Глобалната промяна

Глобалната промяна. ЧАСТ 1-ва

Контекстът на събитията: “Цивилизационният” мит и Целта на конфликта.

Пиша тези редове за хората, които ме познават.

Ако мога да съм полезен.

За другите, с които не се знаем лично, ще се надявам да оставят настрани медийните клишета и имиджовите холограми, мантрите… и да прочетат тези редове без предрасъдъци, ако решат. Който както…”Всичко е Правилно” според Будизма.

Филтрите на прекомерните емоции и политико-сектантски „иконични истини” само изкривяват погледа върху действителността.

Ще се опитам да говоря за сложни процеси ясно разбираемо, доколкото мога и доколкото разбирам…така…по-накратко.

Та по същество:

Какво се случи след 24 февруари 2022, какво се случва като етап от развитието на съвременния свят, такъв какъвто е?

Има руска поговорка, която казва: ”Има 22 начина да изкараш мечката от бърлогата и нито един да я върнеш обратно”.

Встрани от символизмите Историята се Повтаря.

Сигурно вече 300 години.

ЦЕЛТА – т.е КОНФЛИКТЪТ

Историята се Повтаря, защото Целта се Повтаря.

И пак, и пАК и ПАК!

Целта? Да, естествено.

Русия е най-голямата страна в света с огромен природен ресурс. Всеки един може да намери статистика в колко сектори на световното стопанство тя е водещ източник и доставчик на енергия, уран, редки метали, злато, безкрайни гори, води, риба… и други земни благини. Грубо пресметнато минимум 45% от всички земни богатства на планетата.

Накратко казано – целта на всички войни (край Русия и с Русия) е откъсване на части от нея, обръщане на нейните довчерашни съюзници срещу Москва или по същество: война за разчленяване и унищожение….

И за да не е толкова дълго и сложно: Войни за откъсване на ресурс.

Жизненото пространство и природен ресурс са решаващи за развитието на всяка страна, империя и/или съюзнически блок. А много държави не разполагат нито с достатъчно плодородна земя, нито достатъчно чиста вода, нито добър климат и т.н….

Всички безпринципни коалиции в последните два века (и много преди) са ориентирани към побеждаване на общ враг и оглозгване на неговите активи.

И да не забравяме едно просто правило от психологията: щом някой ви критикува и атакува…(за да ви внуши някакво “инвалидно” качество)…ясно е: ще граби нещо ваше, което ще падне в ръцете му, ако се огънете и не успеете да се защитите.

Или…

Ресурс, Ресурс и пак Ресурс …

А…ако го нямаш на разположение – придобиваш!

За да не крачим надалеч назад в историята, можем да сложим начална точка на днешните събития в 1941 година. Походът на Хитлер “Nacht Ost” има един основен смисъл – завоюване на жизнено пространство за изграждането на Хилядолетния Райх.

„Разчистването на терена” започва още в първите дни и седмици на войната на колективния Запад със СССР, през прокси-то Хитлер, където избиването на славянското население, особено в Белорус, изгаряне на на цели градове и села, масови разстрели, а после и концлагери, е просто технология на придобиване…

Разчистване на терена. Нищо лично.

Тази “организация на работния процес” е в основата на „мисиите” на „откривателите” на Америка, Австралия, Африка…

Местните, особено силните и съпротивляваще се лидерски групи се избиват, техните земи и богатства се „придобиват” от „цивилизатора”, а останалите „туземци” получават статута на обслужващи роби или роби за продан…или на колониална администрация, която да помага на за контрол над себеподобните…

„Това, което беше ваше- е вече наше” – е очевидния фундамент на католико-протестантския експанзионистичен модел от Далечния Изток, през Индия и накъдето погледнете в посоките на света и периодите на историята. Колониалната политика на европейските „цивилизатори”…

Разчистване на терена. Нищо лично.

И когато говорим за противопоставянето с Русия…независимо с Империята, СССР или РФ… все същото. Целта на украинските националисти беше в това трасе.

Разчистване на терена. Нищо лично.

Първо “разчистване на Донбас”, а после на Изток.

Разчистване на терена. Нищо лично.

Целта не се променя.

Ако в началото и средата на XX век Великобритания (в различни съюзнически конфигурации и интриги) с Германия, Франция, Италия, Турция (и кой ли още не) ръководеше своята „руска” колониална мечта, то възходът на САЩ само наследи щафетата и натрупания опит от „Братовчедите” включително и целта.

