Хоризонтът

Да. Той е…

Ресурс.

Това е думата. За да се развивате, да постигате, да се радвате, да летите…

Ресурс.

Да „бъдеш себе си”,  да „следваш мечтите си”,  да „постигаш”, да „превземеш света”…

Ресурс.

Познание, умения, опит, осмисляне, анализ, финасов потенциал, инвестиционна политика, проба- грешка, резултати, нагоре-надолу, криза, възстанвяване, накратко…

Ресурс… Това, което си Ти.

Впечетленията ми, от последните две десетилетия…ресурсът отстъпи на заден план, изместен зад  „правилността” и новата „нормалност” на шмекериите.

Как?

И…нека световното надхитряване започне „Сега”!

Борси, акции, балони, деривативи…казино. За приближени и не-много. За едните много, за другите по-малко, за трети…

Корпорации, обществени поръчки, политики, фондове, помощи, дотации…казино. За едни много за други по-малко, за трети…

Администрация, закони, актове, промени, данъци, нагоре-надолу, поправки, нагодации… казино, за едните толкова, за другите… хич.

Огледайте се около себе си!

И прочетете дестетте Божии заповеди.

Не, че е задължително.

Но, може да се поогледате през Тях…

От служебните ви и бизнес отношения през личните, родителските, роднинските приятелските…или чисто човешките, към непознат.

А?

Или Ха!

Хитруването, лъжата, възползването, откровеното крадене, изнудването, манипулацията  – накратко „трафикът през задния вход” заема една немалка част от реалните „интеракции” в живота наоколо…струва ми се.

Не е необходимо потвърждение на видимото. Нова „нормалност”. Целесъобразност.

Та за Хоризонта с или без ЪТ става дума.

Искаме или не живеем в „интересни времена”.

Времена на объркване или директно казано на страхове и компенсираща го агресия.

Медийният пашкул, който меко ни обгръщаше  в десетилетията, в които горе-долу живота течеше със завои и спадове, ама някак в руслото…та този пашкул ни изоставя все по-брутално. Поне, първо онези, „неправилните”.

Всъщност, сегашната битка „за правдата” е битката на страха и проглеждането.

Битката за поддържането на Холограмата или гледането през прозореца.

Време на преподреждане на ценностите. Без компромис.

В края на 80-те всички ние имахме тази прекрасна картинка на света: с хубав живот, партита, джаз, хард рок, пътувания по света, спортни коли, пица, мацки, високоплатен тнруд, големи къщи и спокойствието да живеем хубаво и постоянно да напредваме защото сега вече…ДА!

Това, което забравихме да попитаме „Как” и „За чия сметка”.

Този екзистенцилен въпрос имаше повече от едно възможно решение, но като цяло „трафикът през задния вход” се оказа доста интензивен при създаването на не едно временно благополучно състояние. Братя и сестри се изпокараха за имоти, приватизации, убийства, маневри, стратегии, отвличания, изнудвания…Все през задния вход.

Целият арсенал встрани от естественото развитие, описано с трите думи на честността: Сам…сам…сам.

Не съм Господ да съдя и да давам оценки.

Констатирам.

Това „прилепване” към магистралния водопровод на благините, независимо като какъв субект се явява в битието, стремежът за и „още и още” срещу почти нищо,  доведе и до следващия, логичен ход – интеграцията в система с по-голям опит в преразпределението „през задния вход” – ЕС.

Една неоколониална модификация при която по-развитите страни засмукват ресурса на „равноправните” по-слаби икономически ЕС колонии под акордите на Одата на Радостта. Спомняте си концепцията за „Европа на две скорости”, свръхкредитирането на държави не само в Европа, които после бяха оглозгани, като им се отнемаха петролни находища, пристанища, инфраструктура, национални богатства.

Загубата за един е печалба за друг. Така работи съвременния неолиберален модел. От личен до междудържавен аспект.

И веселите ни опити да се наредим на трапезата бодро и завинаги ни отреди място…там…да не казвам…знаете.

Загубата за един е печалба за друг. За да има баланс и от едната и от другата страна ще се изравнява по стойност кантара на пазара…

А ,ние все още верноподанически очакваме кебапчетата да започнат да падат от тавана в чиниите ни, защото сме „верни”, „споделяме”, „отстояваме”, „осъждаме”, „громим” и „величаем”.

Загубата за един е печалба за друг. За да има баланс и от едната и от другата страна ще се изравнява по стойност кантара на пазара…повтарям.

И така ентусиазирано се разделихме на „ПРАВИЛНИ” И „НЕПРАВИЛНИ”, защото на „правилните” може би ще се падне зрънце повече…от ограбването на нацията и разпада на българина като личност и стойност.

 И…„правилните” отстояват ЕС „ценностите” и останалата част от илюзорния боекомплект на ефимерното все не идващо благоденствие, но в очакване, защото Е много тежко и брутално да си признаеш, че пътеводните звезди на „светлото бъдеще” скоро ще останат без ток. А ти накъде?

 По-лесно е да вярваш, отколкото да се огледаш и да се откачиш от пропадащия балон.

 Да боли. 30-40 години заблуда боли. Когато я късаш или режеш като гангрена.

Но, според Сун Дзъ така ставаш недосегаем…друга тема.

Искаш ли Хоризонт?

Или бий „неправилните”. Урааа!

Атаката срещу тях дава възможност за моментна психологическа компенсация, че си „от правилната страна” и дава отсрочка на илюзията. Затова винаги за личния неуспех и крушение има „виновни”. „Неправилните”, „Лошите”. Типична схема на холивудски сценарий. Друга дълга тема, нали?

