Нека разчоплим зад медийните канонади.
Погледът към новините, анализите и световната карта през тези бурни седмици ме води само към един единствен извод:
Живеем във време на тотална (и отдавна назряваща) сейзмична трансформация на икономическите и политическите центрове на силата. Виждаме възникването на нови блокове, съюзи и взаимоотношения между тях. Този набиращ мощ процес, формирането на новия многополюсен свят, беше видим в различна степен през последните 10 години, но политическите елити от новото поколение, особено в ЕС… някак не го приеха насериозно.
Или не съвсем насерериозно.
Опиянението от демонтажа на СССР и социалистическия лагер, еднополярната доминация през последните три десетилетия, превърна две поколения политически дейци от клуба на „победителите” в подобие на самоуверени гимназисти, спечелили служебно (и накак неочаквано) турнир по ръгби. Приеха го за окончателно и престанаха да тренират за реален мач-реванш. На политическия небосклон изгряха персонажи със специфичен, ярък артистизъм,словесна решимост и…съмнителна компетентност.
Но, трудните времена раждат силно поколение, а охолните не съвсем.
Междувременно Поднебесната империя превземаше с усмивка пазарите на „господарите”, транспортните им коридори, пристанищна инфраструктура и технологии. Тихо. Съвсем по правилата на „Изкуството на войната”.
„Не мърдай срещу света, използвай го. Гъвкавостта е оперативният принцип на военното изкуство”. Сун Дзъ
Китай.Резултатът днес?
„Бензиностанцията с ракети” разработи свои технологии и оръжейни системи, които увеличаваха способността й да противодейства на различни форми на международен рекет. С повече или по-малко скърцане заработиха програмите за развитие на селското стопанство и специализирани отрасли на промишлеността. Постоянно налаганите санкции стимулираха производството на руски аналози на ограничавания внос, а също и междудържавното коопериране с азиатски и други партньори. Трудно-лесно…машината заработи.
Русия.Резултатът днес?
Китай и Русия застанаха гръб в гръб по широк спектър икономически и политически теми, напълно осъзнавайни общите предизвикателства и очакващите ги атаки.
Междувременно „господарските” елити не придадоха особено значение на този детайл, уверени в своето превъзходство и непогрешимост, постепенно превръщайки се в жертва на собствените си клишета за „изключителност” и „доминираща сила”. Политическите интриги да разделят или притиснат тези „туземци” засега не срещат ентусиазма на другаря Си, нито на „режима” в Москва.
Брендовете „USA”, „NATO” и „Еuropean Union” се канонизираха от медиите като единствен източник на силата, благоденствието, правдата, прогреса, успеха. И станаха нова религия, в която повярваха самите й създатели.
Ок. Let it be!
Резултатът днес?
Евроатлантическото сътрудничество ми изглежда все-повече фокусирано върху ПР акции, достойни най-вече за филмова суперпродукция, отколкото върху реални, носещи резултат ходове. И колкото по-гръмогласни са медийните канонади, толкова по-ясен е дефицита на реално действие поради честична дезориентация, предизвикана от несработването на предишния инструментариум за принуда. Провалът в Белорусия на Лукашенко се превърна в предупредителен сигнал. Не съм сигурен дали този урок бе внимателно изучен от кукловодите.
Тези дни солидарността на иконичните брендове „USA”, „NATO” и „Еuropean Union” се „материализира”в шумни санкционни заплахи и щедър документооборот, който предвещава икономически Армагедон за непослушната Русия.
Посланието беше ясно: дружно ще ви душим! Подчинете се! Това е заповед!
„Санкциите от АДА” напълниха заглавията и авторите им зачакаха наказвания съперник да реагира според замисъла. Да политне.
Вярата в самозаблудата продължи по-малко от две седмици.
Резултатът днес?
Накратко:
- Санкции има, но енергетичния сектор ще бъде изключен от тях за редица страни. И „Газпром” ще продължи да печели.
