания трамвай за депо Надежда.
Там смяната свършва и уморените хорица се разотиват.
Също както и уморените мечти, без повече надежди.
Ето така, простичко и с провлачване на крак.
Към умореното им утро и към безизразния делник, празник и някакъв там ден с пълнолуние.
Със слънчеви изригвания и повишена концентрация на каквото и да било.
Да, било. Каквото и да е там.
Нещо като минало-бешало.
Или нещо като нищо.
Изтрито време.
Това и е хубавото на изтривалката. Че е там където е. И някой, някога може да се погрижи да изпере калта от нея или просто да я изхвърли. И да махне остатъците.
А може би да почака сняг и студ да я покрият и първите пролетни цветчета да я събудят очаквала и прогнила и готова за бунището.
Когато заменяш живота си за очакване, получаваш правилната стока.
Очакването, докато живота те подминава.
И не е нужно да се чудиш.
Поръчано-доставено. С наложен платеж.
Остава само да направиш трансакцията… и да подпишеш собствената си глупост.
И… ако ти е останало поне малко зрение да се огледаш за подходящата кофа. Може би не най-близката, ако искаш да поносиш амбалажа с опакованите си илюзии… още метър-километър.
Или минута, ден, година.
А защо не и повече.
Пясъчният часовник е някъде на полицата на едикойси магазин и отмерва нечие време.
Твоето си го мериш сам. Крачка след крачка и кафе след кафе.
Докато студът те зачерви, а слънцето досадно ти блести в очите.
Крачка след крачка и крачка…
И стоп.
Преди да се хвърлиш в ковчега на самосъжелението и мировата скръб, мини през баничарницата.
Умрелите не ги питат дали са се споминали сити или гладни.
Преди да ги разкрасят за последното им явяване ги мият с маркуч.
Баничарницата.
Няма да ядеш, но ще помиришеш. Ще видиш опашката от очакващи.
Ще усетиш и уличните песове, които също очакват нещо.
Също както и ти.
И опашката…
Когато замениш живота си за очакване получаваш точно това.
Замяната.
Подмяната.
И ясната мисъл, че си действал Правилно.
Много Правилно. Много Отговорно. Много така, както Трябва.
И си се наредил. Да си чакаш Реда.
С надлежните очаквания.
Нахрани кучетата, без да ги поглеждаш.
Изхвърли на тротоара парите, ключовете, телефона.
Премини на червено и нека пищяшите клаксони изпратят тържествено:
Ковчега.
Ослепелите прозорци.
И очакващото тe себеотричане.
Само няколко крачки крясък.
До отсреща.
25.10.2018
Ivo Malinoff 