Вместо въведение – откровение
Да, зная това и ми стига.
Зная.
Научих го… с касовата бележка.
Онази, неочакваната, с неочакваната цена.
Както е с всеки един от нас.
Както с всеки опит. Знание, постижение, завой, смяна, промяна, хълм и дере:
Проба – Грешка – Цена.
Последното – без отмяна.
Понякога..с отложено плащане + лихва и намигване.
Раят си има адрес, ама там…надалеч от клишето.
Надалеч от онова, което въздига самите вас на пиадестал.
Онзи, който си го помпате със собствените си вътрешни газове.
И заради себе си, и заради другите… Онези, също така жадуващи за висок подстамент над тълпата, обгазени от вярата в самозаблудата.
Вярата в общата лудост наречена Имидж, Признание, Авторитет, Незаменимост, Изключителност или Матрица.
Ами…
Ами… ако подминем Матрицата?
Ами… ако откажем да сме:
„успешни”,
„спешни”,
„уникални”,
„модерни”,
”праведни”,
„обществено признати”,
„популярни”,
„свръхмолекулярни”,
инфлуенсерно “красиви”,
Фейкбук “щастливи”
„богоизбрани”,
“природно надарени”
“силиконно осъвременени”
Най на По-то, дето е По от Най-а …
Такива едни… от кутия извадени.
Много Правилни и много Протрити.
Напарфюмирани и Препарирани.
Чак Изчезнали.
Да, не си гладя панталоните.
И…не питам дали ме харесваш…
Не очаквам да подпишеш факта на моето Съществуване.
Просто Съм и ти протягам ръка…на твоето Си.
Хайде да поговорим.
Ако го пожелаеш.
И само това. Истински.
Става ли?
А, да.
За Матрицата споменах.
Минаха от Чистотата и я прибраха.
Беше подпряна на кофата.
Не само моята.
Още някой се беше усетил.
Все някъде наоколо има кофа.
Когато поискаш.
Кофа. В точното Време.
За всяка една Матрица.
За всяка една Матрица...без изключение.
Глава 1-ва
Пирамидата на Правилните
Все тази игра…
Като малки, не толкова отдавна играехме на топчета,
Кое ще стигне по-напред.
И с ежедневието ни става така.
Кой, как, къде, накъде, по-напред, по-нагоре, по-натам…
Успехът?
И…каво е Успех?
Щастие? И…какво е щастие.
Има ли връзка между Успех и Щастие?
И…тези последните с:
Признание?
Авторитет, уважение, почитание…имидж, и/или кърлежи?
Да, Кърлежи.
Те също са част от нашия живот… и се забиват в неговата/нашата плът без покана и очакване.
Дали сме наясно с всичките тези лъскави топки, с които жонглираме през ежедневието си докато минутите ни изтичат.
Животът.
Реалният ни живот?
Лично изпитано на гръб и глава: живеем с много илюзии и малко реалности.
В най-различни съотношения.
И по собствено желание. От незнание.
Цифрата, технологиите, социалните мрежи, новите герои, преформатирането на отношенията…хоризонтите, половете,
Или:
Правата, Правилата, Перилата на Процесите, Крилата на Кретенизма, Радостта на Сатанизма… целият този Фойерверк, който наричаме Съвременност и Цивилизованост
НИ
влачи към щампи и матрици, все Правилни, Прогресивни и отвеждащи към Щастието в съответствие с мястото, до което сме се добрали в Пирамидата на Правилните. Потребителското общество.
В съответствие с Подредбата на Съвремеността, Модерността, Джендърността.
В зависимосто от нашата моментна ситуационна цивилизационна Правилност.
Места по-близо до върха или по-надолу, ако не се Стараете по Схемата.
Колосалната подмяна на жизнеспособната и жизнепригодна ценностната, етичната подредба (с концепцията за Обществото на всеобщото благоденствие, т.е. Потребителското общество) започна да преформатира Божественото Творение Човекът-Творец, в Сатанинския му антипод – Лайнопровод.
Ежедневно зает да премачква краката на другите, раменете на другите, и с лакти да напредва към паничките с шарени мъниста = + = да се накичи и да се натъкми по-Напред!
Пирамидата на Правилните, с присъщите й правила, матрици, Инфлуенсърни Истини (неоспорими), Марки-Маркови, Еталони: Силикони & Флакони…е крещящият виртуален мираж, Екранът-Холограма,който ви обещава всичко…абсолютно всичко…ама за друг път! За После!
Като цяло – илюзии за всички (си има от сърце) в препускането по Stairway to Heaven, дето си е на практика юркане по Highway to Hell.
Ми, стига да решиш…
STOP
Спри и прочети знака…
И тук е добрата новина за всички нас:
Влак не идва, джапаме напреко на релсите, защото тази линия е закрита. Как така?
И стълбата е съборена. Онази Към Небето, To Heaven, дето все я изкачваме и все се издължава, докато не стигне до входа на гробищния парк. So, Welcome to Heaven. Ами, изчезнала е…Как така?
И пътят към върха на пирамидата е отнесен от Потопа. Как така?
И Правилата на Преуспяването, както и аршина за него се стопиха в маранята.
И…Заваля.
Дъждът след жегата…вижте…„
Вижте!!!
Вижте какво направи!!!
тези безценни…
с нарисуваните по асфалта….
С тях! Как!? Ужас! Ужас!! Ужас!!!
С нарисуваните по асфалта картинки, вдъхновени от Асфалтовата джунгла:
Картинката на новия ви поръчков Мерцедес,
Картинката на визитната ви картичка…с всичките ви длъжности и титли,
Картинката на къщата, албума от Дубай, банковото извлечение, прекрасната ви половинка, тайната ви четвъртинка, и цялата тази ваша постигната с труд и жертви… сакрална… достойна за възхищение… житейска опаковка на… Най…
Я стига!
Да в тази глава няма нищо смешно, нито весело.
Защото това е зелевата чорба, която съм ви приготвил. Преди това ви подарявам малко главоболен махмурлук.
Всичко това, което величаете в себе си, на което се радвате и вярвате, че сте постигнали, задминавайки:
половината,
три четвърти,
седем осми,
или Целият свят… го няма.
Ей така, няма го.
Цък. В миг!
Изчезна.
Всичко, което толкова Правилно и според Правилата в Поклон сте изградили.
Цък. В миг!
Край!
Изгасна.
Мрак, Мраз, Мъгла,
И? Накъде?
Ако искате да дишате, ще ви се наложи да Проплачете отново и да се Родите отначало.
Да започнете да ходите отначало и да заживеете отначало.
Именно да заживеете. Без Пирамидата на Правилните, без Стълбата към Небето, без картинките по асфалта и без Highway to Hell.
Пъртят към Рая започва там, където разбирате, че нямате Нищо друго…освен Себе си.
И…още
Всички Хоризонти, към които пожелаете да:
вървите, бягате, летите, крещите от радост, плувате, благославяйки вълните…
И когато започнете всеки миг да избирате Радостта вместо гримасата и въздишката…
Вече сте на адреса.
Да, Раят си има Адрес.
Натам е включена навигацията.
Следва…
17/01/2023
Ivo Malinoff 