ЦЕЛТА.

Много стратегии и разработки по темата са широкодостъпни: „Харвардски проект”, „Планът Даллес”, Бжежински… списъкът за прочит ще е за година време…стига да ви интересува.

Простата пиратско-разбойническа-колониална Цел бе удобно опакована в добре отработен Цивилизационен Контекст.

При това напълно едностранчив.

Благодарение на успешна медийна политика, масовата култура, образование… едно след друго се наредиха поне 10 поколения „цивилизатори”, израснали в атмосферата на „изключителност” и „превъзходство” на „белия господар”. Белият свръхчовек си присвои правото да пише „правилата”, „ценностите” – т.е. мантрите, предназначени да канонизират „правата вяра”, в името на която да се осъществят убийствата и плячкосването на „диваците”.

Русия още от времената на Наполеоновите походи е била сатанизирана, за да може „цивилизования” грабеж да изглежда напълно благопристойно оправдан. Война на Франция срещу „брадатите диваци” на изток в името на… (без значение)… Целта?

Хитлер поде борба с „жидо-болшевизма” в името на… (без значение)…Целта?

В последните дни на Втората световна война У.Чърчил обсъжда с обединения военен щаб операция „Немислимото”… план за светканична атака срещу „съюзникът” СССР. Хитлер е разгромен, да разгромим Русия…и…”Владей моретата Британио!” А, СССР е съюзник?

Да. И?

Напълно естествено: „Ние нямаме постоянни врагове и постоянни съюзници. Само постоянни интереси”. Лорд Палмерстон.

Планът за операция „Немислимото” е напълно демократичен и в съответствие с „ценностите” на Запада…които… (без значение)… Целта?

За САЩ „Империята на злото” – още е една, поредна формула на сатанизиране на СССР/Русия. Целта, без промяна…

„Авторитарна”, „Недемократична Русия на Путин”… Целта, без промяна.

„Моралът” в геополитиката се разпознава като”Позиции” и „Интереси”.

И нека приключим дотук с шумно развявания „Цивилизационен контекст”. “Демокрация”, “Права” “Солидарност”.

Няма ги. Освен в медиите. Не и в реалността.

Ресурси, търговски пътища, интереси, геополитика.

И само това.

Нека оставим самозаблудите, поведението на индианци, които се радват на мъниста.

Глобалната промяна. ЧАСТ 2-ра

Корекциите на постперестроечната действителност.

Шокова терапия сред буря от осъждане. В това живеем.

Буря!

Това се случва в душите и умовете на милиони европейци, британци и частично американци, канадци и други западняци. И в нашите географски ширини…тоже…

Войната в Украина е война на Русия със Запада, Война на Смислите, както вече написах.

Ако световното изригване срещу Москва е толкова мощно, като обществено и медийно заклеймяване, то е свързано с личната покруса на всеки един, който се самоидентифицира като „западен тип човек”. „Защото така не може!” ще изкрещат мнозина… Може. Време за преосмисляне на реалностите. И ценности, встрани от “философията на дебелото черво”, наречена Потребителско Общество.

Защо ли? Нека помислим…

Държавите от Стария континент от Испания през Португалия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Италия…(и нататък) имат ясно документирано колониално минало. „Взаимоотношенията” на европейските елити с колониите и местното население постепенно са изградили Западната цивилизация върху разбирането за „превъзходство” над колонизираните държави, за по-висока степен на „цивилизованост”.

Тази позиция води до вярата в безусловното „право” да се разпореждат и преподреждат частите от света, населени с „диваци” и „туземци” по свое усмотрение, за своя изгода и без отчитане на други интереси.

Военното, технологично, финансово и други превъзходства на западните „цивилизатори” им позволяваха да подчиняват държави и континенти почти до средата на миналия век, когато започнаха други процеси.

Накратко:

Западното разбиране за цивилизационно „превъзходство”, еволюирало после в „американската изключителност”, формира в продължение на десетилетия и поколения неотменимото право на елитите (и приобщените към това светоусещане западни общества от най-ниските слоеве до най-високите йерархични нива) да пишат „Правилата”, „Нормите”, „Ценностите”… да изграждат институциите, механизмите и силовите структури за налагането на този тип Световен Ред, обслужващ западните елити и подопечното им население.

