Въпросът “КАК?”

Свързващото звено на всички важни решения

Когато ми се наложи да се размисля тези дни, внезапно ми изникна важността на въпроса Как?

Да, някакви три букви. Заедно с това доста решаващи за връзката между две немаловажни координатни точки – Настоящата ни Реалност и желаната след малко или повече време, онова, което наричаме Бъдеще, Перспектива или Хоризонт, по свое усмотрение.

Всъщност, представих си движението и развитието, според клишето „Напред и Нагоре” като таблича с три колонки. Обикновен лист с три полета за писане.

При толкова много неясноти, желания и всичко друго, омесени в неизвестността, която ни обгражда през последните две години и мъглата на предстоящите, най-вероятно три-четири следващи, съвсем естествено, прораства желанието да се ориентираме и да осмислим накъде се движим, накъде искаме да напредваме, накратко – как да живеем добре.

И по възможност без стрес.

Нека да видим, дали този простичък метод на „стратегическо планиране” може да помогне.

Само как звучи, нали?  „Стратегическо!”

Опитвам се да забравя всички модели, внушавани от авторитетни книги и източници и да остана при земната логика, примесена с малко опит.

Да видим, какво ще се получи…

Реалност Ситуационен анализ Това, което Сега Е!КАК?Желани резултати Цели Зона на комфорт
Име Към какво се стремя?
Възраст Какво конкретно искам да постигна? Желанията едно по едно:
Друго, за вас (колкото по-точно, по-добре)
Актуални проблеми за отстраняване или разрешаване. Ако няма – чудесно! 1… 2… 3… 4…
Образование и квалификации  
Сфери на компетентност Коя е дългосрочната ми цел?
Финансов, ресурс, лични средства, кредити и т.н Кои са краткосрочните цели, стъпки по този път. Етап по етап.
Свързани лица, родители, семейство, деца, партньори. Тяхното влияние върху вашите планове Необходимия ресурс за това конкретно е:
Други фактори от Реалността   Какво може да се обърка? Две-три резервни възможности…или колкото…

Смисълът на такава „организация” в три етапа е много очевиден.

1. Първата колонка изисва вашата максимална трезвост и искреност, да отчетете стартовата позиция такава каква тое. Чисти факти, чиста Реалност. Ситуационният анализ като първооснова на всякакъв вид планиране е скалата върху която всички ние стъпваме. Важното е тя да е именно чиста скала. Без панделки и самозаблуди. Все пак ще строим върху нея… Когато стъпите на нея и се огледате… може да погледнете към далечния хоризонт и да отбележите как искате да го видите? Какво планирате, желаете, искате да промените, какво не.

2. Преминавам направо към последната Трета колонка.  Картината на бъдещето. Конкретно. Ако може да го контретизирате максимално като цели, етапи, стъпки, необходим реурс… може да се окаже проясняващо главата занимание. Да се самоограничавате в желанията и целите или да развихрите фантазията и да пожелаете „Все и Вся” е ваш избор.

3. След като двете крайни точки на пътешествието  са изяснени, остава да ги свържем с въпросчето „КАК?”

Всъщност за него са всичките тези много думи…си мисля.

Защо е толкова важен ли?

Първата простичка причина е запписана в Светото писание така:

 «По делата им ще ги познаете». (Матей 7:20) 

Заинтересованите могат да намерят ясното религиозно тълкование, ако искат, което всъщност разчертава границите между Доброто и Злото в библейски контекст. И…житейски.

„КАК?” всъщност е въпрос, който ни характеризира като личности. Как осъществяваме плановете си, на практика е декларацията кои сме.

Какво знаем? Какви са принципите ни? Какви са ресурсите ни, как ги ползваме и разпределяме? Какво искаме да научим? Какво можем да подобрим, сътворим, всичко… това е „КАК?”

Цялата личностна снимка наяве или:

„По делата СИ ЩЕ СЕ познаем”

И, ако сме се замислили за това пътуване от точка Реалност към точка Перспектива разписването на средствата „КАК?”има значение не само като открояване на компетенции, ресурс и съпътстващи предимства по трасето към желаните постижения, но и като възможност за личностно  изграждане.

