Да, зная това и ми стига.
Зная.
Научих го… с касовата бележка.
Онази, неочакваната, с неочакваната цена.
Както е с всеки един от нас.
Както с всеки опит. Знание, постижение, завой, смяна, промяна, хълм и дере:
Проба – Грешка – Цена.
Последното – без отмяна.
Понякога..с отложено плащане + лихва и намигване.
Раят си има адрес, ама там…надалеч от клишето.
Надалеч от онова, което въздига самите вас на пиадестал.
Онзи, който си го помпате със собствените си вътрешни газове.
И заради себе си, и заради другите… Онези, също така жадуващи за висок подстамент над тълпата, обгазени от вярата в самозаблудата.
Вярата в общата лудост наречена Имидж, Признание, Авторитет, Незаменимост, Изключителност или Матрица.
Ами…
Ами… ако подминем Матрицата?
Ами… ако откажем да сме:
„успешни”,
„спешни”,
„уникални”,
„модерни”,
”праведни”,
„обществено признати”,
„популярни”,
„свръхмолекулярни”,
инфлуенсерно “красиви”,
Фейкбук “щастливи”
„богоизбрани”,
“природно надарени”
“силиконно осъвременени”
Най на По-то, дето е По от Най-а …
Такива едни… от кутия извадени.
Много Правилни и много Протрити.
Напарфюмирани и Препарирани.
Чак Изчезнали.
Да, не си гладя панталоните.
И…не питам дали ме харесваш…
Не очаквам да подпишеш факта на моето Съществуване.
Просто Съм и ти протягам ръка…на твоето Си.
Хайде да поговорим.
Ако го пожелаеш.
И само това. Истински.
Става ли?
А, да.
За Матрицата споменах.
Минаха от Чистотата и я прибраха.
Беше подпряна на кофата.
Не само моята.
Още някой се беше усетил.
Все някъде наоколо има кофа.
Когато поискаш.
Кофа. В точното Време.
За всяка една Матрица…
17/0/2023
Банско
Още:
Ivo Malinoff 