Освен адрес, си има и вход.
Без надпис.
Простичък с много стълби.
Има…
…и още един.
С балони и музика.
С много балони…шарени.
Пълни с желания, мечти, обещания и планове.
Разни планове:
Големи, творчески, честни…
Големи, стратегически, умни и даже хитроумни…
Измежду гроздовете шарени балони на огромен екран се прожектира вашето бъдещо триумфално шествие.Виж те го. Вече сте на Върха…
Вижте вашите успехи, преуспяване, притежания и много възторг с ръкопляскания. Заглушаващи. Оглушителни…
Човекът от екрана сте Вие, изскочили от тълпата.
Човекът на екрана сте Вие:
Еталонът!
Примерът!
Величеството!
SHIT!
А този пък откъде се появи на по-горната позиция!
Какво стана?
Кога?
Хайде пак! Пак към Върха! Мога!
И НАДдаването, НАДскачането, НАДбягването,НАДлъгването и друго НАД…
И още НАД…Десетилетие, Две, ТРи, ЧЕТири, ПЕТ…
Разбира се, не възнамерявате да останете без собствена гробница или елитно гробно място в частен парцел. НАЛИ?
И все още нещо не достига…УФ.
Животът е по принцип Несправедлив, ще си кажем философски с поза на приемане на жертвената ни позиция.
ТЦЪ.
Животът, живия Живот, онзи на 14 милиарда вселенски години хич не се интересува нито от това дали го разбираме или не го разбираме.
Дали сме доволни или ядосани.
Дали искаме или не искаме.
И докъде сме се изкачили.
Той продължава по логиката на Закона на Абсолюта.
Плюс-минус, единство.
Тъмно-светло, единство.
Притегляне-отблъскване, единство.
Ин-Ян, единство.
Единството, което управлява хармонията.
Единственото, което ни отделя от възможността да видим, прозрем и поемем към Единството, Хармонията, Радостта, Развитието и Щастието е собствения ни…
Задник.
Ми да се огледаме.
Когато този нежен, всепочитан човешки орган застане в центъра на Хоризонта ни изчезва Хоризонта, Света, нашия свят…изчезва и видимостта към Реалността.
Тя не задава въпроси.
Не изпълнява желания и не чува нашите стремежи.
Реалността Е!
Среда, обстоятелства, време, енергия, факти, взаимодействия.
Сега, в този миг.
След секунда е друга.
И ни дава както безкрайни възможности, така и безкрайни значи, че избраната пътека с оповестен край.
Реалноста е средата, в която ни е дадено да съществуваме, творим и се развиваме.
Тя е.
Както Земното притегляне.
И то Е!
Може ли да излъжете земното притегляне и то да не съществува повече?
Може ли да откраднете земното притегляне и то да изчезне от живота?
Може ли да надхитрите, продадете, да го скриете, да се издигнете на по-висок пост или да си купите по-голяма къща от земното притегляне?
Да му гепите любовника/любовницата или да го гръмнете?
И оттук започва нашето объркване.
И оттук започва нашата илюзия.
И оттук започват нашите страдания.
Оттук. От мечтата да променяме Реалността цял живот, докато тя нееднократно коригира шарените балони с които влизаме в Храма на Мечтите си.
Защото Реалността не е Функция на нашите Мераци, а ние сме функцийка на възможното, рамкирано от нея. На това което е Истина.
Накратко:
Живеем напрегнато, нещастно, изтощаваме се с болка и болести, защото сме се превърнали в езичници, вторачили се в тотеми.
В Тотеми: Матрици, Схеми, Системи, Правилно и Неправилно по наш си вкус или по временни обществени нагласи.
И земното притегляне пита Обществото, Елита, Политиците, Икономиката, Транспорта, Експорта и Импорта какво да прави!
Страдаме, защото не виждаме.
Защото отдавна сме объркали както Смисълът, така и Целта.
Защото Задникът стана за нас Господ.
Защото въртележката на По-По-Най е Нашия, Собствен, Затвор.
Крясъкът на безсилното ЕГО, което дава командите, импулсите и което ослепява Хоризонта.
ЕГОТО- ЗАДНИК.
Не е ли логично?
Да махнем Задника и да видим Хоризонта, ако ни е писнало да живеем като обикновени задници.
Готови ли сте?
Хайде.
Ще загубите Всичко Досегашно.
Представете си го нагледно.
ВСИЧКО.
Оставате така, както сте се родили.
И сядате на брега на реката.
За да откриете Смисъла.
Как ви звучи?
Да изгорите тотемите.
Притежанията.
Статуса.
Безценния си натруфен живот.
Всичко.
И ако си отговорите с…
Стига бе.
Това не е за мен.
Тук е момента да спрете да четете.
Защото и по-нататък може да не ви хареса.
Да видим.
29/09/2023
Ханя.
Още:
Ivo Malinoff 