Цената за съществуването на „потребителското общество на всеобщото благоденствие” плащат „нецивилизованите” със своя национален ресурс, поставен под контрол от „господарите”.

Русия каза: „НЕ” на този модел и предложи преговори за нова система на международна сигурност през декември 2021 година.

Подразненият Запад, изживяващ се като вечен и неотменим световен господар, възприе тази декларация като акт на „разбунтувалия се роб”, който може да бъде първо игнориран, а когато потрябва – могъщо наказан.

Опитите на Русия да напипа правилния взаимен тон на диалог датират поне от 2007. И оттогава датират и все по-отчетливите изводи за руските елити, че това става все по-невъзможно извън парадигмата на „западното превъзходство и господство”, на което, както в перестроечните времена трябва да се козирува.

През последните десетина години автори като Александър Дугин, Андрей Фурсов, Михаил Хазин, Валентин Катасонов (и още други), разглеждаха в своите книги, лекции и медийни изяви не само съвременните процеси, но и възможните сценарии за бъдещето на Русия в и извън утвърденото от Запада статукво. (интересът към подобна литература в ЕС не е приоритетен).

Упорито си пробиваше път и идеята за Автаркията, практическата самостоятелност и развитие без решаваща обвързаност с външни икономики. Сериите от санкции въвеждани през последното десетилетие, също допринесоха за стремежа към „импортозамещение”, стремежът да се произвеждат местни аналози на вносните санкционни продукти, независимо от първоначалната степен на успех и качество.

Процесът тръгна.

Западът на практика започна „да тренира” Русия, как да се справя със санкциите _включително и черпейки опит от Иран), все още вярвайки, че има достатъчно разрушителни средства, за да вкара руската икономика в ступор.

Шокът от оттеглянето.

Краят на илюзиите от Перестройката.

Какво трябва да преживее сега западния Елит, а заедно с него и пригласящите остарелите мантри на „превъзходството” широки народни маси?

След като се поуталожат страстите, когато руските войски достигнат западните граници на Украина към Полша, а може и малко по-късно, ще се случи отрезвяването.

Оттеглянето на Русия от “цивилизования свят” е Факт.

Русия се оттегли от Запада, загърби го, съгласявайки се осъзнато да премине през „приемливите загуби” на своята самостойност и самостоятелност.

В източните бойни изкуства има понятие „недосегаемост”. Преди да влезе в битката източният войн работи именно за постигането на максимална степен на „недосегаемост”, да свали до минимум факторите, които биха могли да повлияят на неговата стратегия, решимост и сила, на неговата победа. Ако трябва да се „оттеглиш”, (т.е. да оставиш съперника с инициативата и заграбеното към момента като „приемлива загуба”) това привидно „примирение” е начин да излезеш на „нов оперативен простор”, както се казваше в Червената армия и БНА.

Т.е да излезеш от досегашната битка, така да я изпразниш от съдържание и да подготвиш изцяло нова стратегия, с друго темпо, с други правила, със завои и капани, със затишия и избухвания, без досегашните „правила”. Да подготвиш „удара в тишината”. Твоята игра, която никой не разбира, не може да дефинира като Цели и Време на действие.

24 февруари стартира именно това.

Немислимото към момента.

Нова игра.

Голямата промяна.

Тя дъхтеше наоколо поне 10 години, но успани от вярата в самозаблудата „Доминация”, статуквото на „неоспоримата власт” на САЩ, НАТО,ЕС милиони хора приемат все още избухналия цивилизационен конфликт като „временно недоразумение”, а не като световно торнадо.

Реакцията със „Санкции от ада”, прехвърляне на оръжия и военни формирования от всякакъв вид към Украина (лесна мишена, както показа практиката на полигона Яворов), забрани срещу руски отбори, дружества на любителите на котки, прекратяване на концирти на руски музиканти, изхвърлянето на Достоевски от библиотеки и програми и други истерични заклеймяващи действия… само подчертават това тотално „изумление”, което резултира в опити да се използват стари инструменти, които, макар и болезнени, вече не са смъртоносни.

Играта се промени.

Правилата са неизвестни.

Очаква ни Реалността след шока.

Светът вече не е доминиран от Запада, въпреки хриптящите претенции и неоспоримия съществуващ военен и финансов потенциал. Към момента той вече не е достатъчен да поддържа стария Световен ред с еднополярен модел на управление, основан на диктат и „дисциплиниращи” военни акции, санкции и размахване на пръст в различни региони, основан на междудържавни интриги и „цветни” революции.

