Война на смислите

Така си мисля…

Извън прекомерните и горещи емоционални изблици нека се опитаме да видим дълбокото противоречие, което се решава в момента с този начален конфликт.

Без илюзии – това е задълго. И трусовете предстоят.

Докато системата на международните отношения и новите икономически роли на водещите  играчи не постигнат паритет, равновесие с реалностите на света сега.

Доста отдавна философът Александър Дугин предупреждаваше, че се задава многополярен свят, където групираните по регионален принцип силни лидерсващи държави, ще създават нов тип взаимодействия в глобален масщаб. Пренебрежение беше изказвано неведнаж към неговите виждания за изграждане на общо Евразийско политическо и икономическо пространство.

Не бих си позволил да полемизирам по тези теми с когото и да било.

Нека погледнем обстановката днес: Китай, Индия, Южна Корея, (КНДР няма да споменавам) плюс амбицциозната Турция на Ердоган (а, заедно с това, естествено и Азербайджан) мълчаливо и не съвсем застават зад Русия. Нека не забравяме и мощния враг на Запада Иран, несъмнено фактор в своя регион. Замирисва ли на Евразийско обединение, макар и неформално?

Напълно логично, ако си припомним основното геополитическо правило, че цивилизацията на Сушата и цивилизацията на Морето ще бъдат във вечна война. Тези които сеят земята си и се изхранват от нея винаги ще трябва да се защитават от пиратите и колонизаторите, слизащи от корабите, за да заграбят ресурс, блага и територии. Просто два различ подхода към оцеляването и развитието.

В „групите по интереси” ясно се разпознава Източното (Евразийско) и Западното направление като противостоящи основни сили, в което англо-саксонският блок и присъединеният към тях прокси-Евросъюз търсят ново „жизнено пространство” на Изток. Също както и през Втората световна война, по време на Наполеоновите походи и да прибавим към тях и Кръстоносните…

Бих погледнал това противостояние не само като посоки на света, география, икономика и политика.

Нека да направим разликата и в пирамидата на ценностите.

Даоизъм, Будизъм, Конфуцианство, Шинтоизъм…Православие…

Тези философски и религиозни школи са антропоцентрични, фокусирани върху хармония, баланс на духовното и материалното, но с акцент на духовното развитие и стремеж към чистите енергии и човеколюбие: „Не смесвай доброто и зло”.

Католическият блок, с неговите протестантски, лютерански, всякакви реформистки и други разклонения се фокусира върху доминация на материалзма на принципа „целта оправдава средствата”. Доброто може да бъде подпомогнато със зло, ако е необходимо и целесъобразно.

За пример също ще спомена допустимите в католицизма платени Индулгенции, освобождаване от греховете срещу дарения.

Неслучайно взаимопомощтта, характерна както Православието, така и за източните религии в западния вектор е Благотвоителност.

Т.е. сблъсъкът на Съпричастието с Доминацията, където не Човекът помага на Човек, а „Господарят” дава…на…

Същата тази колониално-господарска „изключителност”, изведена до национално Его в САЩ, е крещяща неонова реклама, а всъщност продължение  на британския, испанския, френския и прочие бял расизъм от Средновековието насам.

Както религията, философията, националните идеи и мирогледа се превръщат в „генетичен компонент”, който независимо от съвременните „толерантни”, „политкоректни” клишета дреме в душите и се събужда при всеки социално-политически трус.

Когато ресурса намалее, пиратския дух се оживява  и расата на „господарите” тръгва в атака към поредното „туземско племе”, което да „цивилизова” със своите „ценности” т.е. да го превърне в плячка… и така по всички континенти почти 500 години. Индия, Северна Америка, Опиумната война с Китай, Англо-Бурските войни…та чак до Югославия, Ирак, Либия, Афганистан, Сирия  и  Украина.

Това е начин на живот, обусловен от правилата на Таласокрацията, морската сила, пиратството, прекачило се на самолетоносачи, но запазило духа на всепозволеност в името на благоденствието. Своето.

Да, това е полюс, независимо дали ще то определяме като плюс или минус.

Морето срещу Сушата.

Вечно непримирими.

Украина от години прилича на съд , напълнен с двата взривоопасни компонента, които едва се крепяха в отделни стъклени цилиндри, но всеки повей на вятъра можеше да ги сблъска и взриви.

(Например: Нещо като Израел и неговите арабски съседи)

Католическият Запад и Православния Изток можеха да съществуват търпимо в границите на Украинската ССР, но след отделянето в отделна държава „господрската” снисходителност на „шляхтичите” от западната част към „ватниците” и „колорадските бръмбари” в източните райони премина в държавна политика по изолирането и прогонването им, с подкрепата на външни „партньори” и откровено нацистките НацБати.