За това, за отлагането на края на илюзиите: „Неправилните” като цяло са „платени”, „неграмотни”, „зомбирани”, „луди” и прочие определения, които може да пропуснем, защото нямат значение за процесите, които текат независимо от етикетите.

Напоследък вярвам в сентенцията че :

Реалността отменя всички мнения, възторзи и обвинения.

Реалността отменя личните проекции кой за какво се мисли.

Реалността отменя всички обещания, пазарлъци, планове, планчета и велики проекти и идеи.

Защото Реалността Е.  

Без „правилни” и „неправилни”.

Даденост на това което сме и това което ни се случва Сега.

И не е пастичка, която ни харесва на вкус или не съвсем, защото…куп външни фактори, обяснения са виновни да не ни е баш по вкуса.

Точно затова…за да видим Хоризонта, съвсем логично е да погледнем себе си и в краката си.

Да погледнем назад, да съберем честно в раницата с грешките, илюзиите и летежите и да преброим тревичките, камъчетата, песъчинките, капките около обувките си или около босите си пръсти.

Време разделно.

Входът в Реалността е отварянето на вратата на оцеляването. Без обещания, вричания и самозаблуди.

Да знам…И приемам всичките аргументи, които мога да чуя, какво е „правилно” и „неправилно”. Кой какво казал, написал, приел като закон, подписал, извикал, привикал, измрънкал, планирал, предположил, оценил, осъдил,…

Настоящият момент ще ни раздели само по един единствен въпрос:

Искаме ли да оцелеем и да се развиваме адекватно или много настояваме да се държим за „Влакът беглец” и да завършим сцената като във филма на Кончаловски…с достойна смърт след 5 минути героични кадри.

Приемането.

Твърде велики станахме в ерата на всепозволеност, права и лична изключителност.

Това приключва.

Всяка екзистенциална криза, която идва с глобалната промяна на геополитически полета, икономически модели, противопоставяне на цивилизационни и ценностни приоритети, на енергиен преход и пореден етап от индустриалната революция отхвърля закостенялото и стимулира новаторското, адаптивното, жизнепригодното.

Да приемаш, означава да живееш.

Хоризонтът.

Този живот на мекия диван, със сериал, музикален формат, пица, бира, чат, кредит,лъскава кола на лизинг, ФБ и Инстаграм чупки, пози и купища грим върху същността ни ще се промени. Различно за всеки.

И надеждата, че промяната ще омине някого защото вярва в „своята изключителност” и е „себе си” може да не води до изгрева.

Накратко:

1. Завършва цикъла на капиталистическия икономически модел. Защо ли…Всяка империя се разпада, както и всяко тленно тяло. Ако ви е интересно ще научите.

2.Завършва епохата на двуполюсния (в началото на ХХ век САЩ-СССР), а после на еднополюсния западен модел с всичките му „брендови” институции като ООН, НАТО, ЕС и каквото още си напишете в редичката.

3.Светът няма повече възможност за екстензивно разширение на принципа: колонии и колониални центрове, които да засмукват ресурса от периферията към центъра. Сега държави могат само да грабят държави…примери…пропускам. Т.е. Развитието вече ще зависи не от един център на силата и неговите „правила”, „принципи” и други халтурни понятия.

4.Разрастват се големи регионални играчи, които имат и население, растяща икономика, увеличаващ се финасов, технологичен, военен ресурс. „бензиноколонки” и „световни фабрики”, които не могат да бъдат превзети със старите трикове. Те групират около себе си „държави по регионални интереси”, базирани на единни ценности, визия за развитие и валутно-икономически зони без доларови разплащания.

5.Новите суперрегиони не са вече лесна плячка за други силни играчи, държави или военно-икономически обединения.  До голяма степен растат паритетие, а заедно с това и възможностите за ответен удар.

Светът такъв какъвто го познавахме преди 2020 приключи.

Хоризонтът.

Балансирането между безкрайния ни потребителски апетит и разбирането на новите принципи на взаимодействие не само на геополитическо, но и на микро ниво ще се превърне в необходимост. Във връщане в нормалността извън извращенията на досегашното сатанинско потребителско общество на всепозволеното насилие над човешкото у човека.

Всъщност, основополагащото разбиране на Изтока за баланса на материалните желания и духовното развитие при човека по един или друг начин ще внесе корекция в самоубийствения модел на живот, наложен през последните 60 години.

Развитието като осъзнаване на нови полета на напредък, развитие с разбиране на цивилизационния код на всеки един регион, човек, нация, вероизповедание, ценностна система.

Не съм сляп идеалист.

Реалността, която виждам изглежда простичко.

Във всяко взаимодействие има два подхода:

1. Диалог с ясното разбиране и отчитане на интересите на всяка една от страните, приемане, консенсус без компромис, но консенсус.

ИЛИ

2.Манипулация изнудване, хитруване.

Регион по регион планетата се взривява от изнасилването на Природния закон, встрани от балансираното взаимодийствие.

Доминира стремежа да получиш повече срещу почти нищо…но пък знаеш как…щото има един начин…

Взрив след взрив, криза след криза…човечеството се изражда от стремежите си към повече материално „нищо” срещу повече духовно “нищо”.

Хоризонтът…

Ресурс.

Вашият ресурс: да виждате, да мислите, да приемате, да разбирате, да създавате,  да живеете смислено…кой както го разбира.

Смисълът нали?

Там е Хризонта.

Написах дотук 1518 думи.

Сега сте вие…

Ханя, 10/05/2022