Правилата на покоя

Как тишината у нас ни помага да живеем в реалността и да преуспяваме

Благодаря на приятелите, Йосифа Стоянова и Юлита Станишева, които ме подтикнаха да споделям наученото по духовния път.

Всеки едни от нас е ярко впечетлен, когато открие своите самозаблуди и реши да ги пооправи.

След полицата прочетени книги, размисли и експерименти, вярвам, че научих някои неща. Като човек с аналитичен и структурен ум се опитвам само да ги наместя тук, за по-лесно възприемане от онези, които биха проявили интерес.

Може би основното, което трудно преодоляваме са “проекциите”.

Т.е. онова, което наричаме “спомени” и “мечти”. Чиста виртуалност.

Защо ли?

Въпрос: Откровено си признайте, дали спомените ви днес за събития отпреди отразяват фактите или са примесени с чувства и наслагвания от времето?

Именно тази “примес” е отровата на самозаблудата. Били сте на изкачване в планината, завалял е дъжд. Тогава какво сте мислили за ситуацията?

Спомняте ли си точно?

Може да ви е било весело, да сте метнали по един найлонов дъждобран и да сте се смяли. А днес можете да “видите” това събитие като непоносима житейска драма, която ви е връхлетяла…несправедливо!

Или казвате за хора: как не съм разбрал какъв е той/тя/то!

Това е то…ПРОЕКЦИЯТА на спомените.

Как можете да сте сигурни, че изобщо виждате реално? Сега или тогава? Дали просто не сте проектирали свои желания и дефицити върху ситуация, личност, събитие? Да сте живяли с тази проекция дълго? Илюзорно?

Мечтите са ПРОЕКЦИЯТА ви в Бъдещето. Също толкова измамна самозаблуда.

Да всички се стараем да напредваме и да постигаме. Имаме желание да се видим ТАМ, където всичко е бяло, светло и прекрасно и…Блестим. Но, проектирайки това прекрасно бъдеще, виждайки се в своя голям Успех и Победа Там, устремявайки се към нея със страст и ентусиазъм – не губим ли Реалността.

Това, че искате да се покажете, докажете, откроите като карате с 200 км/ч, това не отменя земното притегляне, дупките, камъните по пътищата и техническите проблеми по принцип. Не отменя вашата реалност. А иначе…може. И с всеки устрем е така. С устрема без Реалност в проекция на Победата…към резултат, който не ви харесва, но намирате външни причини за него, като късмет, съдба и още други.

А този резултат – сте вие!

Всъщност проекциите в Бъдещето са последица от емоционални и други личностни дефицити в нашето минало. Игра на мечти, които уж ще решат проблемите вътре у нас. Избягваме от себе си по пътя към това мечтано островче на всичко желано.

И тук идва корекцията на Настоящето.

Ами ако това Бъдеще е невъзможно? Камъните, дупките, реалността…

Просто и лесно…ако е практически невъзможно, защото противоречи на логиката и правилата на Вселената? На Висшия разум? На физическите закони? На вас, самите, такива каквито сте? На вашия ръст, възможности , развитост, осъзнатост. Тогава?

Смисълът на живота в Настоящето е единственият СМИСЪЛ.

Бъденето. Виждането на Сега.

Приемането на факта, че не вие управлявате този свят. Способността да разберете вашето място в Огромното пространство, независимо от собствените си илюзорни фиксации.

Подскоците на мисълта в проекциите назад и напред във времето са резултат на душевни трапове, травми и порододени от тях компенсаторни амбиции. Докато тези дефицити не бъдат отработени лично от вас, винаги махалото ще се движи в тези две крайности, без да успеете да постигнете своята спокойна и приземена цялостност. И проблемите ще нахлуват ден след ден.

Проекциите са ОТКЪСВАНЕ ОТ РЕАЛНОСТТА и преследване на химери, които ще доведат до друга поредица от събития, после спомени за неудовлетворителни ситуации, нови болки и нови Проекции…

“Ама утре обезателно ще…”

Опитвали сте. Става ли?

