Как заживях „БЕЗСМИСЛЕНО”

Преди няколко дни едни мои познати ме запитаха Точно Това.

Прозвуча като „Защо си жив”?

Или „Защо изобщо се осмеляваш да живееш …”

Да, разбирам закачката. И е логично. Такава е съвременната ни култура.

Потребителска.

Именно затова „живеенето” без:

-свръхкилограми,

-цигари,

-тлъста пържола, щунка, филе, канапе..

-баклава, шоколад, кроасан и друго „сладичко”,

-питие с „градус”…

Да, такова съществуване изглежда като Живуркане без Радост.

Не споря.

Хедонизмът не е измислен вчера.

Аскетизмът също.

Познати са ми и двете страни на тази монета.

Бях 86- 87 килограма. Сега съм под 63.

Пушех по 30 цигари или 10-15 „пурички” на ден, даже ги “ограничавах”

Пиех „според зависи” различни дози от 200 до 500 мл. концентрат, а и още нещо…както дойде, за настроение…

Имах кръвно налягане 120-180, което и четирите хапчета за деня не оправяха, по-скоро временно го “замазваха”.

Едната клапа на сърцето ми работеше по своя собствена програма и чертаеше екзотика по кардиограмите.

От 20 години ме мъчеше остър псориазис, който се сипеше на сняг около мен. И в летните жеги ходех с дълъг ръкав и дълъг панталон.

Колената ми щракаха, със ставите не беше розово, въпреки редовните дози хрущял от акула.

След малки житейски неприятности започнаха неконтролируеми сърдечни пристъпи, аритмии, крампи, загуба на равновесие и други забавни ситуации от типа „Умирай трудно” или „Пукни со зор”!

Та това „радостно” живеене ( с всичките му там „екстри” на временното удоволствие) очертаваше границите на двата възможни избора:

Живот…

или…там по избор:

Инфаркт, Инсулт, Диабет, Рак…

все разни модерни постижения на безумното ни ежедневно глезене и угаждане.

„Ти изобщо защо ставаш сутрин”?

За да живея пълноценно. Не за да инвалидизирам сам себе си.

Ето ме. Напълно жив.

Напълно функционален, здрав, усмихнат и оптимист.

Без „радостите”в пепелника, в чашката в чинийката…

Готови ли сте да ме чуете?

 Да?

Можете.

Всичко можете.

От днес още.

Въпреки, че ви е рано… днес.

Но, от другата седмица – да.

И през тези дни до началото е важно да се подготвите.

Прочетете как умират хората с вашите навици.

Информирайте се.

Преди всичко, осъзнайте , че съвременната цивилизация ни е превърнала в ГЛЕЗЛЬОВЦИ, които не търпят никакво неудобство.  Лек полъх на въздуха и „УЖАС”!

Студ!

Веднага: Щрак климатика, парното, печката.

Този живот, като във Вендинг автомат, ни е приучил всичко да получаваме на мига с минимално усилие срещу монетката или пин кода на картата.

ДА, ленното ни живеене в уредения съвременнен свят е факт с последици. Но, няма нужда да философстваме. 

Разберете, че ако искате резултати, те зависят и се постигат от ВАС, а не от вашата „втора личност” собствения ви инертен мързел. Той все търси как да изклинчи от трасето на промяната.

По същество.

Определете целта

Да остслабна с…. (10 kg)

До дата….          (120 дни)

Чрез….  (хранителен режим без компромиси).

Или

Да спра да пуша.

Да спра да поглащам сладко.

Да спра да пия…

Ако това е вашия личен избор, не виждам защо да не го направите.

Купете си тетдрадка-дневник и напишете на първи лист целта:

Да спра, да отслабна, да излекувам…

В срок от дни…

Чрез…опишете дневните си задължителни действия.

Проверка всеки ден.

В края на деня си записвате дали през този ден сте спазили 100% програмата.

И си напишете една червена точка.

🙂

Единственото препятствие е Пробуждането на Глезльото, който ви подстрекава към „дребни” и „незначинелни” контрабанди:

„Аз не ям сладко но САМО две баклави в събота МОЖЕ….”

