Времето е такова.
Културата, навиците, стремежите, общоприетите „позитиви”…
Времето е такова… Виртуално и неистинско.
И затова… депресията се разхожда край „преуспяващите” с хапчета или без.
В стремежа си да постигнем хармония и щастие…затъваме много честичко в една лесна и подхлъзваща заблуда:
Заменяме Стойността за Имидж, страстно устремени към своя личен…
АД.
Честито!
В последните 5 десетилетия съзнанието на милиарди трайно се преориентира в „подобряване” на собствената „принадена стойност” чрез фалшификация на реалиите на личността. Изграждане на холограма.
От шините за зъби до имплантите, пластичната хирургия в целия спектър: татуировки, пиърсинги, смяна на пола…
В Името на Щастието.
Т.е. Всичко, което може да отрече природните дадености и логиката на Природния закон.
Добре.
Ако се замислим: Всички тези напъни, усилия и жертви са с една упорита цел:
да заличим себе си…и своята реалност. Т.Е. Да „прекроим” творението на Твореца защото нещо не ни харесва. Негвото Творение. Кое е то?
Не харесваме себе си?
Работата си?
Ежедневието си?
Не харесваме живота си?
Модата на масов ексибиционизъм даде простор на друга лудост: на възможността за илюзорна (естествено временна) компенсация на неосъзнати (в повечето случаи) лични страхове… и се завъртя въртележката, инкрустирана с криви огледала: добре дошли в неограничения магичен свят на социалните медии…
И подмяната на личната стойност с trendy image отвори вратите на Ада за милиони.
И лайк след лайк…стотици, повече…кофички пълни с гъст смог от градския въздух.
Адът на болката, която се връща за да бъде „сиропирана” с нов пост, нов имидж, нови лайкове и нова Празнота.
А…
Раят си има адрес.
Да има.
В съседния вход.
Точно до Ада.
А, в кой вход влизаме…не е по случайност или заблуда. По желание е.
Тогава?
Къде е:
- ключето от бараката,
кодът на сейфа
- и хапчето за красота и вечна младост?
Ами…поне през последните няколко хилядолетия е все там:
В Стойността.
В Личната Стойност.
В Осъзнатата Лична Стойност без илюзии.
В разитието, в промяната и своето усъвършенстване в света на Реалиите
Не в мъглата на Илюзиите, които ви съблъзняват:
- да си издокарате плочки на корема/щрак/пост
- да си сложите цици и джуки /щрак/пост
- да си купите кола-трепач на лизинг или да я наемете за /щрак/пост
- да си хванете гадже-картинка/щрак/пост
- да отидете до Дубай/щрак/пост
- да отидете в някое Свято Място/щрак/пост
- да „яде вечеря в…” /щрак/пост…
Това е невроза. Постоянно да живеете двойнствен живот. Сигурен път през двойнственост към депресия и биполярност.
Когато се огледаме наоколо какво ще видим?
Аз виждам Адът.
Адът на Имиджа.
Адът на Страховете.
Адът на надпреварата да избягаш от себе си, истинският защото…
А…Раят си има адрес.
Да има.
И този адрес сме ние, самите. Без патетика. Истината, само истината. Само тя е чистата енергия с която се доближаваме до радостта.
Само тя е чиста вода, която не е смесена с полу-истината на мътния поток. Т.е. минаването метър, малко по-така да пооправим работата…
Истината ни води към приемането на реалността, радостта от и към спокойното ни хармонично съществуване.
Ами Творецът ни е дал това, което ни е дал. Защо да го меним, пудрим и прикриваме?
Висок съм 169, никога не съм имал мускули, не успях да се намъкна в образа на Мачо…
Имам няколко криви зъба. Единият ми палец е по-голям от другия. И на ръцете и на краката.
Много съм зле с математиката. Допускам да ме правят на глупак, ама не винаги.
Не успях да стана нито професор нито олигарх… и всичко това никога не ми е пречило.
От гледна точка на модерен Имидж може ихич не го докарвам сплямо актуалните динамични стандарти, но пък се заех с това да се харесвам и да градя личната си стойност, по собствена мярка и избор.
Раят е да изградиш своя собствен свят първо в душата си. Да разбеш, че не си съвършен, няма да бъдеш и не се налага да правиш, да следваш, да подражаваш, да се показваш в „правилната” светлишна, да си имплатираш нещо модерно за да го постигнеш…това отровно „признание” че си „нещо по-така”.
Ами не си.
Щото модата ще се смени. Утре.
И пак отново?
Раят е да научиш накъде лети душата ти, да си отгледаш крилата, които ще я носят.
Когато те хвалят: да се усмихнеш, когато те отричат: да се усмихнеш. Без емоция и отношение. Шарен свят. Все с мислите си. Всеки със стремежите си.
Раят е да се зарадваш, на това,което имаш, на хората, които срещаш, на дъжда, на гръмотевиците, на локвата, на слънцето, на всички тези чудеса, които те учат каква палитра и живота.
Убедих се, че най-много радост носи научаването на нови знания, на нови умения, развитието на нови способности. Всъщност самообразованието е самообразуване.
Ние създаваме себе си всеки ден и всеки миг от това, което правим, което научаваме и творим.
Да подредиш камъни, да боядисаш ограда, да нарисуваш цветенце…
Много повече искрена енергия ще протече между вас живота.
А…по профилите… се разхождат страхове и болки. Крещашата нужда да те бъдат заглушени с „опровергаващи” комплименти и лайкове от хора, които дори не познавате.
„Страхотно”, „Прекрасни сте”, „Невероятна си”…
Айде бе!
Едва си глътнал/глътнала корема за тая снимка!
„И ако това слънце продължава толкова гадно да пече… леле… този грим…”
Диети, козметици, фитнес, спестявания за лизинги, губене на време по бутици, тренировки пред огледалото, „палави” съобщения и после очакване на резултата… „О, няма да отговоря сега, ще поизчака, а междувременно сега да си постна онази снимка…и да видя дали ще лайкне…”
Хитруването и играта на криеница с реалността води На-На-Там:
към двойнствеността и към Ада – живот под прикритие.
Това ли искате?
Свободата е да приемеш реалността си такава, каквато е в момента.
И с неудачите и с бръчките и с огромните възможности да избираш посоката на всяка минута.
Снаученото от всеки срещнат и всяка ситуация.
Щастието е да сътворяваш всяка своя идея и минута всеки ден. Без ограничения и без оглеждане в криви огледала за одобрение. Какво значение кой ви одобрява, когато не искате нищо от никого?
Да сътворяваш живота си, а не да се опитваш да го получиш малко по-наготово…
Като бонус от фирмата или някак си…защото си обявен за „невероятен/а” и Лелеее!
Та…Голям праз!
И пак: Щастието е да сътворяваш всяка своя идея и минута всеки ден.
Защото:
Ние Сме нашите действия. Това е Реалност.
Ние Сме нашите резултати. Това е Реалност.
Ние Сме това, което излъчваме и доказваме с всяка усмивка, действие и взаимодействие. Това е Реалност.
Посоката, действието, отношението, намигането…всичко избираме ние.
Лично. И това е нашата лична Стойност. Това е реалност.
„По делата им ще ги познаете…”
Всеки миг, с всяко действие се подписваме кои сме. И с постиженията си и с грешките си.
Реалност.
Та…Ей сега ще го постна това…
Всъщнос вече го направих.
Да. Просто Реалност
21/05/2023
Ханя
Ivo Malinoff 