Изборът на средства зависи от знанията. Чувал съм от студенти, от много хора изобщо питането:”А защо ми е да знам това?”

Амиии…дойде време за отговор. Защото колкото повече знаем, толкова повече начини „КАК?” ще напишем в средната колонка, ще обмислим и изберем множество стратегии, които да отсяваме, повече гледни точки, повече реални проекции, а не една-две плюс вярата в чудеса.

Ако пътя към целта ни подсказва необходимостта от придобиване на нова, обширна информация – да преценим…  Имаме ли желание и посветеност да я намерим и осмислим  с всичките необходими разклонения, още и още…

Защо ли? Ако приемем за основополагащ цитата от Мечо Пух:” Ако не знаеш закъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде”, фраза, която се приписва като първоизточник на Лао Дзъ, но това не е от значение за това изложение…ще вървим към същността.

Смисълът : яснота на посоката, с нейните завои. Всички, които можем да открием и предвидим.  

И пак ще има някой неотчетен. Крив и не много предвидим.

От нас зависи да минимизираме риска през опознаване на пътната карта.

„КАК?” Нека оценим ресурса и възможностите да извървим докрая без да се спъваме особено често. А ако се замотаем някъде по трасето, какви са вариантите за модифициране на маршрута с наличните възможности. И „КАК?” ще се справим с усложненията и трудностите…

„КАК?” Доколко този устрем зависи само и единствено от вас или има съпътстващи фактори, които спомагат или усложняват пристигането в локацията Светъл Хоризонт? Как да ги приведем в съответствие с плана?

„КАК?” вместо „Някак си ще ми се получи”.  А все пак „КАК?”

Все повече се убеждавам, че в предходното ни, доста разглезено съвремие, когато борбата за оцеляване се завърташе до екстрите в автомобила, почивките тук-таме, придружени със селфита на коктейли и други геройства, голяма част от хората започнаха да изпускат първата колонка… Реалността. Вярата в непроменимото слабо-облачно статукво се сблъска с нова ситуация. Не много весела и то за години напред.

Ако приложим към нея теорията за „Циклите на Кондратиев”, която не е съвсем за пренебрегване, можем да направим извод, че следващите 50 години ще донесат огромни и непознати на досегашния ни опит промени в икономиката и в социалната организация на планетата.

Още една причина да се концентрираме върху въпроса „КАК?”

Защото  от „КАК?” ще стъпваме, зависи и „КАК?” ще крачим или падаме.

По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?” Матей 7:16

Убеждавам се колко мъдро е магаренцето Йори, Мечо Пух, Лао Дзъ и Светото писание, заедно и/или поотделно, все едно.

Във времената на етична всепозволеност, а и на всякакви разновидности на все по странната семантична „натовареност” на думичката „толерантност” е логично да се огледаме когато пишем в колонката „КАК?”, дали не сме включили средства с които възнамеряваме да берем грозде от тръни.

Писал съм и преди, защото го вярвам. Защото логиката на съществуването ни опира ежедневно до този въпрос,  до нашия избор и отворена перспектива за Нови хоризонти.

Етичната норма: „Никога не смесвай Доброто с малко Зло за постигане на целите”.

Не само и единствено защото не е „ПРАВИЛНО”, а защото този подход ни програмира за неуспех и страдания. За пристигане Другаде.

„КАК?”

Е, това е друга дълга история…

Живеем в „интересни времена”. Искаме или не.

Да очертаем посоките напред не вреди, надявам се. Трудно ми е да повярвам, че е добра идея да излезете с лодка в бурно море, въоръжени основно с вярата че: „Всичко ще се оправи някак си…” или, че някой  ще се погрижи за вас, лично и персонално, освен Тврецът.

Ако има нещо в което съм убеден, от проученото през последните две години, че бурните вълни и „вятърът на промените” ни предстоят извън вирусните, статистики.  И в икономическото и социалното преформатиране на планетата.

Време да си напишем домашните с точен анализ на реалността, ясно формулилани стремежи, цели,с чисти, ясни средства, без извъртане и самозаблуди.

Може би това е пътя.

Така… седя и си мисля. Или само си седя?

Напълно възможно.

Благодаря ви, че прочетохте дотук.

Ханя, 22/11/2021