Остарелият западен арсенал и еманципиращите се регионални играчи са вече несъразмерни по сила и влияние за постигане на ефект.

Именно затова реакцията на украинската кампания прилича повече на свиркане с полицейска свирка и викове: „Лош, лош,лош”.

Успан в своя сън за „превъзходство” и единствена „праведност”, „правилност”, „право на диктат”, колективния Запад проспа процесите, които сега поставят на карта Хоризонта на неговото бъдеще.

Китай тихо и тайно гради своето световно икономическо господство.

Русия се обърна на Изток, да изгражда без илюзии нова икономика в своите простори, а също така и към партньорство на източните и други пазари, наброяващи половината от населението на земята.

Промяната не просто започна. Тя е в ход.

Време за пробуждане.

Глобалната промяна ЧАСТ 3-та

Играта на Играчите

Но…

Нека започнем така…

„Повече от 50 милиона души по целия свят са засегнати от конфликти в градски зони – от Афганистан през Либия, Сирия до Йемен и на други места, където цивилните са изложени на много по-голям риск да бъдат убити или ранени, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от Асошиейтед прес”.

27 януари 2022, 09:56ч. Darik radio

Ако решите, от вас зависи да проверите и научите броя на жертвите във военните конфликти през последните 60 години, кой къде и как ги е водил…и защо.

За огромната част от европейския и западен свят войните в Ирак, Либия, Сирия, Афганистан, Йемен, конфликтите в Африка: в Чад, Судан, Мали – не съществуват във фокуса на общественото мнение. Жертвите са милиони, но няма защо да го споменавам. Интересът е почти нулев. Вашият личен също…поне в масовия случай.

И това е разбираемо.

„Цивилизованият” Запад знае как да отделя „зърното” от „плявата”, защото колониалната генетика все по-често прелива в зле прикрит расизъм. Той е очевиден в отношението към „неправилните”, към онези, които не споделят политиката на поклони към белия господар.

Украина предизвика обединение и „солидарност”, масова медийна, политическа и обществена буря, не защото там се случи нещо по-различно от военните инвазии през последните 60 години.

Интересът към военните инвазии никога не е имал потенциал да дели мегдан с интереса към тримесечните или годишните ви бонуси. Нека сме точни. За майки и дечица размислите дойдоха по-късно…не защото липсваха войни досега с разкъсани милиони майки и дечица.

Западният свят се взриви, защото Русия смени правилата на статуквото. Вие също по същата причина.

Масовият изблик на емоции по площадите не е нищо друго, нищо по-различно, от обединение на големи маси за съвместно преодоляване на страха от загуба на контрол за бъдещето. Вашето лично и персонално Утре.

Москва показа, че има друга визия и подходи за своето бъдеще, с планове, които не включват европейските правила и претенции. Това бе прието до голяма степен като неразбираем бунт на провинил се ученик.

Призивите Русия да бъде спряна, Путин да бъде свален – са директен израз на този страх, че досегашния уреден живот е в риск и Статуквото Спешно да бъде възстановено.

Езикът на посланията – гневно презрителен и с откровен уклон към расистко превъзходство, е напълно съответен и пропорционален на Страха. Агресивните постове и коментари са негово логично продължение на разбирането, че „диваците” предизвикват „цивилизования свят”, който ще…

Санкции, протести, обединение, помощ с оръжие, спешни срещи, декларации и други „наказателни” инструменти само продължават да поддържат илюзията, че НАТО и Европейския Съюз са нещо по-различно от големи офис сгради с много чиновници. Очевидно не са нищо по различно… Офис сгради с много чиновници.

Защото нито НАТО, нито ЕС пеят в тази опера. Не са поканени.

А и не бързат да се самопоканят. Само шумят отдалеч. За всеки случай. Друга е Американската игра…понататък за нея.

Всички ние, които градихме мечти за бъдеще в европейското семейство, с европейски ценности, под общо защитено синьо небе, за живот, съпроводен с „Одата на радостта” днес ще се разделяме поне на ДВЕ основни групи, от които смисъл има ТРЕТАТА… 😉

ПЪРВАТА ГРУПА са „Аз съм Украина”, по принципа на футболните агитки, готови да пометат по пътя си всеки който НЕ Е: „солидарен”, „хуманен”, „единен с ЕС, НАТО и т.н…”, който НЕ ВЯРВА: че „Путин е психопат”, че Русия е Лоша, че трябва да й бъде „начукано канчето” и да бъде сложена в ъгъла на СВЕТА, към който богоизбраните, “ние правилните”, принадлежат.