- Санкции има, но азотни торове и калий ще са необходими до две седмици, за да се подготвят селскостопанските дейности и в Полша и в Германия и другаде. И „Уралкалий” , ръководен от „срамежливият” Риболовлев и неговата кипърска банка ще продължат да печелят.
- Санкции има, но никел, титан, дуралуминий са критично важни за индустриите в ЕС, Великобритания и САЩ. А те се купуват от…е, в BOEING знаят откъде и във Volkswagen знаят…
- Санкции има, но руските ракетни двигатели трябва да се монтират на ракетите-носители на NASA, а Роскосмос по програма има опашка да извежда на орбита британски и други комуникационни спътници.
- Санкции има и руски самолети не могат да летят до страните от „единния прогресивен свят”, но…всъщност…как… ще летим от Запад на Изток? По други маршрути, встрани от руска територия с 30 процента увеличение на времето за пътуване и авиационното гориво…
В глобализираната световна икономика взаимните обвързаности обричат на нестабилност всеки сектор в който рязко се сменят играчите и/или правилата. И всички замесени усещат трусовете. Ковид кризата го илюстрира нагледно и то в много по-скромна степен.
Санкционните жреци не повярваха, че техния боен вик ще заглъхне в руската степ без да разтърси Кремъл.
Старият блъф изгуби сила, когато отсрещната страна прие предизвикателството да понесе удара.
С ясно разбиране и подготовка, че тази атака и противопоставяне е за години напред.
И без илюзии: икономическата война ще се води на всички възможни фронтове и ще бъде „война на унищожение”.
Ок. Let it be! Отговори Москва.
Отрезвяването започва, когато „белите господари” разберат, какво всъщност направиха „Рашките”, докато в Брюксел, Лондон и Вашингтон продължаваха да мислят за тях като за второразрядни полудиваци.
Руският елит ликвидира окончателно остатъците от Перестройката: …т.е. минаването по диагонал през разградения руски двор , казано на нашенски: „през къра”.
Осигуриха защитата на „бензиноколонката” с ракетна ограда.
Сложиха КПП-та, червените линии, написаха правилата за преминаване, а чрез Лавров, подсказаха езика на възможното общуване – чрез равностойно, уважително договаряне.
А, това мнозина не разбраха. Това е една друга държава. Независимо от „демократично” „недемократичните” оценъчни оси за Русия.
Многогодишният навик на самовлюбено презрение, илюстриран и в изказванията на моментния ни Министър председател г-н Петков, е напълно разбираем, все още инерционен модел на мислене. Вярата в собствената непогрешимост е част от същия този все още въртящ се маховик.
Вече писах за това във „Война на смислите”.
Днес, постепенно се заражда необходимостта от „хапче за реалност”.
Цените на газа? Горивата? Стратегическите борсови стоки?
Цената на храните и потребителски стоки от първа необходимост?
Пъзелът, такъв какъвто беше преди месец се разпилява. За всички.
Санкционната томахавка сработи, но не съвсем в избраната посока. Тя все повече прилича на бумеранг, от който лидерите и членовете на единната антируска коалиция ще се спасяват на ”групчки по интереси” под натиска на собствените си национални дефицити.
И може би не чак толкова единно. Ще видим.
Време разделно.
Време на унищожение, преформатиране, съзидание и възможности.
Когато охладеят страстите и всички се огледаме в реалиите на съвремието…бавно, трудно и не с радост ще откриваме новите очертания на новия свят. Хубав, лош…такъв. Друг, нов.
И новите хоризонти.
Логично е, че всички, от всички житейски посоки ще преболедуваме период на раздялата с някои сакрални до скоро вярвания, дългогодишни пристрастия, илюзии, може би ще преподреждаме рафтовете с ценностите, ще учим…
Нищо.
Животът ще ни излекува през промяна, може би през загуби и болка, за да продължим да го живеем.
С широко отворени очи.
Вече.
10/03/2022
Банско
Ivo Malinoff 