Желаете ли да бъдете вечен роб на “Светлото бъдеще?”

Този омагьосан кръг се разкъсва едва, когато видите и виждате Сега.

Само Факти.

Времето е топло – добро или лошо е това? Или е само топло?

Съседите се смеят или крещат – добро или лошо е това? Или само факт.

Изнервен приятел се държи грубо с вас днес – добро или лошо е това? Или е само факт?

Даоизмът, будизмът и още поредица други учения са основани на Неутралността. Нулата.

Фактите са факти. Ако искате да ги превърнете в проблем, дайте им Индекс, Окраска, Емоция плюс или минус и те вече стават Положително или Отрицателно събитие за вас. Т.е. Проблем за решаване.

Накратко: Заплаха или Възторг. И двете ще “изискват” още реакция. Мобилизация срещу “Заплахата” или свръхвъзбуда от “Възторга”, с последващата го дебнеща заплаха той да свърши. Но, ще се случи именно това… Всяка илюзия изчезва в реалността.

И от двете нямате нужда. И в двата случая заслепението ви вади извън живота сега. С последиците под форма на неудовлетвореност, проблеми и още една… “несправедлива” драма.

Покоят и душевната тишина са напълно достатъчни, за да се наслаждавате на живота без скокове в крайностите, които да ви изваждат от момента на Битието.

От Сега.

Проекциите като страхове, очаквания и надежди (както там още ги назовем) са резултат на мисловни стериотипи, с които сме свикнали до болка. Това са просто инстинктивни, заучени реакции на събития, които веднага индексираме като Добри и Лоши, а не като Неутрална възможност.

На практика.

Как да се отървем от Проблемите, които ни създават Проекциите?

Като изключим самите Проекции.

Защото Проблемите са резултат на Проекциите. Онова наше автоматично, заучено реагиране: Моралната норма, обществената благоприличност или индивидуалното себеутвърждаване.

Преди всичко…не реагирайте.

Чуйте внимателно казаното дори с гневен и агресивен тон.

Някой е недоволен, но не от ВАС, а от собствената СИ ситуация и нейната ПРОЕКЦИЯ в собствените МУ мисли. Не от вас!

То не се отнася до вас изобщо. Факт.

И човека отсреща реагира от болка и неосъзнаване. Излива недоволството си към вас, защото не може да реши САМ вътрешния СИ проблем (негативна проекция), който изобщо няма нищо общо с вашата личност, качества, постижения, таланти, характер и живот.

Той се опитва се да ви вкара в роля на “агресор”, “жертва” или “спасител”, за да реши Собствения “проблем” (проекция/илюзия на заплаха) , всъщност да запуши временно личностен дефицит, който предизвиква пареща болка. А вие сте куклата спаринг-партньор. Донорът или Решението на ситуацията за другия (храна за пищяшото от неудовлетвореност Его) ако си позволите да приемете тази игра.

Това се нарича реакция на човек с “външен център на сигурността”. Т.е. личност, която не осъзнава, че НЕ външни обстоятелства му пречат да постигне желаното, А собствените му душевни дефицити и незакрити травми, страхове, компенсаторни амбиции за имидж без реалност, които произвеждат такава реакция и я възпроизвеждат постоянно.

Не само при общуването си с вас. По принцип.

Това са хората, на които нещо “им пречи” : другите, държавата, Ковида, небето и мръсния въздух.

Проекции. Проекции, Проекции. Заблуди, неудовлетвореност, болка…

Влезте им в положението, при защита на собствените си граници и спрямо собствения си избор.

И тук ще добавя, онова, което аз наричам трите правила на “Бързата Помощ” или как да се справяме с подобни събития неутрално.