ВТОРАТА ГРУПА: Русофили… О да! Рубладжии, Маниаци от КГБ, ГРУ и подобни структури (които целокупната коментираща публика едва ли познава или разбира, ама пък е в Тренда), родоотстъпници, които трябва да си събират ЧЕМОДАНИТЕ и да освободят пространството на истинските нови Арийци, които не желаят да чуят дори за Чайковски.

И това е разбираемо. Страхът от безсилието, на предприетите съмнителни по ефект „наказателни мерки” срещу Русия ще пречи още няколко месеца на мнозина да осмислят реалността. Тя вече се случва, независимо от лайковете, сърчицата и ядосаните лица на емотикончетата…

Просто всичко онова, в което вярвахме през последните 30 години, ще изчезва месец след месец и година след година. И не го пиша за да ми вярвате. Нищо на вяра. Четете.

Да разбирам… Не сме в състояние да отвърнем бързо поглед от десетилетните ни „икони” и „праведни клишета”. Страхът от загуба на контрол над бъдещето, сега ще навлиза в по-остра фаза, която бих нарекъл „ЗАГУБА НА ОРИЕНТИРИ”.

Преди беше ясно кой командва, кой размахва пръст, кой наказва, на кого да се плати междудържавния рекет, бюджет за оръжия и други екстри…Сега?

Колкото повече въпросителни (без лесни готови отговори) поникват всеки ден, толкова „по-единни” и “обединени” около „клишетата и етикетите” ще са хората, заклеймявайки и одобрявайки. Това емоционално предприемачество има за цел да убеди мнозинството, че е „от правилната страна” и ще се „пребори” за завръщане на Правилното Състояние на Света и под гарантиран Контрол.

Извън полюсния модел на фоби и фили и „престрелките” в Източна или Западна посока, извършвани с обилно заредени л*йномети, календарът и часовниците вървят напред ден след ден…към новата пост-неолиберална реалност, наричана от някои “Инклузивен капитализъм”

ТРЕТАТА ГРУПА. Хората, които напълно осъзнато държат очите си отворени.

Големият „принос” на масовата култура, (специални благодарности и на поп-фолка), електронните медии и социалните мрежи е Доминацията на КРАТКИТЕ и ПЛИТКИТЕ информационни послания. Бързо и лесно разбираеми форми, към които на часа да определем своето отношение лайк/нелайк и да се присъединим към една или друга група себеподобни.

КРАТКОТО И ПЛИТКОТО все повече успиват способността да се прониква в по-дълбокия пласт на информацията и знанието, в смислите, защо интересът е усилие, което не се възнаграждава бурно както едно селфи в определена поза. Т.е. липсата на бързо и бурно социално одобрение се превръща в загуба на мотивация, по-малко знания и още по-малко анализи, разбиране, осъзнаване и изводи.

Силно се надявам, че ТРЕТАТА ГРУПА любопитни и четящи хора ще успее да отърси сетивата си от потока, за да се фокусира върху опознаването на новата реалност.

“Инклузивният капитализъм” (inclusive capitalism) , който се очаква да замени досегашния неолиберален модел, съвсем логично ще мине през фаза на EXCLUSION. Кои ще бъдат губещите и печелившите при този преход? Въпрос с повишена трудност…и пряко свързан със сегашните геополитически търкания и преразпределения на територии.

Нека скицирам ситуацията сега САМО в конструкция, в следваща публикация можем да задълбаем още.

ИГРАТА НА ИГРАЧИТЕ

1. Войната в Украина е голям успех за Замисъла на САЩ. Всъщност, американската политика бе заложила капана на win-win situation. Да обучават и въоръжават украинците срещу Русия, да изтеглят по-близо до Москва военна инфраструктура. Ако Русия не реагира…НАТО (разбирай конкретно САЩ) се придвижва още по-плътно към руските граници. Ако Русия реагира? Майната й на Украина. Важно е войната там да бъде продължителна, изтощителна и да даде възможност за разклащане на съществуващата власт в Кремъл, смяна на режима и разграбване на икономиката на Русия в стил 90-те, Горбачовско-Елцинската епоха.

Ако това не се случи?