„Аз не пия алкохол, но САМО една биричка след работа МОЖЕ…”

За да избегнете тези пазарлъци на вашите субличности…не изпускайте от поглед целта.

Когато вътрешните гласчета гальовно ви съблазняват се запитайте: Живеели ми се или още ще се тровя? Нали през последните 20 години все „спирате” това и онова.

Колко още?

Важен детайл е да се заредите с категоричното разбиране, че ще ви бъде дискомфортно.

Но, няма да умрете.

Ако продължите да си вредите – ще умрете.

По-бързо и по-мъчително отколкото ви се иска.

Пуши ви се та „две не видите”.

Е, да. Дълги години сте култивирали този навик. Време е да го „разглобите”.

Съвременният човек (в ежедневната си житейска глезотия) възприема всяко неудобство като пряка заплаха за добруването и живота си.

Настава малък хаос: вредното се обърква с „животоспасяващо”. Направете тази разлика. Не се движете на сляпо.

Т.е. Илюзорното възприятие на „сигнала” като „заплаха” води до абсютно полуавтоматично ДЕЙСТВАНЕ, за СПАСЯВАНЕ от РИСКА за ЖИВОТА:

Тъпчене на Обем храна през часови интервали до запълване на Обем, според размера на навика и стомаха.

Запалване на цигара на интервал време…

Кафенце, сладичко на интервал време…

НАПРАВЕТЕ КОНТРОЛНА ПРОВЕРКА!

Получавате „Сигнал”.

“Глад”. “Цигара”… друг.

Осъзнайте това, че е само заучен импулс и си кажете СТОП!

Кажете си също:

Да това е Просто Сигнал.

Какво означава той?

Нищо. Абсолютно нищо.

Това е безсъзнателен Таймер за Пушене, ядене, сладичко.

Ок.

СТОП. Спирам го. Не следва никакво действие.

Този таймер изключвате чрез осмислането му като такъв.

Осъзнаването обезсилва сигнала. Неглижира го.

Получава се лесно, когато задържите полуавтоматичната реакция да посегнете към…

Заедно с това можете да запишете в тетрадката на съответната дата в колко часа се е появил сигнала и какво сте направили. Това описване ще ви купи време, ще засили процеса на осмисляне и ще затвърди съпротивата ви на безсмисления импулс. Изпийте чаша вода или чай. Може би ще погаси “абстинентния глад”.

Опитайте.

За да се справите със Звяра Запитайте се:

КАК ТОЗИ СЛЯП СИГНАЛ СЪОТВЕТСТВА НА МОЯТА ПРИОРИТЕТНА ЦЕЛ?

НИКАК.

Какво да правя с него?

Първо: Наричам го Сигнал, импулс, създаден от вреден навик. Зная ще изчезне до 40 дни.

Второ: Осъзнавам и забелязвам, че с всеки ден става все по-слаб и постепенно си отива. Да се радвам, когато Ситналът/ Импулс се появява, защото го разпознавам, контролирам, изключвам иследя как с времето как се предава.

Щом се появи аз ще го изпратя да си иде…

Трето: Разбирам, че без непросредствен риск за живота си мога да отложа доста във времето настояваното от сигнала действие. Т.Е. „Няма да пуша сега” мога и без риск за живота да го направя след два часа. Или утре. или другата седмица…

Основното на първия етап да не действате импулсивно.

Хайде да започнем от тук.

Осмисляйте сигнала.

Спрете импулсивното действие.

Отложете „цапането на организма” във времето.

Все по-дълго отлагайте с думите:

КАК ТОЗИ СЛЯП СИГНАЛ СЪОТВЕТСТВА НА МОЯТА ПРИОРИТЕТНА ЦЕЛ?

НИКАК

И ЗАЩО ДА МУ СЕ ПОДЧИНЯВАМ В СВОЯ ВРЕДА?

Засега да опитаме така.

И ще продължим.

Обещавам.

06/03/2023