Преди всичко, осмислете, че никой не може да помогне на хора, които не осъзнават необходимостта да преборят собствените си открити “болезнени точки. Това е личен процес.

Можете само да смегчите удара и да не влизате в стражения, от които никой не печели.

И така:

1. “Скрийте топката”. Не отвръщайте на нападението с нападение, на критиката с критика. Просто хванете хвърлената към вас топка-предизвикателство и я пъхнете в някоя черна дупка. Нека изчезне.

2.”Скрийте времето”. Не реагирайте веднага. Ваш избор е дали изобщо ще реагирате или кога. Не е задължително. Притежавайте го, разтворете го за другия в безвремие.

3. Изключете се от “проекциите”.

Така ще останете в покой и ще гледате на ситуацията Реално и като Възможност.

А сега по- подробно:

1. “Скрийте топката”.

Някой е гневен, агресивен, недоволен. Напада ви. Очаква вашата реакция. Това е пинг-понг. ОБИЧАЙНО Той казва нещо отровно, вие се отбранявате или преминавате в атака…и така до безкрай.

Гняв и увеличаваща се агресия в двете посоки. Опит за доминиране в двете посоки. Желание да надделее “правотата” на едната или другата страна. Интензификация на конфликта.

А защо ви е това? Как да реагирате ли? Спокойно, дистанцирано, с ненасилствен език.

“Разбирам какво ми казваш, разбирам твоята гледна точка и какво ти е неприятно. Не съм мислил в този аспект. Как искаш да ти помогна?”

А, после преценявате дали това, което се иска от вас го искате и вие. И логично е да отговорите “Да, това мога да направя за теб, но другото не мисля, че искам и ще откажа”. Има моменти в които можете да кажете: “Разбирам, но този въпрос не се отнася до мен, не виждам своята роля в това”. Напълно неутрално. Умножение по индекс Нула. Не влизате в битка.

Оставате в покой.

Факт от ежедневието.

Нищо не се е случило. Оставате в реалността.

2.”Скрийте времето”. Дори когато въпросът е поставен с голям заряд и от вас се “изисква незабавна” реакция или решение…възползвайте се от този подход. Ако не се чувствате готови с решение или реакция, отложете я или просто забравете за този казус, ако не е важен за вас. Отклонете отговора.

“В момента не съм готов да обсъдя този въпрос”.

Ако той е важен и за вас, просто си дайте време и се върнете към този разговор, когато ви е удобно, с ясна позиция, спрямо собствения си избор и лични граници. Всяка прибързана реакция е резултат на “проекциите”. Защото реагирате неосъзнато, по навик. И тогава ще сгрешите. Просто “Скрийте времето”. Отменете в неясно бъдеще “часът на стълкновението”. И край. Конфликтът изчезва.

3. Изключете се от “проекциите”. Не прилагайте във всяка ситуация предишен опит. Понякога помага, но често пъти е чиста автоматика. Когато си дадете време да погледнете фактите, а не индексираните емоции, ще осмислите, че за днешното ви решение… спомените ви от миналото, не са задължително най-смислените опори. О, някога нещо е било, било е, но днес? Какво бихте направили днес по-различно от онова, което ви диктува опита/импулса на автоматиката?

“Проекциите” както назад в Спомените така и напред, в Бъдещето, като очаквания, какво ще се случи “ако”… са еднакво илюзорни, както вече написах.

Т.е. не реагирайте и не взимайте решение и спрямо Бъдещето, не пристъпвайте към онази точка на мечтания Суперсвят, който чертаят мислите ви. Няма го.

Предприемете стъпки въз основа на конкретния си Днешен интерес, Желание или просто Удобство. Днес искам така. А утре… Може да реша друго.

Оставете без внимание (умножете по нула) технологиите на емоционално изнудване към вас като:

“Иначе ще видиш какво ще стане”,

“Трябва”

“Длъжен си”,

“Отговорен си за…”

“Безотговорен си…”,

“Виновен си…” и други подобни заявления.