Нищо санкциите ще ударят европейската икономика…т.е. един конкурент по-малко. Инвеститорите в Европа ще се прехвърлят в щатски банки и фондове. Една криза между Русия и Европа е и пореден шанс за американския газов експорт при растящи борсови цени в резултат на кризата. Един „подем” в САЩ е необходим на Байдън преди избирателната кампания за Конгреса през ноември, за да парира, доколкото и ако е възможно, евентуалното оживление на тръмпистите.

2. За Русия, намеренията и целите са други. Освен да защити руското население в Донбас, украинската кампания е възможност за демонстрация на военна мощ (тук не предизвиквам дискусии от воено-техническо естество, не е това целта в този миг), показване на ново въоръжение, заемане на по-добра геополитическа позиция и проверка на съперника:

Доколко е способен и решителен да се намеси, противопостави и как ще реагира NATO и неговите верни членове/съюзници. За Русия това беше шанс да обедини и своите поддръжници. Те не се оказаха никак малко. Държави с горе долу- повече от половината население на планетата. За Русия тази „акция” беше началото и на нова икономическа политика, откъсване от партньорство със Запада в посоката на максимална независимост. Това не е приумица или необмислена реакция на санкциите. Това е програма, която се обмисляше и коментираше в различни аспекти поне от 2014 година насам, включително и напълно възможния сценарий да бъде изключен Руския ЦЕНТРОБАНК от SWIFT системата.

„Психопатът” Путин, неговият екип, правителството, НЕслучайния Министър-председател Мишустин, както и близко стоящи до елита анализатори в различни медийни изяви, декларации, документи ясно излъчваха сигнали, че имат готовност да преглътнат горчивия хап, но да се откъснат от досегашните обвързаности със „Запада”. В този смисъл санционната политика е нещо, което бе очаквано с болезнена яснота, но без ужас.

Въвеждането на задължението търговията на енергоизточниците да премине в рубли, ще разклати не просто енергийните пазари, но и курсовете на валутите, най вече на долара. Дългосрочен ход, който ще бъде отиграван, включително и с помощта на китайските другари включвайки в играта и юаните, а всичко това с подкрепата на Индия, Саудитска Арабия, Турция, Иран и други страни…

3. За Китай Украина е нагледен „ТЕСТ-ДАЙВ” на реакциите на САЩ, с поглед към решаване на въпроса с Тайван. За Китай тази криза дава възможност да укрепи сътрудничеството в енергийната област с Русия с нови газопроводи и коопериране в определени области, включително и в производство на оръжейни системи по руски лиценз. „Комунистите капиталисти” виждат възможност за укрепват и позициите на юан-а, естествено за сметка на долара и еврото, както и за настъпление на новата китайска виртуална валута.

Втвърдената реторика на Пекин спрямо Вашингтон показва, че другаря Си сериозно е подпрял икономическите си позиции (при необходимост) с руски военен back-up и опитите за „увличане” и „омайване”на Китай с американски обещания за политически и икономически „бонуси” не срещат доверие в конфуцианското мислене на Поднебесната империя.

НАКРАТКО:

САЩ ще оставят и Украина и ЕС да „паднат”, ако това осигури паникьосан поток на капитали към Америка, с които да закърпят критичната към момента ситуация. Най-вероятно санкциите ще доведат до инфлация в Европа над 20-25%, проблеми с горивата, фалит на предприятия, проблеми с реколтите тази година, расови бунтове…изкупуване на фалиралите производствени мощности от източни инвеститори.

Русия ще върви по пътя на автономията, което ще причини временен шок за икономиката на страната, но по-вероятно след него тя да тръгне да се развива с темповете, характерни за Китай, Индия, Индонезия, т.е. по-близо до източния образец. Надеждите за „революция” и смяна на властта са неоснователни, по-скоро руската нация ще се консолидира около своя управленчески и военен елит.

Китай ще се присъедини към усилията за разклащане на долара и свиването на периметъра на влияние на САЩ до региона на Северна и не цялата Латинска Америка.

Триполярният свят е факт.

След бури и трусове, след регионални конфликти новото статукво ще бъде скрепено със споразумение и предоговорени нови сфери на влияние на глобалните играчи.

Предстои и формиране на нови блокови структури, обединяващи държавите по интереси около всеки един от центровете на Голямата тройка.

Всяка голяма промяна е раждане.

На нови Възможности.

Март 19-25, 2022