Изначалното противоречие на ценности, разбирания за смислите и приоритетите на съществуването, заедно с расисткия доминационен импулс на Укри-те, подкрепян от по-опитните расисти от западния блок, изградиха ситуация на нетърпимост и в двете посоки.

Беше само въпрос на време…кога…

Или по какъв повод…

Бомбата Украина, трябваше да се взриви и да разклати, а по-добре да събори Русия, и да дойде период, сходен с коленичилия СССР от началото на 90-те. И тогава „цивилизоването” щеше да се осъществява по познатия начин.

До една степен планът се случи.

Украина се взриви отвътре. И отдавна.

Сега там се стреля. За жалост.

Настрани от „виновни” и „невинни” нека продължим анализа на вектора Изток-Запад. 

За Русия, това е война без цена. Борба за смисъла на съществуване на най-голямата държава в света: “Зачем нам такой мир в котором нет России” ?

За нея е приоритет да се развива според своите православни ценности, встрани от „извращенчеството” на Запада, според своите виждания за бъдеще, без пренебрежителни подвиквания и унизително „вкарване в правия път” от „господарската раса”.  

Нещо към което все по-ясно се стреми и Китай и не толкова ярко изявено Индия, Иран и други държави дори като Унгария.

За обединения Запад – това е борба на финансово-индустриално-ресурсно оцеляване. След многопластовите „казина” на световните борси и финансовия капитал, кризи и балони,  в Света с голяма острота на дневен ред застава въпроса за Реалния Ресурс.

Не за хартиените и дигиталните парични знаци, които досега доминираха световната икономика. Неслучайно дойдоха „Санкциите от Ада”. Които бяха само едно плашило в противопоставяне с много по-високи залози. Те открояват именно онзи житейски приоритет, който за „цивилизования” западен човек е най-важен. Материалното добруване, основано на „господарската” доминация. „Ако ние решим – ще живеете лошо! Иначе можем да ви поотпуснем нещо!”

Например – горещ въздух под формата на необезпечени с нищо пари…

Иначе същите тези пари ще ги блокираме…

И? Нататък?

И в това разминаване на смислите ще се роди икономическото цунами в западна посока.

Руснакът може да яде картофи, но през последните поне три столетия защитава своята Матушка Рус с оръжие, защото за него както степта и Волята/Волността/  са час от неговия духовен мир. Независимо дали това е под шапката на Руската Империя, СССР или Руската федерация. За него връзката с Родината не е успешна или неуспешна сделка. Това е генетичен код (както и пиратския), който, ако не бъде разбран и осмислен /загадъчната руска душа или в добавка загадъчната азиатска душа на съседите им/ ще се повтаря една и съща историческа грешка, която Западът прави. Той се опитва да съблазнява  и развращава руснаците с пари и начин на живот.

Да, има успех сред новобаташите, либералната интелигенция, дигиталната младеж. Може би около 15% от населението. А другите? Израснали извън лъскавите европейски градове, молове и екскурзии из Европа. Попътувайте, поопознайте ги. Не взимайте нищо на вяра.

За руснака “предателството” спрямо Родината е форма на самоубийствено изключване.

А, външният натиск винаги е водел до национален подем и обединение.

Руският политически икономически елит осъзна, че държи поне 45% (до 60%) от ресурсите на света. Осъзнаха, че години наред са продавали енергоизточници за хартийки. И затова от няколко години водещите им анализаторски центрове публикуваха икономически сценарии, ориентирани към  автаркията, самодостатъчността. Като прибавим към това укрепващия отново интелектуален и научен сектор, разработките на нови системи оръжия и машини за гражданско приложение – сценарият не е напълно неоснователен.

И без илюзии: този преход ще бъде тежък и болезнен. Но, с един открит въпрос – кого ще го боли повече и кой ще се срине пръв без руски природен ресурс.

И вече се чуват гласове за „преразглеждане” и „уточняване” на санкциите от ЕС. Блъфирането се оказава съмнително ефективно. Но, години наред работеше.

Понякога се случва и друго.

Когато решиш да платиш болезнената цена, но да излезеш на свой, независим хоризонт.

Западът през санкции, удари и натиск даде на Русия национална идея.

Присъстваме на исторически преход на света от еднополярен геополитически към многополярен модел .Заедно с глобално преразпределение на ресурсно-производствените и технологически „водачи” и като цяло пълна промяна на съвременния икономически модел, такъв какъвто го познаваме през последните 60 години.

И когато замлъкнат оръжията ще живеем в един много различен свят.

А дали ще гоним оцеляването, материалното или ще видим Хоризонта през други ценности…

Който за каквото отвори очи.

В търсене на смислите.

Банско,

08/03/2022