Това също не се отнася до вас. Ни най малко. Това е инструментариум на принудата.

Или…

Пазете се от тези, които искат да ви вменят чувство за вина, защото те жадуват за власт над вас”.

Конфуций

Това са само средствата, с които да ви принудят да действате срещу ВОЛЯТА и желанията си. Това са методи на “продавачите на вина”.

Вменяването на СТРАХ, ОТГОВОРНОСТ, ВИНА са трите оръжия на емоционалните терористи. Те го правят от болка, разберете това, но, няма съмнение, че това е форма на агресия.

Опит за “запълване на душевните рани” чрез доминация. Ок. Разбираемо е.

От тези атаки можете да се дистанцирате неутрално. Без емоции. С яснота.

Душевният покой, Осъзнаването, Виждането на Сега е цяла вселена от нови Хоризонти.

Гледайте към тях без Проекции и Индекси.

Обичам да цитирам ненадминатия стратег Сун Дзъ. Авторът на “Изкуството на Войната”.

Тази книга в цивилизования Западен свят се чете като “наръчник за действие”, но не и като принципи на мислене. Там е разликата в различния прочит. Затова невинаги е точно разбрана. “Изкуството на войната” не е ръководство за спечелване на сражения, а за победа без агресия. Победа по необходимост.

Основата на военните стратегии на Изтока е Неутралността на Даоизма.

Нулевият Индекс.

И заедно с това…овладяването и използването на агресивната сила с методи за отражението й към изпращача. Вие оставате в покой. Без страст и емоция. Чиста нула.

И когато Сун Дзъ предупреждава: “Не събирай войска от Гняв или Възгордяване, защото те ще те доведат до поражението”…той подсказва:

Стой вкоренен в реалността. Не се увличай от Гнева да се показваш, доказваш и доминираш, (не играй чужда игра, в която те въвлича ЕГО-то) не проектирай победата си чрез Възгордяване, заради вярата в своето Величие (не играй чужда игра, в която те въвлича ЕГО-то) . Не излизай извън равновесие. Извън това, което Е.

Поражението е сигурно, защото заслепението е невиждане на Реалността , оттам и опасността, заблудата, провала. Твоят Собствен капан. Произведен лично от теб.

Търси възможността. В покой. Тихо и без емоции. С ясно съзнание. Само възможността.

Бъди гъвкав и взимай решения според ситуацията СЕГА с ясно виждане на реалиите , а не според заблуждаващите ерупции на ума в различни заблудни “Проекции”.

Защото твоя мъдър съперник прави точно това.

Наблюдава, хоризонтите, които се отварят. За един Бездна, за друг Сияние.

Мъдрият съперник не се интересува от ТЕБ, а от Настоящето, конкретната ситуация, позиция и появяващите се възможности за благоприятен резултат в негова полза, в този конкретен момент. Той не те “обича” или “мрази”. Без емоции. В тишина.

В този смисъл, не са ти нужни битки, ако ясно виждаш Хоризонта. Решенията на заслепените са достатъчно повлияни и опасни за тях самите.

А заслепението е загуба на реалност, пораждаща грешните решения, които отвеждат заблудения към провал. Проекцията може да е смъртоносна, когато се разминава с реалността.

Духовното развитие е по желание. Всеки носи отговорност да открива и запълва, да осмисля собствените си заблуди, болезнени точки и груби несъвършенства и да ги трансформира към по-добро. Ами докато дишаме…така.

“Ключът към щастието е вътрешният мир. Когато си го постигнал, няма значение какви външни проблеми те спохождат. Ако не си в мир със себе си, колкото и комфортен и уреден да е животът ти, различните обстоятелства вечно ще те карат да се чувстваш тревожен, несигурен, нещастен”.

Далай Лама

Светли хоризонти и на вас!

Възможността е тук и сега.

И.М.

Ханя, 10/06/2021